Турската икономика не е готова да воюва

Пьотър Орехин, Артьом Сизов
Газета.Ru


Атаката срещу руския бомбардировач Су-24 и рязкото изостряне на отношенията с Москва стават в момент, когато турската икономика се забавя, валутата пада, инфлацията расте, а безработицата е на ниво 10 процента. Сегашният конфликт няма да даде повече сигурност на инвеститорите, но може още повече да усложни положението на Турция.
Ако до следващия туристически сезон руско-турските отношения не се нормализират, Турция рискува да загуби огромни пари, особено като се има предвид, че всяка година страната я посещават няколко милиона руснаци (според данни на Руския съюз на туристическата индустрия, през 2014 г. там са почивали 3,3 млн. туристи, през първите 6 месеца на 2015 г. - 1,03 млн., с 26% по-малко, отколкото за същия период през 2014 г.).
Само заради спадането на туристическия поток от Русия, предизвикан от девалвацията на рублата, според оценката на Федерацията на собствениците на хотели в Турция (TUROFED) местната туристическа индустрия е загубила през тази година 4,5-5 млрд. долара, а това е приблизително 0,5% от БВП на страната.
Този половин процент е необходим днес на турските власти като никога. Преодолявайки с достатъчна лекота кризата от 2008-2009 г. (спадът през 2009 г. е 4,8%, според данни на Световната банка), страната с летящ старт се върна към докризисните показатели: през 2010 и 2011 г. БВП се увеличи до 8,2% и 8,8% съответно. След това обаче се срина до 2,1 на сто. През 2013 г. изглеждаше, че икономиката се връща към високите темпове на растеж (+4,2%), миналата година обаче бяха регистрирани едва +2,9 процента.
За развиващата се икономика на Турция такива темпове на растеж са равносилни на стагнация, тъй като не дават възможност да се продължи настигането на развитите държави.
Според резултатите от 2014 г. БВП на страната на глава от населението е 10,5 хил. долара. Това е повече от четири пъти по-малко от показателя на европейския лидер Германия.
Европейските аутсайдери като България и Румъния Турция вече е изпреварила, но е все още далеч зад Унгария, Полша и още повече Чехия (БВП в Чехия на глава от населението е 19,6 хил. долара).
Има няколко причини за забавянето на икономиката на Турция. Първо, страната не успява да се справи с инфлацията, която през 2011-2012 г. не е падала под 6,5%, а миналата година достигна 8,9 на сто. Този ръст на цените не се съпровожда от съответно увеличаване на доходите, което оказва негативно влияние върху потребителските разходи. В момента инфлацията е над 7%, а увеличаването на цените на продуктите доближава 10 на сто.
Второ, финансовите пазари на Турция, както и на другите развиващи се страни, са под натиск поради заплахата от увеличаване на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ.
Политическите фактори допринасят за негативното настроение на инвеститорите. Протестната вълна срещу властите през 2013 г., изборите за президент през 2014 г., в които победи Реджеп Тайип Ердоган (преди това той 11 години заемаше премиерския пост), а след това парламентарните избори не спомогнаха за подобряване на положението. Управляващата Партия на справедливостта и развитието работеше за спечелване на мнозинството в парламента, за да промени конституцията и да даде на президента по-големи пълномощия. На 7 юни обаче тя не успя да направи това, победата бе спечелена едва на 1 ноември на повторните избори. В същото време в Турция, на фона на войната в Сирия и активизацията на действията на властите срещу кюрдите, зачестиха атентатите. Най-тежкият стана в Анкара на 10 октомври т.г., когато след серия взривове загинаха над 100 души.
В резултат за осем месеца на тази година, според оценката на Централната банка на Турция, инвеститорите са изтеглили от финансовите пазари на страната 4,88 млрд. долара.
Още един негативен фактор е девалвацията на националната валута. От началото на годината до ноември турската лира загуби близо 25 процента. Отслабването на лирата, разбира се, подгрява инфлацията. При това турските фирми не могат да се възползват от слабата лира и съществено да увеличат износа.
Политическите проблеми оказаха влияние и върху способността (или желанието) на властите да правят реформи и да подобряват инвестиционния климат.
В последния рейтинг на "Doing Business" Турция загуби четири позиции, като падна от 51-во на 55-о място. Между другото, 51-вото място зае именно Русия, която подобри положението си с три позиции.
Сред проблемите, с които турските власти не успяват да се справят, си струва да се отбележи безработицата. Нивото й продължава да е в рамките на 9-10 процента (9,9% през миналата година и 9,6% през първите шест месеца на тази).
Всички тези негативни тенденции задържат ръста на икономиката през тази година.
Прогнозите за темповете на ръст на БВП за тази и следващата година са около 3 процента. Според анализаторите, през 2015 г. той ще е 3%, а през следващата - 2,8 на сто. Отбелязва се, че тези цифри са под дългосрочния потенциал на страната. Експертите подчертават, че Турция е особено уязвима за изтичането на капитали.
Конфликтът с Русия по никакъв начин няма да помогне за подобряване на положението в Турция. Точно обратното, това само ще задълбочи негативните настроения сред инвеститорите, а евентуалният разрив на икономическите отношения с Русия, която е един от най-важните търговски партньори на Турция (1-во място по износ, 7-о по внос), може да докара икономическия ръст до минимума.

Турската икономика - от лошо към по-лошо