Църквата почита на 2 септември Св. мчк Мамант. Преп. Йоан постник, патриарх Константинополски. Св. 3628 мчци в Никомидия

Св. мъченик Мамант обърнал мнозина към християнската вяра

Св. мъченик Мамант се родил в началото на втората половина на третия век в Пафлагония, област в северната част на Мала Азия, между Понт и Витиния. Родителите му - Теодот и Руфина, били знатни и богати римски патриции. Те открито изповядвали своята вяра в Господа Иисуса Христа и привличали към Църквата много езичници. През време на гонението при римския император Валериан те били хванати и отведени в Кесария Кападокийска. Увещавани били да се откажат от евангелската вяра. Те не се съгласили, затова били затворени в тъмница. Теодот, бащата, умрял в затвора. Жена му Руфина, която била по това време в напреднала бременност, родила преждевременно сина си.
Като гледала безжизненото тяло на мъжа си и новороденото, тя молела със сълзи Бога да й разреши да последва съпруга си. За скъпото си дете тя молела Бога да му бъде баща, крепител и пазител на живота му. Разчувствала се силно при тая молитва, тя починала. Господ чул молитвата на Руфина и не оставил без помощ и грижи детето й.

В това време в Кесария Кападокийска живеела добродетелната и благочестива вдовица Амия

Господ й внушил да изпроси от управителя на областта разрешение да погребе телата на починалите християни. Получила позволение, тя отишла в тъмницата. Като видяла горкото сираче между умрелите му родители, тя решила да го отгледа и възпита като собствен син.
До петгодишна възраст детето не говорело. Първата дума, която изговорило, била "мама". Разчувствана от това, новата му майка го кръстила Мамант. Употребила старание да му даде най-добро възпитание. Преди всичко и най-много Амия се грижела да му внуши любов към Бога и дълбока почит към Неговия свят закон. Но благородната Амия нямала щастието да завърши възпитанието на своя любим питомец. Починала, когато той бил едва на 14 години, като преди това му завещала цялото си богатство.
Скоро след смъртта й гонението срещу християните в Мала Азия избухнало отново. На областния управител било доложено, че Мамант не само изповядвал християнската вяра, но и се стараел да обръща към нея съучениците си в училището. Император Аврелиан, който по това време се намирал в Кесария, повикал 15-годишния момък и почнал да го убеждава да се отрече от Христа. Мамант отговорил с непреклонна вяра в своя Бог. Разгневен, императорът заповядал да го бият жестоко. 

Накрая императорът произнесъл присъда: да бъде отнесен на брега на морето и хвърлен в морските дълбини

Но ангел Господен го освободил от ръцете на мъчителите и отвел в пустинната планина около Кесария. В продължение на няколко години светият отшелник бил наставник и помощник на околните жители.
Слухът за неговия чуден живот в планината стигнал до управителя на областта. Той пратил войници да го доведат в Кесария. Мамант изповядал наново смело вярата си в Христа Господа и отново бил предаден на жестоки мъчения. Накрая един езически жрец му нанесъл смъртоносна рана с желязна вила. Подкрепян от небесна сила, мъченикът стигнал до една пещера вън от града и там предал душата си на Бога в 275 г.