Църквата почита на 8 май св. ап. и ев. Йоан Богослов. Преп. Арсений Велики

Свети апостол и евангелист Йоан Богослов бил син на Зеведей и Саломия, дъщеря на Йосиф Обручник

Когато Господ Иисус Христос, вървейки покрай Галилейско море, си избирал апостоли между рибарите и вече бил призовал двама братя - Петър и Андрей, видял и други двама братя - Иаков Зеведеев и Йоан, които кърпели мрежите си в лодка с баща си Зеведей, и ги призовал. Като оставили веднага лодката и баща си, те тръгнали след Иисуса Христа.
При самото си призоваване свети Йоан бил наречен от Господа "Син на гърма", защото богословието му трябвало като гръм да се чуе по целия свят и да изпълни цялата земя. И той вървял след благия си Учител, поучавайки се от излизащата от устата Му премъдрост; и бил много обичан от своя Господ Христос заради съвършеното си незблобие и девствената си чистота.
Но и той проявил към обичащия го Учител любов, по-голяма от любовта на останалите апостоли: понеже през време на доброволните страдания на Христа всички те, оставяйки своя Пастир, побягнали, а едничък той неотлъчно гледал всички мъчения Христови, състрадавайки Му сърдечно, плачейки и ридаейки заедно с Пречистата Дева Мария, Майката на Господа и не напуснал заедно с нея пострадалия за нас Син Божий до самия кръст и смъртта на Спасителя. Затова при кръста той бил даден от Господа за син на Пречистата Дева Мария. И той се отнасял към нея с всяко уважение, като към своя майка и й служел до честното и славното й успение.

След Успението на Пресвета Богородица свети Йоан се отправил заедно с ученика си Прохор в Мала Азия

Там му се паднал жребий да проповядва Словото Божие. В това време римският император Домициан повдигнал голямо гонение срещу християните и свети Йоан бил наклеветен пред него. Като задържал светеца, областният управител на Мала Азия го изпратил вързан в Рим при кесаря, където светият апостол най-напред изтърпял удари, а после бил принуден да изпие чаша, пълна със смъртоносна отрова. Като не дръзвал повече да измъчва светия, кесарят го счел за безсмъртен и го осъдил на заточение на остров Патмос.
След време бил убит император Домициан. След него Римския престол заел Нерва, който бил добър човек; той освободил всички, изпратени на заточение. Освободен заедно с другите, свети Йоан намислил да се върне в Ефес. А християните, като узнали за това негово намерение, го умолявали да не ги напуска. Тъй като апостолът не искал да остава с тях, те го помолили да им остави за спомен поне Евангелието, което написал там. Когато достигнал Ефес, християните го посрещнали с неизказана радост. И той бил приет с чест. Той не преставал да се труди, като винаги учел народа и го наставлявал на пътя на спасението.
Когато апостолът навършил повече от сто години, излязъл от дома на Домн заедно със седем свои ученици и като стигнали до едно място, им наредил да седнат там. Вече наближавало утрото, той се отдалечил на разстояние един хвърлей камък и започнал да се моли. Учениците му, съгласно неговата воля, му изкопали кръстообразен гроб.