12 Ноември 2019вторник14:08 ч.

Цирк, любов моя, свят на приказките

Виктор Христов от Русе е посветил много време, средства, творчески усилия, за да пренесе магията на цирковото изкуство в дома си и да сбъдне своя мечта от детството

/ брой: 125

автор:Ирен Танева

visibility 2608

Виктор Христов е роден през 1952 г. и живее в Русе. Завършил е ВТУ "Св. Кирил и Методий" - Велико Търново, където получава подготовка по графичен и пластичен дизайн, естетика, педагогика. Има магистърска степен. Член е на Съюза на българските художници, член е на Художествения съвет на Дружеството на русенските художници, на Младежка филмова студия - Русе, федерация "Алтернативно кино" - група "Русе филм". Участвал е в създаването на некомерсиални игрални и документални филми. Занимавал се е с графичен, промишлен дизайн, реклама. В областта на изящните изкуства - с графика, живопис, малка пластика, стъклопластика.
Работил е в драматичен театър "Сава Огнянов" - Русе. Правил е декори, пластични и сценографски решения за постановки на театъра. Бил е управител на "Реклама - Русе" ООД към Министерството на икономиката и туризма, хоноруван преподавател към окръжен младежки дом - Русе. Там води курсове по рисуване и графичен дизайн за ученици. Има три самостоятелни изложби. Автор е на плакати, графични знаци и запазени марки, интериорни и екстериорни решения. Семеен, има един син.


Виктор Христов винаги е готов да разказва за хобито си, да го направи достояние на хората. Като човек е приветлив, общителен. Художник по професия - той е добре познат на всички, които работят в областта на рекламата и интериорния дизайн. Има обаче и нещо друго - този оригинален, интересен човек е влюбен не само в четката, платното и боите, а и в цирка. На него Виктор Христов е посветил немалко усилия и часове от времето си, за да пренесе магията на цирковото изкуство в своя дом. Той е може би единственият българин, който се занимава с направата на макети на циркове професионално. Още си спомня с усмивка за първите си опити да създаде собствен цирк, вдъхновен от изкуството, което през 50-те и 60-те години на миналия век е било в апогея си в България. Да си цирков артист било дарба, мисия и цели фамилии разнасяли славата на родината по нашите манежи и навсякъде по света.
Едно от любимите занимания на малчуганите било както да посещават представления, така и да разглеждат пространството около самия цирк - фургоните за реквизита, фургоните на артистите, акробатите, клоуните и животните. А понякога да ги наблюдават и самите тях в обстановката извън арената. Малкият Виктор не правел изключение. Бъдещият човек на изкуството обаче бил по-предприемчив. Искало му се да пренесе омагьосващата атмосфера в своя дом.
Хобито му се ражда, когато е 5-6-годишен. Дете, "за което циркът е едно изживяно удоволствие, един свят на приказките, свят на герои, които утре няма да срещнеш по улиците, но ще си спомняш още дълго време за тях" - по неговите собствени думи. Или, както казва Хемингуей: "Циркът е сън на живо."
В продължение на няколко години момчето прави макети на някой цирк или лунапарк в двора на родната къща. Намира си и съмишленици - приятелчета, с които работят заедно. Тези години вече са отшумели. Това е времето на детските мечти, богатата, развихрена фантазия. Тогава, когато имаш много време и можеш да им се отдадеш.



Първия си цирк момчето направило от летвички и старите чаршафи на мама. Тя обаче не се карала и не наказвала за "кражбите". Даже оказала помощ в шиенето и кроенето, за да се направи шапитото. Но чаршафът бил стар и когато малкият "майстор" опитвал да го забоде с гвоздеи - се разпарял.
Таткото също се включил в начинанието. Той давал строителния канап, който се разтягал, за да се получи зидарията. Като се добавели колчета и пръчици - нещата си идвали на мястото. Днес тази добра проява е продължена - съпругата и синът на Виктор Христов винаги и във всичко го подкрепят.
Когато обаче се връща в спомените от детството - той си припомня колко пъти са го валяли дъжд и сняг на двора, как е покривал с найлон построеното. Помни още, че не използвал истински животни за своя цирк. Те дори пречели, защото една от съседските котки се намърдала вътре и развалила цялата конструкция. Изпокъсала платовете, въжетата. Не останал и помен от макета.



