19 Май 2022четвъртък08:53 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над страната ще преобладава слънчево време с по-значителни увеличения на облачността преди обяд над източните, а след обяд над планинските райони и там ще се развива купесто-дъждовна облачност, на места ще превали и прегърми. Ще духа слаб до умерен северозападен вятър. Максималните температури ще бъдат между 22° и 27°, по-ниски по Черноморието, в София - около 22°. Днес над страната ще преобладава слънчево време с по-значителни увеличения на облачността преди обяд над източните, а след обяд над планинските райони и там ще се развива купесто-дъждовна облачност, на места ще превали и прегърми. Ще духа слаб до умерен северозападен вятър. Максималните температури ще бъдат между 22° и 27°, по-ниски по Черноморието, в София - около 22°.

Лютви Местан:

Трябва ни български Барозу

Именно заради кризата инвестициите в науката и образованието в ЕС са първи приоритет, казва депутатът от ДПС

/ брой: 144

автор:Велиана Христова

visibility 1521

- В просветната комисия в НС вие заявихте, че няма да гласувате за актуализирания бюджет. Защо?
- Защото в предложения бюджет няма европейска политика. Ако погледнем проекта от гледна точка на кризата и с разбирането, че именно защото е криза, трябва солидарно да понесем нейните тежести, ние бихме имали някакво обяснение за предложената актуализация, включително за отрасъла "Образование и наука". Бихме могли да си обясним политика в смисъл: режат се разходи изцяло на българската държава, на всички сектори, включително разходите за образование и наука. Ако това е политиката, ако има такъв принцип, то той би бил разбираем.
Така ли обаче стоят нещата? Такава ли е принципната позиция на този бюджет? Разбрах, че в Министерския съвет е имало истинска битка откъде колко да се реже. И в резултат на тази битка е бил приложен различен аршин - от едни сектори ножицата кълца много повече, за други е много по-щадяща. В едни сектори не се намалява нищо, например в МВР; другаде имаме намаление с 15,2 на сто; в трети места - с 14 на сто, а в някои сектори имаме дори увеличаване на разходите, въпреки кризата - включително едни оперативни 1 млрд. и 143 млн. лв. Само че в тях няма предвидени разходи за образование и наука. Така стигаме до орязаните разходи за висшите училища и БАН с 20 на сто, при това за академията бюджетът се намалява спрямо първоначалния вариант за 2010 г., който беше предварително намален с 11 на сто. Защо? Кои са приоритетите на българската държава?
- Вие неведнъж досега настоявате тези приоритети да са в унисон със стратегическите приоритети на европейската стратегия "Европа 2020".
- Разбира се - ако ще говорим за България като страна член на Европейския съюз, би трябвало да търсим съответствие със стратегията "Европа 2020". Неслучайно преди доста време предложих нашата комисия в парламента да обсъди тази стратегия възможно най-конструктивно, за да въоръжим не себе си, а ресорния министър с достатъчно аргументация пред неговите колеги, пред Министерския съвет, с колективната воля на комисията за българския прочит на общоевропейската стратегия. Според мен този документ не е прочетен сериозно в България. Стратегията "Европа 2020" и Жозе Барозу казват: кризата не е основание да се намаляват парите за науката и образованието, напротив - криза е и тъкмо затова трябва да инвестираме нарочни средства в науката и образованието. А у нас ни казват обратното: криза е, затова трябва да режем от образованието и науката. Защото да дадем повече пари за образование и наука не е разход, а е инвестиция, при това стратегическа инвестиция, казва Барозу. Ако от нещо не се отрязват пари при актуализирането на бюджета, това трябва да са именно тези два сектора. В проекта на МС не виждам такава политика, виждам точно обратната - за тях средствата са орязани най-много. От гледна точка на тази политика няма как да подкрепя такъв бюджет. Докато не намерим нашия Барозу, европейският път за нас ще остане само пожелание. 
- Но депутатът Георги Андонов от ГЕРБ ви репликира, че и правителството на тройната коалиция не било следвало такава политика.
- Ние не сме се били в гърдите, че сме го направили. И не сме се крили зад кухи фрази. Ние сме тези, които инвестираха шоково 100 млн. лв. в компютризирането на училището, още преди Даниел Вълчев да стане министър на образованието. За една година - шоково, записано на отделен ред в Закона за държавния бюджет. И България от страна, която беше на последно място в Европейския съюз по информационни технологии в средното образование, успя да се придвижи малко нагоре. Бяха заложени и онези национални програми, които сега с новия бюджет са орязани наполовина, с десетки милиони. А иначе - без всякаква подготовка, без достатъчно осигурени средства се предлага въвеждане на предучилищна година и за 5-годишните деца. Такава година е много нужна и много важна, но без да е направена каквато и да било подготовка за въвеждането й, тя ще е провал.
- Министър Игнатов уверява, че ще има 9 млн. лв. за включването на 5-годишните деца в предучилищната подготовка. Но общините твърдят, че нямат нито средства, нито условия за това.
- Има много голям проблем в някои общини. Ще ви кажа, че в Момчилградската община например 9 от всеки 10 училища са закрити, а в 24 от 28 населени места няма нито една детска градина. В Кърджалийско селските училища са 28 при 420 селища. В България в много райони имаме едно образование на колела. Как тези 5-годишни деца ще пътуват всеки ден? Трябва много да се мисли как при тези условия да осигурим включването им във формите на предучилищното възпитание и подготовка.
- Как приемате опита да се компенсира недостигът на бюджет с вдигане на студентските такси? 
- Важен въпрос е каква е социалната цена за студентите от този текст в проекта за нов бюджет, с който се дава право на висшите училища да вдигнат таксите не до 1/3, а до 50 на сто от държавния норматив за издръжка на един студент. Какво означава това за студентите по медицина например, където нормативът за издръжка е около 9000 лв.? Означава ли това идея да се въведе имуществен ценз за обучение във висшите училища на България? Какво означава ЕС да поставя за цел 3% от БВП инвестиции за наука, а ние да паднем до под 0,3%. На тези въпроси не чухме смислен отговор от представителите на изпълнителната власт. Според мен не е късно все още да променим актуализирания бюджет при второто четене в пленарна зала и разходите за наука и образование да не бъдат орязани с този процент, с който се предлага в проекта. И това не е въпрос на популизъм. Това е въпрос на правилен прочит на стратегическия акт на Европейския съюз - "Стратегия 2020", където науката и образованието са не просто една от приоритетните цели, а приоритет на приоритетите.

