Църквата почита на 31 март св. свщмчк Ипатий, еп. Гангърски

Ипатий притежавал дара на чудотворството и помогнал на много хора

Великият Божий угодник свети Ипатий, епископ на град Гангра, в Пафлагония (малоазийска област), бил един от 318 свети отци, участвали в Първия Вселенски събор, свикан през царуването на Константин Велики (324-337 г.) в град Никея. Заедно с останалите свети отци той изобличил Арий в ерес и го предал на анатема.
Свети Ипатий получил от Бога дар на чудотворство. При царуването на Констанций, който се възцарил след смъртта на своя брат Константин, в царския дворец допълзяла огромна змия. Заобиколила царската съкровищница, спряла се пред входа и не пускала никого да влезе. Констанций изпратил да викнат Божия светител Ипатий в Цариград. Посрещнал го с почести, поклонил му се до земята и го помолил да прогони с молитвата си змията от царската съкровищница. Ипатий вдигнал очи към небето и призовал на помощ Господа, пъхнал жезъла в пастта на змията и я повел като завързан пленник. Като се приближил до огнената пещ на площада, която горяла с големи пламъци, страшната змия се сгънала, хвърлила се в огнената пещ и изгоряла. Царят въздал огромна благодарност на Бога и Неговия угодник, когото почитал като свой баща.

Когато светецът се завръщал на своя светителски престол, зли хора му устроили засада

Нападнали го, наранили го тежко и го хвърлили в тинята на блатото. Светата душа на Ипатий се отделила от тялото и се представила при Господа. Убийците скрили тялото в близката пещера и си заминали.
Но заради пролятата невинна кръв Божието наказание не се забавило да ги постигне. Най-напред нечист дух нападнал онази жена още на същото място и започнал да я мъчи. Тя непрекъснато се биела в гърдите със същия камък; после и другите мъчители станали бесновати и много страдали.
След това един земеделец, чиято била онази пещера (той си държал сламата в нея), без да подозира нищо за извършеното несправедливо убийство, отишъл да си вземе слама за животните и като чул гласове на пеещи ангели, се учудил и изпаднал в ужас. Когато започнал да взима сламата и намерил мъртвото тяло, цяло покрито с рани, още повече се ужасил; а когато познал в мъртвеца своя свети епископ Ипатий, той тичешком отишъл при съселяните си и те бързо разказали за всичко това в града. Жителите на град Гангър веднага се събрали и със силен плач пристигнали на мястото. Взели честното тяло на светия отец, своя пастир, и го погребали с големи почести. А жената убиец следвала тялото, носено за погребение, и по пътя се биела с камъка, с който убила Божия архиерей и пред всички изповядала греха си.
Когато тялото на светеца било погребано, тази жена се изцелила от беснуването; и останалите съучастници в убийството, които допреди били бесновати, се изцелили при гроба на светеца, който и след смъртта си вършел добро на враговете си поради своята незлобивост. И още много други чудеса и изцеления се извършили по неговите молитви над хората, които с вяра отивали при гроба му.