Църквата почита на 18 март св. Кирил, патриарх Йерусалимски

Св. Кирил бил възведен в сан йерусалимски архиепископ в царуването на Констанций (337-361 г.), един от синовете на Константин Велики. Ереста на Арий в това време силно смущавала мира на Църквата Христова. Сам императорът приел лъжеучението и се стараел да го разпространи в държавата. Св. Кирил твърдо защитавал истината и я проповядвал усърдно.
През време на неговото епископство на 7 май 351 г. станало в Йерусалим чудесното явление - личбата на кръста Господен на небето. Св. Кирил в писмо до императора описал това явление. Сияещият кръст се простирал над Голгота до Елеонската планина. Св. Кирил си навлякъл гнева на царя и бил подложен на гнет и изгнание.
В Юдея се появил страшен глад. Св. Кирил, изпълнен със състрадание към бедните, щедро им помагал и раздал по такъв начин всичкото си имущество, а след това започнал да продава църковните скъпоценности, за да помага на бедните. Това благородно дело било представено на императора в превратен вид от арианските епископи. Св. Кирил бил свален и заточен. Той се върнал от заточение, когато император станал Юлиан.
В краткото си царуване Юлиан (361-363 г.) употребявал всички средства, за да унищожи християнството и да възстанови езичеството. Той проявявал към християните най-голямо презрение и облагодетелствал юдеите, само защото те били врагове на християните.
Мислейки да нанесе най-жесток удар на християните и да докаже неверността на пророчествата, той имал намерение да възобнови в предишното великолепие разрушения през войните йерусалимски храм. Затова той свикал в Йерусалим юдеите, които вече дълго време се скитали безотечествено по разните страни. Град Йерусалим изгубил своето име и се наричал "Емия Капитолина". Император Константин бил възвърнал на Йерусалим предишното название и с тържеството на християнската вяра градът придобил значение, ненавистно на юдеите. Сега юдеите се отзовали на поканата и идвали на тълпи в Йерусалим, пълни с радостни очаквания. Всеки от тях бил готов да пожертва част от имуществото си за постройка на храма. Юлиан щедро помагал с пари. Юдеите започнали да се отнасят към християните с най-голямо презрение и да им нанасят всякакви оскърбления.
Между това юдеите усърдно се заловили за работа. Изведнъж земетресение разтърсило всичко и разхвърлило приготвените материали. Бурята и земетресението били придружени от странно явление: огън излизал на кълба от земята, обгарял работниците и оставял на телата и дрехите им знака на кръста. Юдеите били принудени да оставят своето предприятие, мнозина познали силата на Христа и приели християнската вяра. Когато донесли на Юлиан за това събитие, той се разгневил и отстранил свети Кирил от Йерусалим.
След смъртта на Юлиан свети Кирил се върнал, но отново бил изгонен от императора Валент, ревностен привърженик на Ариевото лъжеучение. Архиепископът бил освободен при Теодосий Велики и управлявал паството си до смъртта си през 386 г.