Трябва да си Мадона, за да живееш от музика

Лили Друмева е вокалистка на известната не само в България, но и в доста страни по света кънтри формация "Lilly of the West". Групата ще отбележи на 17 май т.г. в "София лайв клъб" 15-ия си рожден ден с приятели и почитатели на този стил музика. Заедно с Лили Друмева - вокал, китара, цигулка, мандолина; Ясен Василев - вокал, китара; Свобода Боздуганова - контрабас; Михаил Шишков - добро, пиано, хармоника; на сцената ще се изявят и Роси Кирилова, Васко Кръпката, Коцето Калки, Тони Чембъра, Красимир Първанов и членове на групата през годините.
"Lilly of the West" се създава през 1996 г. в София. След издаването на дебютен албум участва на престижни фестивали в Европа и Америка. Избрана е за "Най-добра блуграс група на Европа" през 1998 г.; печели и награди от Световната блуграс асоциация, Нешвил. "Lilly of the West" е с богат репертоар от кънтри, блуграс, суинг, джаз, поп и ирландски фолк; има издадени 8 албума, като последният е записан в Прага, заедно с водещи музиканти от страната. Заедно с формацията си Лили участва на престижни фестивали в Чехия, Швейцария, Германия, Италия, Литва, Естония, Полша, Холандия, Австрия, Великобритания и САЩ. Музикантката се премества през 2001 г. да живее в Лондон, където работи като журналист в българската секция на Би Би Cи. Записва песни заедно с английски творци, прави турнета из страната, както и в Шотландия и Норвегия. Лили се завръща в България през 2003 г., а сега работи в Радио София на БНР и в телевизия Би Би Ти, където води авторски музикални предавания.


- Лили, какво означават за вас тези 15 години, които посветихте на кънтри музиката заедно с вашата група?
- Това е много време, особено за група, която се посвети на кънтри - стил, не толкова популярен в България, където пазарът е доста нестабилен. Вече 15 години свирим тази музика. А да се занимаваш с кънтри в държава, където този стил изобщо не вирее, е успех. И ние нямаме по-малко публика от онези музиканти, които свирят джаз, блус, фънк...
- След изявите ви в САЩ и Европа можете ли да кажете дали и с какво е по-различна тамошната публика от българската?
- Кънтри се слуша най-вече в Щатите, това е тяхната народна музика. И затова всеки, уважаващ себе си музикант, в един момент от кариерата си записва кънтри албум. Има много примери за това. Американците са закърмени с тази музика, както ние - с българския фолклор. А в Европа този стил най-много се слуша в Англия и Ирландия, тъй като първите преселници в Щатите са дошли оттам. В скандинавските страни също има много силна кънтри сцена. Най-добрите музиканти за блуграс са в Чехия, тъй като през 60-те години на миналия век именно този стил и кънтрито са своебразна форма на протест срещу комунизма. Валдемар Матушка стартира движение, наречено "тремпинг". Това са музиканти с китари около лагерния огън, траперите. В Германия, в скандинавските страни и във Франция също има много силно кънтри присъствие. А в Южна Франция се провеждат доста фестивали, дори в Испания има кънтри събития. Най-малко подобни прояви се правят тук, на Балканите.
- Как в САЩ - родината на кънтрито - се приема чужда група, която им свири тяхната родна музика?
- Посрещат ни с голямо удивление, с радост. Приемат ни като нещо екзотично, с голямо учудване. Те виждат, че тяхната музика е достигнала страни като България и там има групи, които са почти на тяхно ниво и са посветили живота си на кънтрито.
- Какво ви е карало да се връщате в България, след като сте посетили толкова много държави?
- Тук е семейството ми, приятелите... Засега имам и хубава работа, която обичам - в радиото и в телевизията.
- Амбицията ли е водещата сила в музикалната ви кариера или има и нещо друго?
- Не, не само амбицията. Много български музиканти творят, не защото искат да станат някакви звезди и да печелят пари. По-скоро водеща роля играе радостта от музицирането, от свиренето с други творци и съмишленици, които са на същата вълна като мен... Кънтри и блуграсът са акустични, истински стилове и там на преден план е песента, китарата, гласът. Тоест музиката не живее от някакви аранжименти, компютри и бийтове, които се програмират.
- Съгласна ли сте с известната българска поговорка "Музикант къща не храни"?
- Мисля че все още е така. Но и в чужбина положението е почти същото, това не е само българска поговорка. От музика живеят 0.001 процента по света. Трябва да си Майкъл Джексън или Мадона, за да печелиш добре от изявите си на сцена и албумите...
Аз се радвам, ако може да си покрием разноските и да не съм на минус. Иначе съм доволна от това, което правя. Радостта, която музиката дава, не може да се измери с пари. Материалните неща не ти доставят толкова голямо удоволствие, колкото, като имаш хубав концерт.
- Свирили сте кънтри къде ли не, включително и в български клубове и най-различни зали. Но май не сте излизали на сцената на НДК. Може ли кънтрито да напълни, например, зала 1?