От предучилищните години зависи броят на отпадащите от училище деца

Има необходимост от сто процента обхващане на всички деца във формите на предучилищното възпитание и подготовка. Без това няма да има реформи в образователната ни система. Но то не е въпрос на добро пожелание. Това е въпрос на инвестиции в образованието.
Сега само 74 на сто от подлежащите на предучилищно възпитание влизат в тази система. Може би има връзка между този процент и процента завършващи средно образование. В България средно образование завършват 78 на сто от всеки випуск. Не успяват 22 процента. Европа говори за масовизиране на висшето образование, а ние имаме проблем с масовизирането на средното образование. И понеже между 40 и 45 процента от отпадналите 22 на сто са на възраст V-VIII клас, ние имаме проблем всъщност с масовизирането на основното образование. Според мен след V клас отпадат особено деца, които не знаят добре български език и които особено се нуждаят от  предучилищна подготовка.
Целта е правилна, но тя трябва да бъде осигурена с финансови средства. Това с орязване на пари няма да стане.
(Л. Местан пред парламентарната комисия по образование и наука, 23 юни т.г.)

Годишната инфлация надхвърли 14%

автор:Дума

visibility 226

/ брой: 94

Ръстът на икономиката леко се забавя

автор:Дума

visibility 278

/ брой: 94

България може да загуби 6,7 млрд. лв. европари

автор:Дума

visibility 274

/ брой: 94

Цената на хляба пак тръгва нагоре

автор:Дума

visibility 253

/ брой: 94

Заради едното его

автор:Марин Милашки

visibility 316

/ брой: 94

Когато хепатитът се развилнее

автор:Аида Паникян

visibility 295

/ брой: 94

Науката е слънце...

автор:Деси Велева

visibility 88

/ брой: 94

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