Църквата почита на 13 февруари преп. Мартиниан. Св. Евлогий, архиепископ Александрийски. Преп. Зоя (Живка) и Фотина (Светла)

Заради добродетелите си Мартиниан се удостоил от Бога с дар на изцеления

В Палестина, близо до град Кесария, има една планина, която се нарича "Ковчежното място". Много пустинници се подвизавали на нея и сред тях - преизпълненият с Божествена благодат, блажен и достохвален монах свети Мартиниан. От дете той обикнал Бога и заживял монашески живот. Прекрасният юноша на 18 години оставил града и роднините си, отрекъл се от светската суета и предпочел безмълвното пустинно житие. Той живеел подобно на безтелесните ангели и прекарал на планината двадесет и пет години. Заради добродетелите си се удостоил от Бога с дар на изцеления и по неговите свети молитви мнозина се изцелявали от различни болести, обзетите от зли духове идвали при него и се освобождавали от козните на лукавия.
От ден на ден Мартиниан все повече преуспявал в подвизите си, славата за добродетелния му живот се ширела далеч извън пределите на страната и всички, които чували за него, го посещавали за душевна полза. Но врагът на човешкия род - дяволът, не могъл да изтърпи добродетелта на младия подвижник, преукрасен с духовни подвизи. Отначало той започнал всячески да изкушава блажения и се опитвал по различни начини да го уплаши. После древният завистник употребил оръжието, с което някога прогонил Адам от рая, защото желаел да прогони и този подвижник от безмълвната пустиня и да го лиши от вечно блаженство.
Когато една жена дошла да го изкушава и видял, че ще падне в грях с нея, той скочил бос в огъня и стоял там, докато от болка била убита у него всякаква похот. Когато му се явили други изкушения, той избягал на самотна скала всред морето, за да се спаси от съблазън. По Божи промисъл делфин го дочакал и на гърба си го изнесъл на брега.
Тогава Мартиниан решил никъде да не се настанява за постоянно, а непрекъснато да пътува. За две години той обходил 164 града, като навсякъде проповядвал и поучавал народа. Най-после стигнал в Атина, където се поминал в 422 г.

Свети Евлогий с неуморна ревност се борел против еретиците

Свети Евлогий бил отначало игумен на Богородичната Юстинианова обител в Антиохия. Император Тиберий го избрал за Александрийската катедра. Тук светият с неуморна ревност се борел против еретиците и разпращал съчиненията си по египетските манастири, в които силно се разпространило евтихианството. Той трябвало да противостои и на самаряните, защото те смятали някой си Доситей за пророка, за когото говорел Моисей. По този повод светителят свикал събор. Свети Евлогий починал в дълбока старост на 13 февруари около 608 г.