Цивилизационното превъзходство на лявото

Иван Генов,
доктор по международно право,

Александър Богданов 

Светът е в кризисно състояние. Крахът на либерализма и неолиберализма е крах на десните. Международният долар колабира, а капитализмът садистично възпроизвежда влудяващи неравенства. В криза обаче са и левите. Тяхното отстъпление и примиренчество е в противоречие с обективния ход на историята. Глобалната промяна е неизбежна, но накъде и как? На кого е бъдещето - на единиците от луксозните каюти или на милионите от третата класа в "Титаника" на XXI в.?

Левите са мнозинство, но те се нуждаят от нови аргументи и нова политика за своя път, за успеха на благородната си мисия. Тази статия е за тях, за левите, за тяхното цивилизационно превъзходство над десните. Защото лявото има най-дълбоки корени, най-перспективна идентичност и насоченост, най-големи световни имена. Вярата в доброто и справедливостта, стремежът към равенство и свобода, философският и борческият заряд на лявото са ненадминати величини. Лявото като идея, политика и начин на живот е на най-високото цивилизационно стъпало. 

Лявото вчера

Лявото не трябва да се превръща в абстракция, а във всеки исторически период следва да има реално съдържание и своя автентична политика. В миналото лявото има три основни поучителни опита:

- Парижката комуна от 1871-1872 г. Героични дни триумф на пряката демокрация и самоизграждане на обществения живот отдолу чрез сдружения, кооперативи, взаимопомощ, себеуважение. Живот извън капиталистическите норми и вериги. Неслучайно след погрома на Парижката комуна Христо Ботев призовава: "Плачете за Париж! Свобода или смърт! Хляб или куршум!"

- Съветският съюз (1922-1991 г.) - на фона на Великата руска революция от 1917 г. 70 романтични и драматични години - най-героичната изява на лявата идея с планетарни последствия. СССР доказа за кратък исторически период градивната сила и спасителната срещу фашизма и колониализма роля на социализма в световен план. Народна република България също внесе свой принос и нюанси в реализацията на лявата идея - нашият народ достигна 27-мо място съгласно индекса на ООН за човешкото развитие. Закъсняха обаче политическите и икономическите реформи в социалистическата общност.

- Синдикалните борби - през XX в. активността на профсъюзите и влиянието на социалистическата система осигуриха значими социални права на трудещите се по света. Тези борби доведоха и до прогресивното подоходно облагане. 

Лявото като реална политика намери трайни проекции в Латинска Америка и Азия след Великата кубинска и Великата китайска революция.

Историята ни задължава да се борим за пълното осъществяване на цивилизационните предимства на лявото. Това го дължим в памет не само на такива исторически имена като Маркс и Енгелс, Ленин и Сталин, Троцки и Бухарин, Ботев и Левски, Д. Благоев и Г. Кирков, Г.Димитров и В.Коларов, Мао и Дън, Фидел и Че, Долорес Ибарури и Алиенде..., но и в памет на най-значими интелектуалци като Пабло Пикасо и Пабло Неруда, Ромен Ролан и Джани Родари, Жолио Кюри и Гарсия Маркес, Айнщайн и Чаплин, Смирненски и Вапцаров, Стефан Продев и Валери Петров, Ал. Лилов и... 

Лявото днес

Съвременното ляво си пробива път в изключително турболентен и преимуществено капиталистически свят с постоянно променящи се правила и коалиции.

Автентичното ляво днес включва 10 приоритетни ценности:

- Трудът. Съдбата на трудовите хора и защитата на правото на труд е призванието на левите.

- Мирът. Лявото е мир, дипломация, преговори, сигурност, сътрудничество. Лявото отхвърля войната, базите, блоковете, нелегитимните военни операции.

- Природата, околната среда. Всяка стъпка към прогреса трябва да е природосъобразна. Нарастващите екологични стандарти са императив.

- Социализираната икономика. Тя се базира върху равнопоставеност на различните форми на собственост: кооперативна, на трудовите колективи, частна, общинска, държавна. Смислена е балансираната и цифровизираната реална икономика.

- Регулацията. Регулативните функции на държавите и общините са гаранция за устойчиво социално-икономическо развитие. Необходима е и адекватна международна регулационна система. Компетентната регулация не позволява превръщането на здравето, образованието и културата в стока. Компетентната регулация осигурява работеща солидарна икономика, неподвластна на стихията на пазара.

- Справедливите доходи и данъци. Ножицата между най-ниските и най-високите доходи следва да се стеснява, а данъчната ножица между тях да се разширява. Плоските данъци са патология. Само онази държава е социална, която има над 50% преразпределителна роля.

- Върховенството на закона, на правата и свободите на човека. Левите отстояват правовия национален и международен ред, социалните и политическите права на гражданите, техните свободи. Те са за пряка демокрация и истинска представителна демокрация.

- Равенството и недискриминацията, солидарността и справедливостта. Пътят към равенството е пътят към човека с неговото естествено право на щастие, без дискриминация и експлоатация. Осъждане на всякакви прояви на неофашизъм, на антисемитизъм, русофобия и ксенофобия. 

- Моралът, примерът. Те са абсолютно задължителни за ръководните кадри. Без тях няма доверие и трайни успехи. Другарството, колективизмът, съпричастността са отличителни качества за левите.

