Трябва да работим активно с хората и за хората

Д-р Александър Алексиев е роден през 1967 г. в Перник. Завършил е ЕСПУ "Хр. Смирненски". Завършва Висшия медицински институт в София. От 1994 до 2006 г. е работил в различни звена на Националната кардиологична болница в София, където е придобил две клинични специалности - вътрешни болести и кардиология, както и сертифицирани умения в областта на функционалната кардиология. Има магистратура по здравен мениджмънт и правоспособност за акредитация на здравни заведения. Участвал е в множество наши и чужди научни форуми. Член е на научните дружества по кардиология и пулмология в България. Председател е на групата съветници на БСП в Перник. На предстоящата конференция на социалистите в района ще се кандидатира за председателското място в Градската организация на БСП - Перник.


- Д-р Алексиев, какво ви накара да приемете номинацията за лидерското място в БСП - Перник?
- Не ме е накарало нищо, по-скоро бях убеден. Убеди ме доверието на хората, които са преценили, че аз мога да олицетворя и да изпълня техните виждания и идеи за промяна в партията. Това не са никак малко хора. Говорим за 35-40 от стоте партийни организации в района. 40 организации, в които са ме подкрепили поне по 5 човека. Смятам, че това е достатъчно внушителен брой хора. Няма как човек да не се ласкае от това, освен това няма как да не удовлетвори искането на толкова много хора.
- Говорите за промяна, какво точно трябва да бъде променено?
- Преди всичко трябва да се обърнем към хората, да слезем близо до тях и да работим активно с хората и за хората. През последните години изглежда сякаш имаме едно елитализиране на ръководствата на партиите и сякаш има отдалечаване от проблемите на обикновения човек, който живее с нашата социалистическа идея. Спред мен е крайно време ръководствата на партийните организации заедно с районните организации да изработват такава политика на партията, която да отговаря напълно на интересите на нашите членове и симпатизанти. И то на такива обикновени човешки интереси, които касаят най-обикновени човешки неща - работно място, социална издръжка, уреждане на градската среда и т.н.
- Какви са основните проблеми на Перник, на организацията, на БСП...
- Проблемите тук не са по-различни от тези, които са на територията на цялата страна. Изглежда все повече и по-често се усеща духът и искането за обновяване, за нова идея, която да ни поведе и да тръгнем, за да вървим напред и само напред. Не виждам нищо лошо в това хората да предлагат алтернативи, да има конкурс за възможни решения и провеждане на политики. Нека да се чуят и да бъдат предложени няколко мнения, а хората, на които разчитаме да ни подкрепят, нека да изберат най-доброто и най-подходящото. Не разбирам защо понякога точно едно такова състезание се определя като битка от определени хора и среди. Не, напротив, като човек, който е участвал в много конкурси, считам, че състезанието е по-скоро градивното начало на нещо ново. Съревнованието не е просто "сбиване" на идеи или противопоставяне на личности, или изобщо някакво противопоставяне.
- Каква е оценката ви за надпреварата за лидерския пост в партията? Полезно ли е той да се случва преди конгреса на БСП?
- Не виждам защо един конкурс трябва да се тълкува като битка, като противопоставяне, или като борба. Мисля, че всичко това е представяне на идеи, възможности и алтернативи. Не смятам, че това трябва да се случва само преди конгреса, а по-скоро да е цялостен процес. Разбира се, конгресът е този, който ще реши кой да бъде начело за съответния период, но нищо не пречи да има идеи. Тези идеи трябва дори да се развиват, да бъдат коректив и да бъдат киригирани от партийната общественост. Влагането на нови и по-добри идеи трябва да бъде един постоянен процес.
- Как ще се развие ситуацията след конгреса, ще излезе ли БСП единна и консолидирана след него, готова за изборна победа?
- Разбира се! Отхвърлям категорично такива подхвърляния, подмятания и тенденциозни насочвания към това, че БСП ще се разедини. Нашата партия не е правила това и в най-трудните си години, когато се е борела за чисто физическо оцеляване, та камо ли днес, когато става въпрос само и единствено за избиране на по-добрата идея. Убеден съм, че няма да се стигне до подобно разединяване.