Цифри народ не хранят

В края на м.г. беше публикуван годишният доклад за състоянието и развитието на земеделието. Данните в него се отнасят главно за периода 2007-2009 г. Публикуването на подобен доклад (218 страници и 3 приложения) трябва да се приветства. В първия му раздел са отразени състоянието и развитието на националната икономика, макроикономическата рамка, мястото на аграрния отрасъл в националната икономика, развитието на отрасъла през 2009-а и очаквани прогнози за 2010 г., търговията със селскостопански стоки, подпомагане на аграрния отрасъл, дейностите, свързани със земеделското производство, горското стопанство и рибарството. Вторият раздел разглежда целите на политиката в аграрния сектор, мерки и действия за постигането им през 2011 г. Авторите на доклада с помощта на цифрите са илюстрирали състоянието на отрасъла. В него може да се намери почти всичко за българското земеделие.

Не си поставям за задача да резюмирам или преразказвам доклада. Ще акцентирам на "липсващите" констатации в него, на въпросите, които предизвиква и които би следвало да заострят вниманието на политици и управляващи.
* Защо докладът не е обсъден от ръководството на МЗХ и приет от Министерския съвет, за да се оцени доброто, да се посочат слабостите, да се направят изводи и набележат конкретни мерки за 2011 г.? Някои ще кажат, че такива има в раздел Б - "Цели на политиката в аграрния сектор и мерки и действия за постигането им през 2011 г." (с. 201-217). Тук са преписани мерките, начертани от ЕС. Липсва целта, която си поставяме или ни е необходима, за да издигнем нашето земеделие на средното европейско равнище, или да го възстановим на равнището на 1989 г. Вярно е, че това не може да стане за една година, но тя може да бъде първата за решителна крачка в правилната посока. Защо не съпоставим сегашните данни с тези от ЕС (средните) и с тези, които сме имали 1989-1990 г.? Така, както са дадени данните за 2-3 години, не може да се види големият упадък за период от 20 години.
* Защо не са анализирани данните, третиращи използването на земята със селскостопанско предназначение. Те са повече от тревожни. Според тях 1,96 млн. дка са угари, а 17,2 млн. дка - постоянно затревени площи и ливади - овощни градини. Общо почти 20 млн. дка. Нима тези площи се използват? Има ли угари и какво представляват тези площи? Нима храстите, шипките, трънаците са овощни градини?
* Защо пазарът на земята не е разгледан с натрупване? Продадените/купените през 2009 г. 1,043 млн. дка са само 13,9% от всичката продадена/купена земя. Кой е купил земята и за какво се използва? Поставям този въпрос, тъй като от обработваната 31,22 млн. дка 7,5 млн. са били предмет на продажба/покупка.
* Защо не предизвиква тревога монокултурното земеделие - 86% от всички обработваеми площи са заети със зърнени и маслодайни насаждения, а като изключим обработвани площи, като угари, този процент нараства на 91,6%. Само маслодайните (слънчоглед и рапица) нарастват съответно от 25,7% на 27,4%. За 2010 г. тези цифри са още по-високи. Не може да не се отчете голямото намаление на площите, заети със зеленчукови и овощни култури и лозя, в производството на които преди началото на прехода бяхме достигнали високи резултати, известни на Европа.
* Защо не се посочи докъде сме стигнали с размера на площите арендувана земя. В доклада са посочени сключените арендни договори през 2008 и 2009 г., но те не дават отговор кой обработва земята - собствениците или арендаторите - или колко са едните и колко - другите. Не са малко въпросите с арендното заплащане в повечето райони на страната. Колко пъти е поставян този проблем и винаги е оставян без отклик от страна на управляващите.
* Защо не са посочени субектите (производствени единици) в земеделието като брой и размер на обработваната земя. Вярна ли е ширещата се в страната версия, че имаме най-дребното земеделие? Колко са арендаторите и какъв е размерът на обработваната от тях земя (собствена и арендувана)? Колко са земеделските кооперации? Наличието на подобни цифри ще спомогне за анализ, изводи и насочване на политиката.