- Социалистическата идея. Тя е капитален ресурс и висша ценност за всяка автентична национална или интернационална лява партия. Демократичният социализъм и социалната демокрация не са едно и също идейно-политическо пространство. Социалното начало съжителства с капиталистическата система, докато социалистическото начало преодолява тази система. Автентичната левица постоянно преследва главната си цел - формирането на отвъдкапиталистическо солидарно общество с неизмеримо по-голяма социална справедливост. Капиталистическата левица е непълноценен социален амортисьор. Да се обявяваш срещу неолиберализма и да си само за социална демокрация е утешително, но не и завладяващо занимание. Лявото е пътепоказател, когато не подменя своята идентичност и не забравя основната си цел. Голямата задача пред лявото е не да управлява в капиталистически условия, а да ги преодолява и да приближава перспективата на социалистическото развитие.

Лявото още днес може и следва да се бори за своите ценности, като прилага в управлението 5 приоритетни интегрирани политики:

А. Нова стопанска политика - на базата на смесената реална икономика се планират многогодишни приоритети и насоки, цели и средства; с основен акцент върху образованието, науката, иновациите; със задължителна декартелизация и демонополизация; стратегическите сектори, природните ресурси и животоосигуряващите дейности са изключителна държавна и общинска собственост; съдействие за малкия и среден бизнес.

Б. Нова социална политика - тотална битка с бедността, безработицата и социалното изключване; условия за бърз старт на младите в трудовия процес; прогресивна данъчна система и политика за човешки доходи; пенсионна система за достойна трета възраст; достъпно бюджетно здравеопазване и образование.

В. Нова културна и информационна политика - държавна и общинска подкрепа за културните институции и прояви; борба с необоснованата комерсиализация на културата; за обективна, а не спекулативна журналистика; срещу медийни картели и монополи; свобода на словото и печата; за информационна сигурност.

Г. Нова природозащитна политика - всички аспекти на развитието следва да са екосъобразени и екоподчинени; природата е всесилна и нейната защита е общ планетарен дълг.

Д. Нова международна и външна политика - за единен мирен свят с ефективно работеща ООН; за обединена суверенна Европа; за консолидирани Балкани, интегрирани в нов солидарен Европейски съюз; за многовекторна външна политика без образ на врага.

Лявото днес има своя пример най-вече в лицето на КНР, която с всеобхватната стратегия "Един пояс - един път" се превръща в глобален лидер. Необходимо е натрупване на "лявост" във всички страни и континенти с оглед възходящото цивилизационно развитие.

И днес лявото има неизброими светли и действащи имена като: Ноам Чомски и Славой Жижек, Оскар Лафонтен и Сара Вагенкнехт, Ален Бадиу и Бърни Сандърс, Ричард Улф и Янис Варуфакис, Си Дзинпин и Джереми Корбин, Сергей Кургинян и Анжел Вагенщайн, Васил Проданов и Искра Баева, Мария Пиргова и...

Лявото утре

Цивилизационното превъзходство и цивилизационната привлекателност на лявото произтичат от неговата природа и неговата мисия в утрешния ден.

Лявото е синоним на социалност, солидарност, съпричастност, състрадателност. Дясното се родее с егоизъм и себичност. Лявото фаворизира обществения интерес, докато дясното абсолютизира частния интерес. Фокусът на лявото е Човекът, на дясното - парите. Лявото е ангажирано и с големите, и с ежедневните проблеми на хората. То е чиста проба хуманизъм. 

Лявото е съпротива и алтернатива, а не брошка върху износения и овехтял капиталистически костюм. Автентичното ляво е социализъм и обществена хармония. Дясното е капитализъм и обществен разкол. В България то ни отведе на последните места по най-важните показатели за развитие и демокрация. 

Автентичното дясно може да е знаме на 1% от населението, докато потенциалът на лявото са 99% от хората. Но този един процент е свръхорганизиран и е в постоянно състояние на война.

Двубоят между левицата и десницата, между живота и смъртта е безкомпромисен. Все по-ожесточен ще става сблъсъкът на виталната лява идея с леталните десни интереси и дясното лицемерие. Лявото е не само младост, но още повече е мъдрост. Лявото е жизнен пламък, душевно равновесие, оптимистично състояние на духа. Затова то живее във всички поколения, по всички паралели и меридиани на света. Дясното в крайна сметка е империализъм, който не може да бъде народен идеал и затова е без бъдеще.

Философията на левите партии и левите движения е да променят статуквото, да движат обществото напред. Да работят за мнозинството граждани във всички страни и за всички народи по света. Те са синтез на патриотичното с интернационалното и преследват глобални цели. Именно на такива национални и международни левици е отредено през следващите десетилетия да изпълняват триединна историческа мисия:

- Да реализират пълноценно лявата идея, да въплътят левия проект на Земята, като елиминират злото и възкачат доброто, за да подготвят своевременно човечеството към безкрайния път по космическата магистрала.

- Да осигурят мирен и безопасен преход към новия свят на равенството и свободата, на справедливостта и солидарността, към новата техногенна и комуникационна земно-космическа ера, в която ще тържествува интелектът на Homo sapiens от второ поколение.

- И веднага след това да деидеологизират общественото съзнание, да обявят края на идеологиите и лявата идея да се превърне във величествен Мемориал на победата на човешкия разум.

С други думи, историческата мисия на левицата е да пренесе човечеството от неговата предистория към бъдещия земно-космически начин на съществуване. За да дойде времето на истинските хора, чието ДНК е лявото.