Целенасочено търсене на нов ред

Едва ли може да се нарече само ирония на съдбата, но днес кюрдите, турски граждани, които десетилетия се бореха за права и независимост и чрез своята ПКК (обявена за терористична не само от турските власти) водеха кървави битки с редовна турска армия, сега заливат кюрдските градове в Югоизточна Турция и мегаполиса Истанбул с масови протести. Те недоволстват от липсата на активна реакция от страна на турските власти във връзка със ситуацията около град Кобани в Сирия. В този кюрдски град джихадистите от "Ислямска държава" воюват срещу сирийските кюрди, загива мирно кюрдско население, а стотици хиляди вече са преминали близката граница с Турция, за да се спасят от зверствата на групировката. Турските кюрди настояват за намеса на Турция в създадената ситуация, за да се избегне окончателно завладяване на града от "Ислямска държава".
Но освен, че протестите и безредиците са се разраснали и са придобили опасна форма, Анкара демонстрира, че на този етап няма намерение за намеса в бойните действия в Кобани. Там само бомбардировките на т.нар. анти-ИДИЛ коалиция нанасят удари, но ситуацията остава сложна. Повечето експерти са на мнение, че без сухопътна операция няма да се постигне успех срещу джихадистите. Условията, които Турция поставя за изпращане на сухопътни войски, са "само ако американската стратегия включва падането на Асад и ако в Сирия бъде изградена или създаден район забранен за полети". Поне така казва премиерът Давутоглу в неотдавнашно интервю пред CNN.
Думите му, че "Турция ще се опита да помогне на хората в Кобани, но ако не бъде спрян Асад, "Ислямска държава" ще се разраства и все повече градове ще падат", не звучат обнадеждаващо. Още повече, че се помнят добрите отношения преди събитията в Близкия изток между Анкара и Дамаск, когато сирийските кюрди нямаха дори паспорти и нормални граждански права, защото по принцип турските власти си имат своята "ахилесова пета" в отношенията си с кюрдското малцинство в страната.
Малцинство, ама около 20 милиона, а в настоящата ситуация само кюрдските пешмерги в Ирак и кюрдите в Сирия водят сухопътни бойни действия срещу "Ислямска държава". Или както казва лидерът на иракските кюрди Барзани: "Кюрдистан не бива да допуска терористи на своя територия и ние сега освобождаваме кюрдските селища от джихадистите. Приоритет ни е чистенето на Кюрдистан".
Барзани е много внимателен в интервютата си с думите, когато говори за Турция, защото "ние имаме помощ от нашия съсед и приятел, което е важно за бъдещето, а ако са изпращали оръжие за "Ислямска държава", това не е официално и не е обявено".
Би могло да се завижда на нивото на турската дипломация и политика на управляващите, когато отстояват в различни направления и посоки интересите на Турция, така както ги разбират и правят приятели стари противници или обратно, което не пречи да прилагат амбициозната си стратегия за водеща роля на Анкара в близките региони. Тревожното в случая е, че събитията около Кобани в Сирия и в Ирак, разрастването на териториите, които владее "Ислямска държава", са все по-близо до Европа. И докато "Wall Street Journal" публикува статия с название "Анкара вече не е съюзник на САЩ" поради въздържането от страна на Турция за пряка сухопътна намеса срещу "Ислямска държава" и защита на "братята-кюрди" в Сирия, въпросите около турските позиции във връзка със събитията в Сирия и Ирак се множат, загиналите протестиращи кюрди в страната вече са близо 40, въвежда се комендантски час и редица други ограничения в кюрдските градове в Югоизточна Турция. Силите за сигурност "не си поплюват" при съседите, когато е наредено въвеждане на ред.
Бъдещето ще покаже в този близкоизточен шах дали ще има печеливш ход за кюрдската кауза, която засега си остава само дълговечна мечта. Близо 30-милионен народ без своя държава, но с много противници и разпилян зад много граници, той винаги ще търси своите права и едва ли ще се откаже от идеята за независимост. Дори и да е неосъществима по ред причини като цел в размирния днешен свят. Или както казва Барзани "не зная какво е решил ООН", макар и по друг повод, но с подтекст.
Днес светът има приоритетен въпрос за решаване и това е справянето с "Ислямска държава", защото става въпрос за политически проект, използващ религията като основа за нов ред, територии, финанси и ресурси, за надмощие, в това число и идеологическо, което може да разруши граденото след Втората световна война от демократичните страни. Ролята на Турция в тези процеси не е за подценяване. Тя има своите стратегии и за Балканите, регион, който ние смятаме за наш приоритет, защото от това зависи нашата сигурност и стабилност. Процесите на "цивилизационния избор" на всички страни от Западните Балкани, които визират членство в ЕС, се следят особено внимателно в Анкара. Особено, когато Брюксел не пропуска да подчертае, че присъединителните процеси в региона не са загърбени и е въпрос само за справяне с изискванията на "клуба на страните членки". Конференцията от края на август в Берлин, на която участваха всички страни кандидатки за ЕС от Западните Балкани, заедно с канцлера Меркел и Барозу, например, бе наречена в Анкара "изцяло продукт на перфектната германска стратегическа визия". Някои коментатори в турската преса в прав текст подчертаха, че тази конференция "засяга много тясно Турция". Старата турска концепция за историческите и културни основи на региона, които се идентифицират с османското наследство, се сблъскват с "интервенция на Германия за оставащите въпроси, които чакат решение" и по някакъв начин се акцентира върху т.нар. алтернатива на концепцията за Балканите на САЩ, като тя се противопоставя на европейската. Анализи от подобен вид насочват само вниманието върху стратегиите, които има самата Турция в тази посока.
