19 Септември 2019четвъртък04:15 ч.

Страната ни е трета в света по разнообразие на билкови култури

АгроДУМА

Царството на билките

България е производител №1 в ЕС в този сегмент, расте интересът към отглеждане на медицински и ароматни култури

/ брой: 9

автор:Екатерина Терзиева

visibility 2614

България е най-големият производител на билки и подправки в Европейския съюз. По данни на европейската статистическа агенция Евростат през 2017 г. в страната са отгледани общо 81 хил. тона ароматни и медицински растения.  С далеч по-малки реколти са следващите в класацията - Полша и Испания, съответно с 44 хил. и 32 хил. т. От години държим първото място в ЕС - и като производител, и като износител на лечебни растения и подправки. Страната ни е трета в света по разнообразие на билкови култури – по нашите ширини се срещат над 4100 растения (от които близо 700 лечебни).

„България е една от най-подходящите страни в Европа за отглеждане на билки и медицински растения, благодарение на своите почвено-климатични условия. Имаме Балкан и Предбалкан, а равнините ни са подходящи за отглеждане на култивирани билки“, коментира агробизнесменът Методи Стефанов, който отглежда в Розовата долина и в Северна България над 3000 дка биологични насаждения с рози, лавандула, синя лайка, римска лайка, бял равнец, невен, маточина и жълт смил.

През последните години интересът към медицински и ароматни култури нараства. Увеличават се площите с бял равнец, жълт кантарион, валериана, а наред с традиционните култури, на все по-големи площи се отглеждат и нови за страната ни растения като хелихризум (бесмъртниче, жълт смил), посочват анализаторите от „ИнтелиАгро“. Все повече се увеличава и производството на култивирана шипка. „Тя от години не се отглеждаше, тъй като работната ръка взима над 50% от печалбата, както при розите. Но вече има комбайни за бране на шипка, които оптимизират този процес и така по-голямата част от печалбата остава у собственика“, изтъква Методи Стефанов. 

Най-важното за износителите е билките да са отгледани биологично, защото влизат в чайове, хранителни добавки и лекарства. „Тенденцията е към преминаване от конвенционално към биологично отглеждане на медицински култури и ароматни растения. Това е и мярка за гарантиране на пазара, който има своите изисквания. Преминаването към биологично производство не е евтино, но това е разковничето за оцеляването“, съветва Методи Стефанов. 

Основните растения, към които родният производител проявява интерес, са маточината, мащерката, различните сортове лайка, бял риган, кориандър, резене (полски копър), салвия (градински чай), хизоп (исоп).

От „ИнтелиАгро“ припомнят, че площите с маточина се увеличиха пет пъти само за две години, поради което изкупните цени се сринаха с над 40%. Въпреки това по експертни оценки произведеното количество масло през 2017 г. е било около 6 тона. През 2018 г. лайка (немска и римска) се отглежда на близо 1400 ха от 143 производители в страната. Въпреки очакваните ценови колебания, отглеждането на лайка у нас има потенциал да задържи нивата си. Бял риган, основно за подправка, отглеждат 40 производители на обща площ от 57 ха. Произвежда се и малко масло, но то е нишов продукт, използван в ароматерапията и като хранителна добавка. Култивирана мащерка се отглежда на 12 ха от общо 11 стопани в страната. Производството се възстановява от 2017 г. насам, след като претърпя над 50% спад през последните 10 г.  Както и при ригана, мащерка се гледа предимно за подправка. От широко разпространена култура в страната кориандърът все повече губи значение за производителите, посочват от „ИнтелиАгро“. Площите продължават да намаляват до 10 800 ха през 2018 г. Свиване има и в площите с резене, което помага при стомашни проблеми, недостиг на кърма, при камъни и възпаления на бъбреците - през 2018 г. насажденията достигат до 4547 ха, една трета от които са био. След като почти изчезва от българските полета през 2012 г., хизопът постепенно възстановява площите си, като понастоящем достига 30 ха. Известен е с високите си антиоксидантни и детоксикиращи качества, прилага се също при заболявания на дихателната система. Площите със салвия бързо нарастват през последните две години, като достигат 250 ха.

Анализаторите предупреждават, че още от 2017 г. има признаци за пренасищане на пазара при някои масла. „Говорим за маточина, синя лайка, в момента е така и с розите, и с лавандулата, но въпросът е деликатен и всичко зависи от качеството“, изтъква Стефанов.

Методи Стефанов:
Изнасяме суровина и губим от добавената стойност

Около 200 вида български билки се изнасят навън като суровина, предимно за Германия (65%), Испания (10%), по 5 на сто за Италия и Франция и 15% за други страни.  За дълбочинна преработка се експортират над 85 на сто от добитите в България лечебни растения, посочват от фондация "Информация и природозащита". След това те се връщат у нас под формата на храни, козметични и лекарствени препарати на многократно завишени цени. Защо страната ни предпочита да изнася суровина, вместо да печели от добавената стойност?

