Цялата истина за ямата, в която сме - наяве!

Павлин Мавродиев е на 28 г. През 2003 г. завършва Природоматематическата гимназия акад. "Никола Обрешков" в родния си град Бургас. През 2006 г. става бакалавър по "Електроника и компютърни науки" в "Jacobs University Bremen", Германия, след това работи като инженер в "Infineon Technologies", Мюнхен. През 2011 вече е магистър по "Технологичен мениджмънт и икономика" в ЕТH Цюрих, Швейцария. Понастоящем е докторант в ETH, Катедра за системен дизайн  (http://www.sg.ethz.ch/team/people/pmavrodiev/).

Цитат:
"В Швейцария научният фонд е независим, в България се назначава и това е проблем  
"Бизнесът трябва да развива приложната наука, а държавата - фундаменталната


- Г-н Мавродиев, как оценявате това, което се случва в България, протестите и радикалните искания на хората, от позицията на млад човек в чужбина?
- Мисля, че тези протести са едно от най-хубавото нещо в последните 16 години. Липсата на активно и информирано гражданско общество е основният недостатък на т.нар. преход. Тези протести за мен са първите бебешки стъпки в тази посока. Страшно много хора осъзнаха наистина, а не само абстрактно, че олигарсите и политическите им пионки, с които е пълна нашата държава, са безсилни пред тях.
Една от основните критики е, че протестиращите нямали конкретни предложения, отхвърляли всички партии и затова протестът им бил деструктивен. Аз питам, след като наистина протестиращите отхвърлят всички партии, представяте ли си бездънния батак, до който се оказва, че е стигнала държавата? Да няма едно ново лице, което да се предложи. Да няма едно лице, което да не е доказало с действия, че работи срещу интересите на държавата. Според мен е по-добре цялата истина за дълбочината на ямата, в която се намира България, да излезе наяве. А тази истина е, че има области в страната, които са на феодален принцип на управление. Във Варна хората са крепостни селяни на баретите от ТИМ. Доскоро в Дупница бяха крепостни селяни на двама мутро-братя. Всички българи са крепостни селяни на енергийните феодали. Всички българи са заложници на монополите в банките и горивата. Мислите ли, че е лесно да има конкретни предложения срещу всичко това? Най-важното е първо да разпознаем проблемите и да се опълчим срещу тях, за да можем след това да мислим как да ги решим.
Друга критика срещу протестите е, че има много абсурдни предложения и едва ли не повечето хора били глупави и не знаели какво правят. Защо мислите в т.нар. развити държави като Швейцария, имат развито и активно гражданско общество? Защо исландците вече се възстановиха от фалита си и даже си направиха нова конституция по Facebook? Да не би хората там да са по природа по-умни и всички да имат блестящи предложения? Не. Едно гражданско общество функционира тогава, когато хората са свикнали да изразяват мненията си. Най-добрият начин да формираш полезно и информирано мнение не е с четене на възможно най-много книги или придобиване на научни титли, а чрез дискусии с други хора. Дискусии, които да атакуват мнението ти и да те принудят да го защитиш издържано, а ако не можеш - то тогава да го смениш.
Този протест постига точно това. Накара голям брой хора да обменят мнения - по Facebook, на улицата, вкъщи. Абсурдните мнения сами ще бъдат отречени от мнозинството. Нека всички да имат повече вяра в собствения си интелект. Българските общности в чужбина също активно се интересуват от събитията и съвсем скоро конкретни предложения на българите в Швейцария ще бъдат връчени на посланик Плугчиева. И накрая, ако някое радикално мнение остане, бъде приложено и се окаже впоследствие, че е било грешно - ами това е рискът при първите бебешки стъпки. Няма как хем да не разчитаме постоянно на някой месия да ни оправи, хем да не искаме да правим грешките и да положим усилията, за да се научим сами. Ако мнозинството от хората свикне активно да изразява и дебатира гражданската си позиция, независимо каква е тя, първо, ще придобие по-добра представа за плюсовете и минусите на самата си позиция, и второ, обществото като цяло ще стане много по-добър и бърз коректив на управляващите, независимо кои са те.