Стара е турската теза за балканските страни, които след разпада на СФРЮ не са в състояние да решават проблемите си. Не са малко турските наблюдатели, които смятат, че всички балкански страни имат здрави връзки с Турция в културно, историческо, политическо и демографско отношение. Често задължителният извод е, че Турция трябва да оказва влияние върху бъдещето на тези държави. Напоследък другият извод е, че Германия използва своята икономическа и политическа сила, за да държи региона под свой контрол и "тук се преплитат германо-руските връзки", както казва, например, Акиф Емре. Той набляга, че всъщност исторически европейската история е частично определяна от връзките с Изтока, "по-специално Русия и отоманците". Това напомня тезите на днешния премиер на Турция проф. Давутоглу, които той разви в своя наистина епохален за Турция труд "Стратегическата дълбочина". В случая се смята, че Германия е приела да решава кризите в името на Европейския съюз, вместо САЩ, които в кризите "се опитват да спрат военни действия, но причиняват кризи, без да могат да ги решат".
Наистина е интересно да се види как се възприема при съседите процесът на интеграция в ЕС на страните от Западните Балкани и къде се поставя в региона страна като България. Това, че се приема Турция за незаобиколим фактор при решаване на кризите и процесите в региона и да се чува мнението й не е новина. Цялостната политика на тандема Ердоган/Давутоглу през последното десетилетие включва не на последно място влиянието на Турция върху Балканите като цяло и то най-вече въз основа на т.нар. османското наследство. В Анкара и днес смятат, че без Турция не е било възможно да се реши конфликтът между Босна и Сърбия, че не е възможно да се решават без участието на Турция фундаментални въпроси като вътрешните проблеми на Албания, междуетническото напрежение в Македония или отношенията Сърбия/Косово.
Основният извод в редица коментари по конкретния повод е, че Берлинската конференция за Западните Балкани може да се определи като "целенасочено търсене на нов ред". Интересът на Германия към най-бедните страни в Европа се определя като "подчиняване на района в основната си част на Германия", като така се давали поводи за размисъл за баланса в нова Европа. Особено на фона на украинската криза и честването на 100-годишнината от Първата световна война. Така някои анализатори в Турция четат картината на европейската политика и не могат да си представят балканското равновесие без Турция и нейното наследство. Още повече, че "ако не се вземат предвид мюсюлманските нации и тяхната геокултурна реалност, регулациите могат да причинят нова балканизация, тъй като мюсюлманите са главните политически и стратегически водещи в региона". Ни повече, ни по-малко. Независимо, че една от стратегическите цели на Турция, която президентът Ердоган обяви при клетвата си за заемане на най-високата длъжност в страната, е членството в ЕС. Самият нов външен министър е от години предан на тази идея. Още повече, че говори перфектно руски. Всъщност Турция наистина има роля и значение за поддържане на добросъседски отношения в региона на Западните Балкани, но тази европейска практика и правило важи за всички членки и кандидатки за членство в Евросъюза.
Етническите конфликти на Балканите са наистина дълбоко вкоренени и могат да избухнат всеки момент, ако се наложи. Западните Балкани са на границата на стара Европа и нейната сигурност зависи от сигурността на региона, а ЕС няма никакво желание, особено след СФРЮ и Украйна, да търпи перманентни конфликти, в това число и военни, на своите граници. Да не говорим за Близкия изток и "Ислямска държава". Разбира се, че етнорелигиозни конфликти в региона, както и информациите за участие на млади мюсюлмани от балканските страни в битките на страната на "Ислямска държава" тревожат и населението, и управниците, и Брюксел. Турция се тревожи стратегически, защото за балканския трамвай няма място за много ватмани, а интересите на големите винаги са решавали исторически съдбата на полуострова. Дилемата е дали Западните Балкани могат със собствени усилия и достатъчна европейска подкрепа да решат икономическите си проблеми и изостаналост, да дадат перспектива на младите и безработните, за да не последват съдбата на гражданите от Близкия изток.
Геополитиката напоследък поднася доста изненади. А дали президентът Ердоган е напомнил, че не е изоставил идеята за изработване на нова конституция, която ще увеличи правомощията му и това да стане след спечелени отново от неговата ПСР парламентарни избори през 2015 година, си е само вътрешна работа на Турция. За света е важно страната му да остане наистина на страната на добрите, ако вече сме убедени кои са те всъщност.


По улиците на турските градове отново има танкове