* Защо броят на говедата, биволите, овцете, козите и свинете намалява? Намалява и производството на мляко, месо и яйца. Нима не е тревожен фактът, че месото от говедата, овцете и свинете, взети заедно, е едва 113,46 хил. тона? Птичето месо (130 хил. тона) е повече от това, произведено от тези три основни вида животни. Нима не е видно, че промишленото производство на говеждо месо е едва 20% от цялото производство, а от една крава годишно се получава едва 60-62 кг срещу повече от 200 кг в страните от ЕС и достигано у нас 180 кг? Незначително е производството в кланиците на овчето, козето и свинското месо. Заслужават добра оценка птицевъдите, които увеличават ежегодно производството на месо, от което близо 80% е добито в кланиците.
* Защо е сривът в лозарството, овощарството и зеленчуковото производство? Ще бъдем ли само регистратори на тревожната ситуация или ще вземем мерки да поправим положението?
* Защо сме се превърнали в суровинен придатък на ЕС, като изнасяме непреработени земеделски суровини и внасяме хранителни продукти? Данните показват, че 72% от нашия износ и 75% от вноса осъществяваме в рамките на съюза. Нима трябва да се хвалим, че валутният баланс с аграрни стоки е положителен за отчетния период, тъй като това става за сметка на големия износ на зърно, маслодайни семена, тютюн и тютюневи изделия, продукти от мелничарска промишленост? Силно отрицателен е търговският баланс с живи животни и животновъдни продукти (267 млн. щ.д. за 2009 г.) и зеленчуци, плодове, консерви и др. хранителни продукти (над 206 млн. щ.д.). Трябва ли да бъдат доволни нашите политици от това състояние и да останем само регистратори на случващото се в нашето земеделие?
* Защо българските президенти влязоха в историята с отрицателна оценка за отношението си към земеделието? Първият свободно избран президент Желю Желев и министър-председателят Филип Димитров се прославиха с възстановяване собствеността на земята в реални граници и разрухата на земеделието, която беше по-голяма от щетите, нанесени по време на Втората световна война. Вторият президент Петър Стоянов и министър-председателят Иван Костов отприщиха стихията на крупното арендаторство и вече е известно докъде стигнахме в отрасъла. Георги Първанов и министър-председателите Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев и Бойко Борисов не можаха да намерят време, на заседания на Съвета за национална сигурност или в Министерския съвет, да разгледат състоянието на земеделието. От днешните управляващи се чуват понякога откъслечни думи за селското стопанство, а за свършена работа - да не говорим. Симеон Дянков се закани, че ще разработва стратегия за земеделието. За разлика от него президентът Никола Саркози заяви, че френското земеделие е гаранция за сигурността на държавата и се намеси активно в обсъждане на проекта за Европейската политика за развитие на земеделието и селските райони за периода 2014-2020 г. Предстоят ни избори за президент. Не е ли време да чуем мнението на отделните кандидати за развитието на българското земеделие?
* Защо, като сме парламентарна република (по Конституция), парламентът нито веднъж за изминалите повече от 20 години не разгледа състоянието на отрасъла и не прие стратегия или програма за неговото развитие? Абсурдни са обясненията, че управляващите ще изпълняват своята предизборна програма, каквато по същество те нямат, а и земеделието не е на една партия или коалиция, а на всички българи. Много предложения в този дух бяха направени, но реакция от управляващите няма. Или ако има, тя е отрицателна. Ударението в работата на парламента по отношение на земеделието е поставено върху промяната на приетите вече закони и поставянето им в угода на определена част от земеделските производители, а не в посока просперитет на земеделието.
* Защо парламентът и правителството не излязат с единно държавно мнение пред ЕС за развитие на земеделието и селските райони за периода 2014-2020 г.? Българските предложения са насочени главно към изравняване на субсидиите на площ земеделска земя с тези, получавани от старите членове на ЕС (15). Ако това се приеме и приложи у нас, ще се задълбочи монокултурието, упадъка на животновъдството, зеленчукопроизводството, овощарството и лозарството. В това отношение заслужава внимание анализът, направен от проф. Трифон Даржонов, отнасящ се за зърненото производство, маслодайните култури и животновъдството в страните от ЕС, в т.ч. и за България. Той обосновава необходимостта субсидиите от ЕС да се разпределят от държавата, ако не всичките, то по-голямата част от тях.
Набира скорост предизборната кампания за кметове и общински съветници. Наше право като избиратели е да чуем какво се съдържа в техните програми за развитие на земеделието в селските райони.