Цената на живота

Всяко време е белязано със свои абсурди. Но, чудя се, дали ще може да открием в близкото ни, че и далечно минало нещо по-абсурдно и същевременно цинично от псевдогрижата за човека, която кипи в наши дни. Лустросана под формата на евродирективи, разбира се.
Ето какво каза вчера министърът на земеделието Мирослав Найденов: Към тази сутрин няма нещастна кокошка в България. Първо еколозите оправиха мечките. Регионалната министърка Лиляна Павлова се погрижи пътищата да не пречат на горските животни и буболечките. Миро Найденов се е нахъсал, ръководейки се от евроразпоредбите, да уреди и прасетата с играчки против стреса.
Дано не бъда разбрана грешно. Обичам живите същества и не приемам, и не оправдавам насилието над животни, както и те да страдат излишно, ако това би могло да бъде избегнато, преди да ги изядем на пържоли. Но е истина, че у нас е по-вероятно да уважат нуждите ти и да зачетат правата ти, ако си кокошка или прасе. Достатъчно е само да видите как гладни и бездомни хора наравно с кучета ровят из боклука за къшей хляб. У нас хора умират с помощта на здравната система. Бедността сред пенсионерите е огромна, но пък прасетата ни ще са щастливи.
В европравилата, за които отдавна си сложихме главите в торбата, си има хем откровени простотии, хем напълно неизгодни за страната ни условия. Но не Европа ни е крива, че у нас човешкият живот има друга, по-ниска цена.