Като цяло първоначалните миниатюрни модели на циркове били с размери 40-50 сантиметра в диаметър, а височината - 25 сантиметра.  Бъдещият художник нареждал вътре дори и столчета, направени от много тънки дъсчици. За да се вижда каква е обстановката вътре в цирка и за да има осветление, използвал батерия, която да захранва няколко малки крушки.
Увлечението му по цирковете се разпалва отново с пълна сила преди около четири години. Решава да изработи истински голям макет на цирк - по подобие на цирк "Добрич", но го кръщава "Орион". На работата по него отделя повече от две години, защото макар и любимо, това не е единственото му занимание. Размерите на макета са доста внушителни, тъй като използваният мащаб е 1:50. По света най-често се ползват  други размери и мащабите са 1:87 и 1:16. Но за Виктор Христов това е най-подходящата площ за макет на цирк, особено когато става въпрос и за обработката на детайлите. Този на цирк "Орион" е висок 30 сантиметра, заема 2,95 кв. метра, а като се сложат и знамената достига 34 сантиметра.
Цирк "Балкански" - реален, действащ - е направен за по-кратко време - една година. В умаления си вариант се простира на четири квадратни метра. Всички съставни части на макетите са изработени ръчно от художника - открай докрай. Той си е направил сам и чертежите.
Така например към цирк "Балкански" е изработил шест влекача за гриндите (основните метални колони, на които се разтяга шапитото). Те са телескопични. Има също и осемнадесет полуремаркета, леки коли, повдигач. В транспорта камионите са групирани според действителните нужди на цирка - за сервизни помещения, електрическа част, за гриндите, за манежа и т.н. Те имат даже и падащи бордове, и отварящи се врати.
В комплекта са включени също ремаркета, снек-бар, та дори и автобус. Диаметърът на шапитото е 84 сантиметра. При изработването на кройката му обаче Виктор Христов срещнал сериозни проблеми. Понеже не успял да открие нито един готов чертеж, се наложило да комбинира работата на принципа "проба - грешка" с лични наблюдения. Технологията за изработка на едно шапито придобила следната последователност: първо се прави от хартия, след това - от плат. Чак тогава идва окончателният вариант.
За макетите си русенският художник употребява бял полиестерен плат, който не се разтегля. Самият процес по създаването на един цирков макет е доста продължителен. Най-напред се събира необходимата информация. Правят се рисунки, чертежи и скици. А след уточняването на подробностите, се рисува в мащаб 1:50 и започват пробите с материал.
Дойде ли цирк в Русе, Виктор Христов е сред първите, които отиват на мястото. Съзерцава, изучава внимателно процеса на изграждането му и всички полезни и интересни детайли. За съжаление собствениците на цирковете му дават само частична и доста обща информация. Разполагат единствено с общи данни. А някои направо отказват да му разяснят подробности от "кухнята", за да не изтече информация към конкуренцията. Това го принуждава да експериментира, докато намери точните пропорции.
Сред най-интересните подробности около умалените варианти на реално съществуващите циркове е изработката на светещите им надписи. Те са "откраднали" доста време на Виктор Христов, но пък са съвсем достоверни. Надписът на цирк "Балкански" - на върха на шапитото - съдържа двеста и четиридесет светодиода. А тези на фургоните му - CIRCUS - на две места по триста и четиридесет. Гриндите също се оказват трудни за изработка. Всяка е с над четиристотин детайла, които се сглобяват и разглобяват. Всяко детайлче е запоявано отделно. За целта са употребени основно цветни метали - месинг и мед. Също и широка гама от пластмаси.
На доста места авторът ползва импрегниран картон, който по характеристиките си се доближава до шперплата. Така направените гринди се издигат като при истински цирк - с малки въжета.
Амфитеатърът е с три големи и два малки сектора. Художникът ръчно е изработил хиляда и двеста места на осем реда и шестнадесет ложи. Те са точно толкова и в цирка-прототип. Осветлението е външно и вътрешно, а на върха на гриндите има четири тройки LED (силно светещи диоди, много по-силни от обикновените). На тъмно те светят с мека бяла светлина. Имитират големите прожектори. Окончателният ефект, впечатлението, въздействието наистина са удивителни.
Понеже заемат доста голямо пространство, двата макета през повечето време стоят мирно и кротко прибрани в кашони. Понякога - когато иска да си припомни за любимото изкуство - цирковото, за да създаде радост на сетивата си, авторът им ги вади и ги сглобява отново.
- За мен това хоби не е просто механично сглобяване на макета, а е и творчество. Гледам да го разкажа като приказка, да бъде приятно за поднасяне - обяснява Виктор Христов.
Той не държи да пази умението и майсторството си единствено за себе си. Ако някой пожелае, би могъл да се сдобие с такъв макет. Засега не бърза с изработката на други. Защото както вече стана дума по-горе - това удоволствие не само гълта много време, но е и доста скъпо. Би желал обаче да помогне на други хора - съмишленици, в случай, че проявят интерес, че го потърсят. Най-приятното обаче е, че чрез малките циркове човек има възможност да запази още един красив спомен от безгрижните детски години - с клоуните, акробатите, дресьорите и техните питомци - дресираните животни.
Г-н Марко Кирстен - германец по националност, живеещ в САЩ, е основал в интернет блог за цирков моделизъм. В него се съдържат снимки на макетите. А при кликване с мишката на името на съответния цирк, се появява по-подробна информация за всеки модел. Повод за радост за българските любители би могъл да бъде фактът, че в него има текст, който разказва за един от моделите на Виктор Христов - наред с тези на най-известните циркове в света. Там се споменава, че в мащаб 1:50 той е изработил макет на най-големия цирк в България - "Балкански", с подробности и силни диоди от типа LED.
Големият купол е изработен с всички детайли, които са характерни и за оригинала. Има дори прожектори - раздвижват арената и й придават приятна светлина. Камионът е съвсем като истинските - за транспортиране на цирковите атрибути. Има и комплект от три ремаркета и няколко трактора  "DAF" и "Scania". Целият модел се състои от напълно оборудвано шапито, двадесет ремаркета, шест трактора и осветление.



