Цветовете и емоциите на Мара Атанасова

Когато говорим за Мара Атанасова (1921-2006), трябва да започнем с пъстроликите пощенски картички, които сме получавали за Нова година, за 1 март или за рождения си ден. Платната й са наситени с много светлина, искреност и душевна прямота. Всичко това блика на талази от къщите с цветни дворове, от полето с макове, от моминските лица и шарените букети.
Родена е на 15 март 1921 г. в Плевен. Започва да рисува още от дете, но решението да се занимава с изкуство става след среща с учителя Дънов. Кандидатства и я приемат в Художествената академия. Любима студентка е на проф. Дечко Узунов. Цялото си време отдава на рисуването и смята, че картините трябва не само да носят, но и да предават настроение, отбелязват организаторите.
В един период от живота си Мара Атанасова  рисува с пръсти, чиято техника прилага само при миниатюрите. Това обяснява потребността да предаде повече тонове, а с пръстите те стават кристално чисти. В творчеството на М. Атанасова преобладават селски пейзажи, натюрморти и най-вече портрети на български момичета, мадони. При едно посещение в Хасково тя прави изложба само на момичета от Родопите. На въпроса защо рисува толкова много женски образи тя отговаря: "За мен моите момичета са олицетворение на радост, свежест и мъдрост. Те са много трудолюбиви и имат невероятен усет към живота, изпълнени с българска душевност, и с богата българска виталност". Когато гледаме нейните пейзажи, усещаме радостта й, че е успяла да улови оня миг, когато натежалият върху боровите клонки мокър сняг излъчва особена светлина. Преминавайки през това великолепие и вълшебство, което лъха от картините й, с обогатен поглед гледаме своята улица, своята къща..., посочват от галерията. Нейни пейзажи и мадони се намират в много галерии на европейски градове. Изложбата в арт салона на Концертен комплекс "България" продължава до 14 февруари.