Църквата почита на 27 октомври св. мчк Нестор. Преп. Димитрий Басарбовски

Християнинът Нестор победил великана Лий, любимеца на императора, за което бил наказан с обезглавяване

Св. мъченик Нестор е момъкът християнин, за когото се говори в житието на св. Димитрий Мироточиви. Преди да излезе на борба с великана Лий, императорът пожалил неговата младост и го запитал:
- Как смееш да отидеш срещу тоя борец, който е прославен в цял свят?
Нестор отговорил:
- Велика и непобедима е силата на моя Христос!
Като чул името Христово, императорът се разгневил и му заповядал да отиде на борба с Лий.
Момъкът се прекръстил, впуснал се в борба с Лий и го победил. От високия подиум го хвърлил върху копията долу, както той по-рано хвърлял другите и особено невинните християни.
Разярил се императорът. Веднага издал заповед: Нестор да бъде обезглавен. Изложени били две основания: Нестор е християнин. Нестор е убил Лий, любимеца на императора. 

С простото си житие св. Димитрий просиял всред българския народ, а Бог го прославил посмъртно с много чудеса

Димитрий Басарбовски бил родом от село Басарбово, разположено около река Лом, Русенско. Бил син на бедни, но благочестиви родители. Юношеството си прекарал не в овладяване на наука и разни изкуства, нито пък на някой занаят. Не се занимавал с игри и други развлечения. От всичко това юношата се пазел и отчуждавал, а се предал на изучаване на най-важното изкуство - усвояване добродетелите на Авраам, Исаак и Иаков, чрез които се приближил до Бога и Му станал мил.
За да може да беседва с Бога в пълна тишина и спокойствие, свети Димитрий решил да се уедини в манастир. Бог му помогнал да изпълни намерението си. Щом се отдалечил от селото, по течението на река Русенски Лом, намерил една пещера, която е била вече манастир. Там той дал монашески обети и радостно запял: "Се удалихся, бегая водворихся в пустыни."
Преподобни Паисий Хилендарски в своята "Славянобългарска история" сочи 1685 г. навярно като година на смъртта му. Според св. Паисий той бил цивилно лице. Живеел просто. Прекарал целия си живот сам. Със светия си живот угодил на Бога. На същото място умрял и там бил погребан. По-късно Бог открил на някои човеци неговите мощи. Последните били пренесени в село Басарбово, Русенско. Край тях ставали изцеления. Така с простото си житие св. Димитрий просиял всред българския народ. Бог го прославил посмъртно с много чудеса.
Според други източници през 1767 г. генерал Петър Салтиков отнесъл светите мощи на св. Димитрий Басарбовски от с. Басарбово в Букурещ. Двеста тридесет и осем години по-късно, на 27 октомври 2005 г., по молба на Н. Св. Българския патриарх Максим Негово Блаженство Румънският патриарх Теоктист направи безценен дар на Басарбовския манастир - икона с образа на св. Димитрий, в която е вградена частица от светите му мощи.
Манастирът е издигнат край родното село на светеца и отстои на десет километра южно от Русе. В него иконата със светите мощи бе положена за съхранение и поклонение.