Църквата почита на 11 септември преп. Теодора Александрийска

Св. преподобна Теодора се подложила на големи изпитания, за да изкупи свой грях

Преподобна Теодора живяла в петия век. Родила се в град Александрия. Омъжила се за добър човек, но дяволът завидял на тяхното щастие и въвлякъл Теодора в прелюбодеяние. На другия ден тя съзнала гнусотата на своето падение. Отишла при позната игумения в девически манастир. Разказала й за греха си. Игуменията я убедила в Божието милосърдие. Тъй Теодора намислила да отиде в мъжки манастир, за да се бори с изкушенията на плътта и да устои. 
Остригала косите си, облякла мъжки дрехи и се отправила към манастира Октодекат. Но игуменът заповядал да не се отваря портата. Настъпила нощта, покрай Теодора започнали да бродят зверове, но тя не мръднала от вратите. Сутринта се представила пред игумена като Теодор от Александрия. Като видял чистосърдечното намерение на младия човек, игуменът решил да го приеме в светата обител. В манастира Теодора преживяла осем години. 
Един ден била изпратена в Александрия да купи жито. По пътя се наложило да пренощува в Еннатския манастир. В странноприемницата била и дъщерята на игумена, дошла да види баща си. През нощта тя опитала да склони мнимия монах към блудодеяние. Получила решителен отказ, тя извършила греха с друг гост и забременяла.
С купеното жито Теодора се завърнала в своята обител. След време бащата игумен разбрал, че дъщеря му е бременна, а тя нарочила монаха Теодор. Бащата с укор съобщил това на игумена на манастира Октодекат, който не можел да повярва.
Дъщерята на еннатския игумен родила момче. Монаси го донесли в манастира. Игуменът решил детето да бъде предадено на монах Теодор и двамата били изпъдени от манастира. Теодора се подчинила на новото изпитание, в което виждала възмездие за предишния си грях. Заселила се недалеч от манастира в бедняшка колиба, където живяла седем години. Накрая игуменът благосклонно приел Теодора и я поставил в една килия с детето. Тук тя прекарала още две години. Игуменът получил откровение, че грехът на Теодора е простен.
Настанала страшна суша. Игуменът казал, че само монах Теодор може да ги избави от смъртоносната жажда. Повикал "го" и заповядал да донесе вода от кладенец извън манастира. Теодора тръгнала и по пътя усилено се молела. И станало чудо: кладенецът се оказал пълен и Теодора донесла съда с чиста вода.
Наближавал краят на земния й живот. Тя се затворила в килията си със своя мним син и му дала последни наставления. Усърдно се молила Бог да й прости греховете. Постепенно молитвата замирала на устата й и тя се преселила в горния свят.
Игуменът получил видение, че монах Теодор е жена, повикал игумена и братята на Еннатския манастир и им разказал за това. За да ги увери, открил гърдите на преподобната, а гостите осъзнали своя голям грях към светицата. 
Пленен и поразен от примера на Теодора, мъжът й приел монашество и се поселил в нейната килия. Осиновеният от Теодора възприел нейното монашеско име и по-късно станал игумен на същата света обител.