- Как се финансира науката в Швейцария? Какви са разликите в сравнение с България, как може да се подобри усвояемостта на държавните средства?
- Механизмът за финансиране в Швейцария не е много по-различен от този в България. В много голяма степен фундаменталната наука се спонсорира от т.нар. Швейцарска национална научна фондация (Swiss National Science Foundation), която на пръв поглед е много подобна на нашия Фонд за научни изследвания (ФНИ), защото разпределя държавни пари и има държавно участие. Най-голямата разлика, според мен, е начинът, по който се определя управителният съвет. В швейцарската фондация той се определя чрез независимо гласуване, докато във ФНИ е директно назначен от министъра на образованието. Това поражда директна зависимост и мисля, че е една от основните причини за множеството злоупотреби, споменати в доклада на бившия директор на фонда проф. Емил Хорозов. Някои от случаите бяха толкова фрапантни (например професор по английски рецензира проект по биохимия), че привлякоха интереса на реномираното научно списание Nature, което публикува статия за ситуацията във ФНИ.
Прави ми впечатление също и разликата в прозрачността на финансирането. От уеб страницата на швейцарската фондация само с едно кликване всеки може да отиде до база данни, която съдържа информация за всички спонсорирани проекти от 1975 г. досега - кой е кандидатът, какви документи е подал, колко пари е поискал, как е изпълнил проекта и т.н. Ако искам, мога да прочета и научни детайли за проекта му. С 3 кликвания мога да видя финансов отчет, от който веднага ми става ясно, че за 2011 г. приходите на фондацията са били почти 920 млн. швейцарски франка, от които 900 са били осигурени от държавния бюджет. За сравнение, след 10-минутно безуспешно търсене на страницата на ФНИ се отказах да търся подобна база от данни или отчет. За прозрачност във ФНИ се смята наличието на процедури, които позволяват на кандидатите с неодобрени проекти да заявят желание да видят рецензиите и оценките си. В Швейцария такава информация се получава по подразбиране.
В крайна сметка не мисля, че е трудно да се приложи една работеща система като швейцарската. Все пак дали ще е фондация или фонд, няма голямо значение. Важното е даденият орган да е независим. Разбира се, че трябва да има държавно участие, но не както е сега във ФНИ - пряко подчинение на министерството на образованието. Ако това не се промени, мисля, че злоупотребите и непрозрачността ще останат и "правилните" проекти ще продължават да печелят. 
- Парите, отделяни за наука в България, са подигравка с труда на учените. Ако трябва да убеждавате обществото и правителството в необходимостта от повече средства, какво ще им кажете?
- Според мен проблемът идва основно от недооценяване на това какво точно се финансира и защо. Под наука повечето хора разбират приложна наука, т.е. разработването на неща с пряко комерсиално приложение. При приложната наука е възможно да се изчислят финансови и пазарни параметри, като цена, срок на възръщаемост на инвестицията, риск, потенциални пазари и т.н. Всичко това означава, че бизнесът трябва да финансира приложната наука, защото той има директен финансов интерес от тези иновации.
За разлика от приложната наука обаче държавата е длъжна да финансира фундаменталната. Целта на фундаменталната наука не е незабавното практическо приложение. Целта е разширяване на човешките познания за основните процеси и зависимости, според които работи светът. Следователно фундаменталната наука се базира на любопитство и въображение, нещо, което разбираемо е трудно да се финансира във времена на криза. Изключително важно обаче е повече хора да разберат, че приложната наука се базира на фундаменталната. Докато последната създава нови знания, първата ги комбинира в нещо полезно и практично. Например транзисторът, компютърът, навигационните системи, интернет и генетичното инженерство не биха били възможни без развитието на физиката, математиката и биологията. Представата ни за вселената би била напълно различна (и грешна) без прогреса в астрономията. Обаче като че ли в България се смята, че фундаменталната наука трябва да обслужва бизнеса, т.е. да развива сфери, които да носят индустриални печалби. И съответно, ако бизнесът не върви, то вина носи и науката, защото не е развивала правилните технологии. От стратегията на ФНИ за развитие на науката до 2020 г. става ясно, че това неразбиране достига и до най-високите административни нива.