Макетът "Ронкали"

(мащаб 1:87)


Диорамата (пространствено изображение) е от Дитмар Фриц и е в колекцията на музей "Ронкали Берхард Пол". Близката връзка на господин Фриц с цирк "Ронкали" и директора Берхард Пол е решаващата причина за изработването й. Моделът е окомплектован след около две години работа. Дитмар Фриц прави всичко сам, въпреки ограниченото време, предоставено за изработването на частите, сглобяването, за стикерите - надписи и фирмени знаци, които са част от самите сгради.
Този впечатляващ модел понастоящем е част от "Ронкали шоу" и пътува с търговски център "ЕСЕ".
Вторият модел на Дитмар Фриц на цирк "Ронкали" е друг пример за най-висок стил в цирковия моделизъм. Колекцията на Берхард Пол от фургони с важно значение в цирковото изкуство, издържани от Дитмар Фриц в изчистени цветове, построени по различни методи, от разни исторически периоди и изработка, са особено предизвикателство за тези, които се занимават с правене на макети.


Макетът "Медрано"

(мащаб 1:87)



Цирк "Медрано" на прочутата италианска фамилия Касартели е вдъхновението за моделите на Кармело Кюзак. За изключителната си дресура на животни през 2007 г. Касартели получават наградата "Златен клоун" на ХХХI международен фестивал в Монте Карло.


Макетът "Вили Буш"

(мащаб 1:87)



Конрад Лет изненадва посетителите на ХI международна изложба за модели на циркове и панаири със своя забележителен модел на цирк "Вили Буш". Заедно със съоръженията на шатрата на цирк "Конело" той представя голям брой прецизно изработени и цветово много добре проектирани циркови фургони сред типична градска обстановка. Въпреки приликата в имената, моделът няма нищо общо с компанията на Вернер Цин, който през 1969 г. пътува под името Вили Буш. Той е изцяло плод на фантазията на автора. Освен това много реквизит преди поправките, които Беркина, Прайзер и Делво правят на моделите и най-вече елегантните месингови огради, които се представят пред погледа  им, особено вълнуват хората, поклонници на това изкуство.

---------
Блог: HTTP://CIRCUSMODELLBAU.BLOGSPOT.COM
 

Тежка катастрофа на ЖП прелез заради пиян кантонер

автор:Дума

visibility 25

ГЕРБ ще разчитат на ВМРО в новия СОС

автор:Дума

visibility 66

Борисов обещава газ от целия свят

автор:Дума

visibility 290

/ брой: 217

Над 50% от българите ще пазаруват на "Черен петък"

автор:Дума

visibility 196

/ брой: 217

Всяка шеста бучка сирене с палма

автор:Дума

visibility 259

/ брой: 217

Отварят пристанище Варна за най-тежките кораби

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 217

Химическа атака в детска градина в Китай, 50 са ранени

автор:Дума

visibility 0

Ево Моралес получи политическо убежище в Мексико

автор:Дума

visibility 31

Гърция отваря пътя на Китай към ЕС

автор:Дума

visibility 285

В Берлин се договориха за пенсионната реформа

автор:Дума

visibility 263

/ брой: 217

"Мини Марица изток" поглъщат нови села

автор:Юлия Кулинска

visibility 299

/ брой: 217

Здраве му кажи!

автор:Аида Паникян

visibility 292

/ брой: 217

Датата

автор:Дума

visibility 133

/ брой: 217

30 години преход - 30 години скандали

автор:Евгени Гаврилов

visibility 536

/ брой: 216

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