- В бъдеще - може би, засега - не. Ако дойде Доли Партън, естествено ще се напълни и най-голямата зала на НДК. Само с нашите сили не вярвам това да се случи. И тази констатация не се отнася само за кънтри музиката, а и за джаза, и за изпълнители на други стилове, които не са толкова популярни в България.
- Според вас печели ли кънтрито от това, че напоследък границите между музикалните стилове като че ли се размиват?
- Да, печели, защото така по-голяма аудитория се запознава с кънтри изпълнителите. Например, Тейлър Суифт направи голям пробив: през 2010 г. бе удостоена с няколко статуетки "Грами" - за най-добър албум, за най-добър сингъл, най-добър изпълнител. Тейлър също започна като кънтри певица, а сега е една от най-продаваните изпълнители в Америка и свири в стил кънтри поп. Същият пример може да се даде с Шаная Туейн, Кийт Ърбън, Бред Пейс, модерните кънтри изпълнители. Така че според мен за кънтри музиката е добре, че се смесва с други стилове и по-голяма аудитория успява да я чуе.
- А има ли някакви специални награди, които се дават само за кънтри музика?
- Разбира се. Това са наградите на Кънтри асоциацията. Те се връчват през ноември в Нешвил. Има и Кънтри академия, техните награди се връчват в Лос Анжелис, дори сега през май отново ще бъдат отличени най-добрите. Има и Асоциация за блуграс музика, също със седалище в Нешвил. Аз съм член на борда на Европейската кънтри асоциация. Има много специализирани награди за кънтри.
- Защо според вас не се канят големи имена от кънтрито в България?
- Може би промоутърите не познават тази музика толкова добре. Аз съм сигурна, че ако Доли Партън има турне в Европа и някой й предложи да дойде в България и тя се съгласи, промоутърът ще спечели. Такива звезди обаче са единици - освен Доли Партън, Кени Роджърс, Крис Кристоферсън... Но някои от тях са доста възрастни - Кени Роджърс вече почти не прави концерти, Крис Кристоферсън също, Доли Партън излиза на сцената, но зная, че нейните хонорари са огромни.
- А кой е най-хубавият концерт на кънтри изпълнител или група, на който самата вие сте присъствали и е оставил траен и ярък отпечатък в съзнанието?
- Алисън Краут и "Юниън стейшън". Алисън Краут е една от най-талантливите и ценени блу грас певици и цигуларки. Нейната група "Юниън стейшън" включва най-добрите акустични музиканти в бранша, имена като Джери Дъглас, Рон Блок, Танци Минс и Бери Бейлс, цялата група има почти 20 статуетки "Грами". Не са известни, защото те не правят музика за масите. Но за мен техните изяви са най-силното изживяване, на концерт те звучат като от компактдиск. Страшно перфектни са на сцена, много стилни и съм им голям фен. А иначе от концертите, които съм посещавала в София, най-силно впечатление ми направи концертът на Джеймс Блънт в зала 1 на НДК, мисля че беше преди 2-3 години - много хубав звук и страхотно шоу.
- Омъжена сте за ирландец. Вкъщи каква музика слушате - ирландска или българска?
- Мъжът ми не е музикант, но вкъщи слушаме кънтри, блуграс, ирландска и поп музика. Следя доста музикалните телевизии, чета музикални списания, най-вече "Билборд".
- Какво е за вас музиката - наркотик, начин за релаксиране, хоби или нещо друго?
- Посветила съм живота си на кънтри музиката и за мен това е философия, поглед към света, начин на живот, едно много приятно усещане и способ да прекарваш времето си. Аз винаги имам какво да правя - отскоро свиря на цигулка, на мандолина, освен на китара. И ако ме затворите за една седмица в стая с четири бели стени и съм само с цигулката или мандолината, или един бял лист пред мен, няма да ми е скучно, винаги ще имам какво да правя. За мен това е едно голямо щастие. Хората, които усещат музиката и се занимават с нея, са като целунати от Бога. Да изживееш и да усещаш музиката е щастие.
- Как с няколко думи бихте убедили младите, които не са чували досега за стила кънтри, да се заинтригуват от тази музика, да потърсят нещо в интернет или да си пуснат някакъв компактдиск?
- Кънтри стилът е страхотна музика, може би е най-хубавата. Изпълнителите са много талантливи. Всички, които се занимават с кънтри, са и добри музиканти. Те не са някакви пионки, подставени, за да танцуват и да си отварят устата. Кънтри творците пишат песни, свирят на различни инструменти, имат страхотни гласове, те са чисти и добре облечени. Няма нито един кънтри изпълнител, който да е грозен, който да не може да пее и зад него да звучи гласът на някой от студиото. Не съществува кънтри парче, в което да има пошлост, мръсни думи, сарказъм... Кънтрито е много чиста, фина музика, която носи хубаво настроение и зарежда.