Турция атакува постсъветското пространство

Един народ, един език, един лидер. Именно от този девиз сега се ръководи Турция в политиката си за увеличаване на влиянието на Анкара върху тюркските народи - в цялото пространство от Северна Сирия до руската и китайската граница (тюркски народи живеят и в Руската федерация, и в Китай, но Ердоган все още не е готов открито да оспори суверенитета на Москва ие Пекин над тях).

Една от последните инициативи в тази посока беше сформирането от Организацията на тюркските държави (включваща Казахстан, Азербайджан, Киргизстан, Турция, Узбекистан) на комисия за създаване на единна азбука. Тази инициатива е следствие от три тенденции:

Системната политика на Анкара за превръщане на тюркската част от постсъветското пространство в своя сфера на влияние, неспособността на местните власти да създават национални културни проекти, конкурентни на турските, както и липсата на алтернатива от други регионални играчи (Русия и Китай).

Анкара започна да превръща постсъветското пространство в своя сфера на влияние веднага след разпадането на СССР, много преди президента Ердоган да дойде на власт.

"Турция активно, и в известна степен твърде нагло, се занимава с формирането на единна турскоцентрична структура. И го прави от доста време. След разпадането на СССР в постсъветското пространство се образува политически вакуум, от който Анкара не пропусна да се възползва, предлагайки на Централна Азия себе си и своята логика", казва Владимир Аватков, ръководител на отдела за Близкия изток и постсъветския Изток на Руската академия на науките.

От 90-те години Анкара открито провъзгласява, че това е част от политиката за фактическа колонизация на постсъветското пространство. Тюркските народи не се считат от Турция за изконни етнически групи, те се считат за

казахски или азербайджански турци

на които предстои да бъде насаден турският език, турската култура и турската идентичност", обяснява пред "Взгляд" Никита Мендкович, ръководител на московския Евразийски аналитичен клуб.

През тези няколко десетилетия централноазиатските държави не успяха да създадат собствени конкурентоспособни национално-културни проекти. Населението започна да търси "успешни истории" за внос в собствените си страни и ги намери именно в приказките за тюркската идентичност.

Турските телевизионни предавания, турската икономика, турският прецедент за успешното смесване на исляма и демокрацията, славната турска история, всичко това създава чувство за принадлежност.

"В най-добрия случай говорим за аншлус 

на тези територии като част от Великия Туран. В най-лошия случай, което е по-вероятно, говорим за превръщането на тези държави в колонии. В момента в Турция има много гастарбайтери от централноазиатските страни, където те са дискриминирани и са в положението на хора второ качество, те са брутално експлоатирани", казва Никита Мендкович. 

"Разбира се, Русия не може да бъде напълно безразлична към опитите на членка на НАТО да превърне съседните ни държави в свои колонии. Това противоречи на интересите на Русия, още повече, че в редица случаи турските т.нар. културни организации се занимават с откровена подривна дейност", казва Никита Мендкович. 

Турция работи дълго време и не се отказва от претенциите си за пълен суверенитет над всички тюркоезични народи. За превръщането на формулата "един народ, един език, един вожд" в "един народ, една държава, един вожд".

Със съкращения

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.