Особено шокиращ е следният цитат: "Тъй като финансирането на фундаментални изследвания е директна инвестиция в световната икономика, то публичното финансиране на такъв тип дейност в България е обосновано единствено и само с цел поддържане на образователния потенциал във висшите ни училища". Като изключим леките граматически грешки, както и че финансирането във фундаментални изследвания не е директна инвестиция в ничия икономика, от цитата, поне аз разбирам, че финансирането се ограничава до осигуряването на преподаватели в университетите.
Ако трябва да убеждавам някого за необходимостта от повече средства за наука, бих казал две неща. Първо, без фундаментална наука не може да има и приложна. Учените, които се занимават с приложни разработки, са получили знанията си, работейки по фундаментални програми. Ако елиминираме фундаменталните изследвания, то в много кратък период от време, иновациите в приложната наука ще спрат, защото няма да има нови идеи. И второ, ако искаме България да бъде нещо повече от outsourcing дестинация на западни компании и да не догонва постоянно технологично развитите страни, бизнесът трябва да развива приложна, а държавата - фундаментална наука. Още повече, че пари за наука има, но те просто се източват и разпределят неефективно. Ако това престане, то дори и наличните средства ще са значително подобрение.
- А защо според вас в България има неразбиране и неглижиране на хората, които са се посветили на науката?
- Основно причините са две. Първо, липсата на видими резултати от научни изследвания кара много хора да си мислят, че те са ненужни. Вече споменах - фундаменталните изследвания не се основават на бизнес резултати, а на придобиване на нови знания. Не е правилно да се очакват директно иновации, които генерират печалби. Второ, самите учени според мен не правят достатъчно, за да информират обществото с какво точно се занимават. Уеб страниците на много институти са лошо направени, трудно се четат и не е лесно да се открие информация за научни публикации. А всъщност публикациите са мерило за качествено свършена работа и те трябва да бъдат активно промотирани. Вместо на заглавната страница да стои скучната административна структура на дадения институт, по-добре е с огромни букви да стоят публикуваните работи и организираните конференции. Ако научната общност свикне по-активно и достъпно да представя разработките си, мисля, че много хора ще променят мнението си.
- В плановете ви има ли вариант за връщане в България и при какви условия?
- Да, рано или късно ще се върна в България, но ми е трудно да кажа точно кога. Все пак това е моята родина, в нея съм роден и израснал, характерът и личността ми са формирани от културните й особености. След 10 години в чужбина аз не си представям да се установя за постоянно в друга страна. Винаги ще има нещо, което да ми липсва. И ви уверявам, че много българи също се чувстват по този начин. Престоят ми в чужбина за мен е събиране на опит, който се надявам да мога да приложа в България.
- Как мислите, докога ще продължи процесът на "изтичане на мозъци" от страната?
- Процес на "изтичане" винаги ще има. По-важно е да има и процес на обратно "вливане". Много е хубаво, дори наложително, младите хора да трупат международен опит, за да осъзнаят сами за себе си как стои нашата страна в сравнение с други. И така да придобият по-реална представа за проблемите в страната и как те се решават в други страни. Например от това, което съм видял, съм се убедил, че  повечето от негативните черти като завист, негативност, мързеливост и т.н., които българите мазохистично приписваме на себе си, или не са верни, или съвсем не са наш патент. Веднъж като осъзнаят, че ние не сме чак толкова лоши, младите хора ще са малко по-оптимистично настроени към кариера и живот в България. Тук, разбира се, активно участие трябва да вземат и институциите. Българското правителство трябва усилено да се опитва да връща хора с опит и да им дава възможност да го прилагат. Има толкова много гениални програмисти, които след като завършат информатика в Софийския университет, идват в Цюрих да работят за Google. След 5 години тези хора са събрали огромни познания, които трябва да се пренесат и в България.