Трябва да откопаем корените на дружбата между българи и руснаци

Валентин Качев е роден в Белоградчик, където завършва със златен медал средното си образование. Випускник е на Литературния институт "Максим Горки" и Всесъюзния държавен университет по кинематография в Москва, в които също се дипломира с пълно отличие. Магистър по изкуството - поет и кинодраматург. Член на Съюза на писателите на Русия, както и на Съюза на българските писатели. Дълги години учи, живее и твори в Москва. Книгите му са издадени у нас и в чужбина. Автор е на киносценария "А розите цъфтят при всички режими", по който прочутият руски актьор Михаил Улянов започва да се снима, като прекарва 10 дни в Белоградчик. В лентата участват още именити български актьори като Петър Слабаков, Иван Кондов, Константин Коцев и др. За съжаление филмът така и остава незавършен. Наскоро в столичния Руски културно-информационен център бяха представени две от последните книги на Валентин Качев - "Незабравимият Михаил Улянов" и "Духът на старата къща".



"Смъртта на Михаил Улянов
ме предизвика да напиша
книга за този велик актьор"

"Имаме нещо, на което не знаем
как да му се нарадваме"



- Как се роди идеята за най-новите ви книги, господин Качев?
- Снимахме преди повече от 5 години филм за Михаил Улянов и стана така, че не го довършихме. Бях толкова потресен от смъртта на този велик актьор, че реших да направя книга, в която да публикувам сценария, да събера отзиви и впечатления за него на колеги, с които сме работили. И така за няколко месеца се роди тази книга. "Незабравимият Михаил Улянов" бе първоначално представена във Видин, а сега - официално и в София. Съдбата на втората книга - "Духът на старата къща" - също е свързана с трагични обстоятелства. Майка ми почина на 19 януари 2011 г. и това беше за мен много голям удар. През лятото отидох в своя стар дом, където за първи път бях сам - в къща, където е имало толкова много хора. Облада ме някакво чувство на носталгия, на тъга и хората сякаш сами започнаха да идват един по един. Те идваха, идваха... и като че ли тази книга не я пишех аз, а идваше отгоре. И за 47-48 дни се родиха около 300 страници. Стана много сполучлива, защото е от сърцето, от дълбините на душата ми.
- Какво е посланието на тази книга?
- Това е книга за един дом, за хората, които са били в него. Но мъдрите думи, които са заложени в нея, са за цяла България. Те са за българския дух, за българския род. Това е книга за България - книга, която, предполагам, където и да се погледне, където и да се чете, ще предизвика много голяма емоция.
- Книгата е написана и издадена в България. Предстои ли да я представите и в чужбина?
- Наскоро ми се обадиха от Македония, от Скопие. Там един българин - от онези, старите българи, които всичко знаят какво се случва тук, Панте Евтимов, се казва, е прочел книгата. Някой му я е изпратил оттук. Няколко пъти разговаряхме с него. След това ми се обади директорът на Културния център в Скопие Димитър Христов и ме покани в началото на декември да направим презентация там.
- Как поканихте Михаил Улянов да дойде в България, за да се снима във филма "А розите цъфтят при всички режими"? Трудно ли беше, господин Качев?
- Сценария за този филм пишех в Рига. Една сутрин се разхождах по брега на Балтийско море и бях взел със себе си тетрадка, която държах в джоба. Извадих я и ми дойде в главата образът на белогвардеец. Записах си го и срещу него отбелязах името на Михаил Улянов. Споделих това с познати, а те ми викат: "Говориш глупости! Как ще стане?!" "Помнете ми думата - ще стане!", отговорих аз. С Михаил Улянов обаче се познавах още преди това - още от 1989 г. После му се обадих, дадох му сценария. Той го прочете и помоли да му дам няколко дни да помисли. След това ми се обади и каза: "Готов съм да участвам във филма". За мен най-голямата оценка, която Улянов дава за този сценарий, е, когато в интервю за български вестник актьорът казва, че ролята на белогвардееца в "А розите цъфтят при всички режими" е своеобразно продължение на образа на генерал Чернота във филма "Бяг". По-висока оценка от това, здраве му кажи.
- В заснетите с Улянов кадри се вижда, че той говори на руски, а всички останали герои във филма - на български. Такава ли е била първоначалната идея, или все пак възнамерявахте да припокриете гласа му с дубльор на български?
- Уникалният глас на Улянов не може да се озвучи, това е безсмислено. В подобни случаи се правят субтитри на български, а той си говори на руски, което е един своеобразен контрапункт.
