Църквата почита на 29 септември преп. Кириак Отшелник. Преп. Теофан Милостиви

Преподобни Кириак Отшелник бил велико светило и един от стълбовете на Православието

Преподобни Кириак живял през четвъртия и в началото на петия век. Родил се в Коринт. Родителите му се казвали Йоан и Евдоксия. Баща му бил свещеник, а местният епископ Петър - негов сродник. Още от ранни години епископът го поставил за четец в съборната църква. Жаден за духовен живот, на 18-годишна възраст Кириак се отправил за Йерусалим. След като се поклонил на Божия гроб и на всички други свети места, той постъпил в манастира на известен в онова време Божи човек на име Евстрогий, който му дал първите наставления в монашеския живот.
След това Кириак отишъл при преподобни Евтимий Велики в палестинската пустиня. В него прозорливият отшелник Евтимий видял бъдещ духовен великан. Обучил го в монашеските подвизи и го изпратил край реката Йордан при св. Герасим, около когото се били насъбрали много подвижници и по тоя начин се създала обширна обител. В тая обител той престоял девет години.
След смъртта на преподобни Герасим Кириак се върнал отново в светата обител на преподобни Евтимий, гдето прекарал десет години в безмълвие. Подир това се подвизавал в манастирите на св. Харитон, като слушал с възхищение разкази за него, за неговото прославено подвижничество и чудотворство.
Св. Кириак бил телесно едър и снажен. Такъв останал до дълбока старост въпреки строгия пост и всенощните бдения. В пустинята се хранел понякога само със сурови треви. Проявявал голяма ревност за православната вяра. Изобличавал еретиците. Според устава на св. Харитон монасите ядели само веднъж на ден, и то подир залез слънце.
Преподобни Кириак Отшелник бил велико светило и един от стълбовете на Православието. Проявил се като учител на монасите, лечител на болните, благ утешител на скърбящите. Дълго се подвизавал все за полза на мнозина, които обиквали отшелническия живот или само търсели у него утеха и помощ. Починал в 408 г. в един от манастирите на св. Харитон на 107 г. 

В град Газа живеел богат и много милостив човек на име Теофан

Той приемал и давал подслон на странници и вършел и други добри дела. След като минало известно време, цялото му имущество било раздадено на бедни и сиромаси и самият той напълно обеднял. Но не се натъжил от това, а само въздишал за греховете си. След това по Божие допущение той се разболял от тежка болест. Но търпял смирено страданията, като благодарял на Бога и Го възхвалявал. А когато настъпило времето да умре, започнала толкова силна буря, че станало невъзможно тялото му да бъде изнесено от къщата за погребение.
В мига, когато предал душата си в Божиите ръце, настъпила пълна тишина и на земята, и във въздуха. Погребали го благоговейно. След като изминали четири дни, той се явил насън на един човек и му наредил да махне надгробния камък от гроба му. Когато това било направено, от тялото му се разнесло силно благоухание и изтекло миро, което изцелявало всички болни, идващи или донасяни при мощите на свети Теофан.