Инвестицията в такива преработвателни предприятия е изключително висока и те  тепърва трябва да се изграждат, посочва агробизнесменът Методи Стефанов. Нужни са европейски програми, но няма политика и целенасочени усилия в тази посока, допълва той. 

При износа на билки като суровина нормата на печалба средно е 5%, които се разпределят между берач, заготовител и износител, казва председателят на Съюза на билкарите Емил Елмазов. „Никой в Европа не работи срещу част от 5%“, посочва той. По думите му, изискванията за преработка на медицински растения са твърде завишени. „Те са формулирани по такъв начин от ЕС, че малките производители да не могат да се включат. За да произвеждаш екстракти, трябва да имаш малък цех, лаборатория, оборудване, което не е по силите на дребен земеделец“, подчертава Елмазов.

Според Методи Стефанов „в следващия програмен период трябва да се мисли как да се използва този огромен природен плюс на страната, за да не оставаме само производител на евтина суровина за чужбина, чиято добавена стойност е в пъти по-висока“.


Емил Елмазов:
Печели се добре от продукцията, реализирана у нас


Емил Елмазов е председател на Националния съюз на билкарите и производителите на живи храни, в който членуват 36 фирми. Съюзът е създаден преди 15 години с цел възраждане на фитотерапията и подпомагане производителите и заготовителите на билки и билкови препарати. Елмазов е изучавал ирисология и ароматерапия в Полша. Собственик е на 700 дка в Боженския Балкан. Отглежда култивирана маточина, градински чай, салвия скларея, роза дамасцена, лавандула, лимец.

- Г-н Елмазов, какво стои зад числата на Евростат, според които сме на първо място в Европа по производство на билки?

- България като билково разнообразие е една от първите в света и е нормално да има известни предимства пред другите страни. Но още по-нормално е държавата да се погрижи да създаде истински отрасъл, както някога беше „Билкокооп“.  Демократизирането демонополизира тази дейност и даде възможност на много хора да участват в бранша, но не и да осигурят достойно възнаграждение за труда си. 

- Не се ли печели добре от медицински и ароматни растения?

- Печели се от тези 10-15% от билките, които остават в България. Те се пакетират, превръщат се в чайове или от тях се получават екстракти, при които нормата на печалба може да е и 100%. Сравнително печеливш бизнес е и добиването на етерични масла - няколко от тях като маслото от роза дамасцена и от здравец, не могат да се правят другаде с такова качество.  Имаше време, когато жълтият кантарион се търсеше много и то при печалба от 10-15%. Изнасяше се за Италия, но стана така, че някои от партидите не съдържаха достатъчно от активното вещество хиперицин. То се използва за производство на антидепресанти. В живата природа е така - ако годината не е добра, растенията не могат да синтезират всички активни вещества във високи количества. 

- Към кои български билки е най-голям интересът на производителите и износителите? 

- Износителите искат големи количества липа, мента, маточина, градински чай.  Но има и някои уникални растения като трибулус терестрис или трабузан, известна в България като бабини зъби. Незаменима е за профилактика на простатната жлеза и антихолестеролните плаки. Алкалоидът в бабините зъби по българските територии другаде не може да се намери в такова качество независимо, че и други държави имат диворастящи находища. Затова бабините зъби ще се търсят много, липата също.

Има интерес и към корена от глухарче, който постепенно заменя антивъзпалителните и антитуморните лекарства. Интересна е медицинската ружа, чиито листа, корени и цветове се използват като кръвоспиращо, антивъзпалително и противогрипно средство, както и против спазми на белите дробове, заедно със билката сладък корен, наричана още ликвириция. 

БСП поиска: Без споразумения при тежки престъпления

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 180

15 882 подписа за промени в НПК внесе БСП в парламента

автор:Юлия Кулинска

visibility 67

/ брой: 180

Тристранката прие да отпаднат специалистите от ТЕЛК

автор:Дума

visibility 123

/ брой: 180

Неодобрението към правителството скача над 50%

автор:Дума

visibility 92

/ брой: 180

Гроздоберът подрани заради климатичните промени

автор:Дума

visibility 97

/ брой: 180

3,1% е реалният икономически ръст през 2018 г.

автор:Дума

visibility 66

/ брой: 180

Банките ще отделят 0,5% от кредитите като буфер от октомври

автор:Дума

visibility 66

/ брой: 180

Обсъждат международен консорциум за АЕЦ "Белене"

автор:Дума

visibility 65

/ брой: 180

Стачка на морския транспорт в Гърция

автор:Дума

visibility 0

Саудитска Арабия обвини Иран за атаката с дронове

автор:Дума

visibility 90

САЩ предлагат на ЕС общ проект за Украйна

автор:Дума

visibility 124

/ брой: 180

Датата

автор:Дума

visibility 45

/ брой: 180

Поети с белезници

автор:Лозан Такев

visibility 40

/ брой: 180

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