- Филмът обаче остава недовършен. Има ли шанс все пак публиката да види едно от последните превъплъщения на Михаил Улянов?
- Наистина е жалко, че филмът остана недовършен - поради смъртта на Улянов и на други актьори, както и поради липса на средства. Сега се борим по всякакъв начин нещо все пак да се направи със заснетия материал. Но как да се борим да се върнем към "А розите цъфтят при всички режими", след като по-голяма част от екипа я няма? Има идея да се направи нов екип, като лично аз желая да поканим да продължи образа на белогвардееца известния руски актьор Василий Лановой.
- Той е идвал в България преди няколко години и е голям приятел на страната ни.
- Така е. Освен това той е и актьор, който би могъл достойно да изиграе тази роля. Още повече че Лановой сега е с 1-2 години по-голям от възрастта, когато Улянов дойде да се снима у нас. Смятам, че в момента, когато политическата ситуация е такава, че само се чукат като празни ламарини - дали за "Южен поток" или за АЕЦ "Белене" - продължението на филма е нещо, което може да ни върне към живот. Може също така да откопае дълбоките корени на дружбата ни. И с една такава добра история да се върнем към живота, който ни е сближавал години наред. И вместо да се карат депутати, да спорят, да назначават разни комисии, нека да направим този филм. И тогава ще видят какво ни обединява. Защото това е една много добра история, много блага. Тя е за хората, които някога са намерили пристан в България, когато революцията ги е прокудила...
- Вие сте член на Съюза на българските писатели и на Съюза на писателите на Русия...
- Най-напред ме приеха в писателския съюз на Русия - през 1996 г., а през 2003 г. и в СБП. В Русия живея от доста време, влязох в руслото на живота там. И, изглежда, съм заслужил, та да ме поканят и от двата съюза да стана техен член.
- Професор Борислав Тошев нарече книгите ви "най-яркото представяне на руската следа в Белоградчик". Как приемате тази оценка?
- Борислав Тошев е светец за мен. В този професор по физикохимия има толкова енергия, толкова сила! Той умее да води наистина интелектуален начин на живот и прави нещо, което е недостижимо за повечето хора. Проф. Тошев създаде електронното списание "Венец", което намери пристан по целия свят. 100-150 бройки от изданието на хартиен носител отиват в най-прочутите библиотеки - на Конгреса на САЩ, в Кеймбридж и т.н. Щастлив съм, че от 3 години се познавам с него. Гордея се, че помежду ни се създаде уникална духовна връзка.
- Казват, че стиховете са своеобразна биография на душата на поета. Съгласен ли сте с това твърдение, или имате друга теза?
- Така е, така е. Преди време например се вдъхнових на 24 май, когато отбелязвахме 100-годишнината на Съюза на читалищата. Тогава написах: "Българийо, ще бъдеш вечно жива, щом за танц и песен имаш "сила йощ". Просто на другия ден със събуждането ми то се изля... Стихотворението бе публикувано в брой 300, посветен на 100-годишнината на Съюза на читалищата. Така че това е една от историите ми на поет.
- Живял сте дълги години в Русия, обикалял сте по света, но все пак се завърнахте в България. Къде се чувствате най-добре?
- Живея в България, обладан от творчески мисли и пориви. Но докато съм тук, сърцето ми е там. В Русия са моите приятели, най-хубавите години от моя живот. А тук съм затворен в черупката на творчеството (усмихва се).
- Белоградчишките скали са номинирани в категорията природно наследство на света за ЮНЕСКО. Как приемате това като човек, който е израснал в този край?
- Много се радвам и с каквото мога - ще помагам. Друго няма. Това е гордост не само за хората от Белоградчик. Това е гордост за всички българи, защото имаме нещо, на което не знаем как да му се нарадваме.
- Хората не избират роднините си, но имат шанса да избират приятелите. В този смисъл смятате ли, че има истинска дружба между българите и руснаците или все пак остава шаблонът "братушките"?
- Мисля, че ако имаме късмет да се върнем към "А розите цъфтят при всички режими", всички ще видят какво е доброто отношение между българи и руснаци. И този филм може да бъде пример как да се стопят ледовете, как да се покаже обикновената човешка дружба и тя да върне всичко добро, което е било в нас. Трябва да загърбим политиката и да се отдадем на отношенията на хората, които са обичали, обичат и продължават да се обичат.