Църквата почита на 3 септември Св. свщмчк Антим, еп. Никомидийски. Преп. Теоктист. Св. Фива дякониса. Св. мчца Василиса Никомидийска. Св. Йоаникий II, патр. Сръбски

Св. свещеномъченик Антим Никомидийски живял през третия и началото на четвъртия век. Родното му място е Никомидия в малоазийската област Витиния. Като дете получил християнско възпитание. Възмъжал, той се отличавал с високи добродетели и хармонично развит характер. Привлякъл вниманието на християните, които го намерили достоен за свещеник, а по-късно и за епископ на Никомидийската катедрала.
Антим поел управлението на Никомидийската епархия в тежко време. В тоя град, като в своя столица, живели императорите Диоклетиан и Максимиан. От техни противници бил подпален дворецът им. Фанатизирани езичници обвинили християните. Избухнало жестоко гонение срещу Църквата. Християните били залавяни и избивани като опасни врагове на държавата. На празника Рождество Христово в Никомидия били изгорени около 2000 Христови последователи. Други били хвърлени в затворите, мъчени и убивани.
В това опасно и тревожно време епископ Антим се отдалечил в село Семана, откъдето управлявал епархията си. Изпращал увещателни писма, с които се стремял да укрепи и утеши бедстващото паство и затворените в тъмници християни. Едно от тях било заловено и предадено на император Максимиан. Той изпратил 20 конници да намерят и доведат Антим. Когато войниците дошли в селцето, го срещнали и го запитали къде се крие християнският учител Антим.
Антим ги приел в жилището си, нагостил ги и след това им казал: "Аз съм този, когото търсите. Вземете ме и ме отведете при оня, който ви е пратил!"
Трогнати от незлобието на почтения старец, войниците се смутили и не се решавали да го отведат под стража. Но Антим тръгнал с тях и така подействал на простите им сърца, че те пожелалил да приемат свето Кръщение. Когато дошли до една река, светителят ги кръстил.
Епископът се явил пред гонителите, смело изповядал вярата си и понесъл с твърдост всички мъчения. Накрая бил посечен с меч. Това станало в 303 г.