Тяхното любопитство е моята награда за труда

Посетителите на редовните изложения на книгата в НДК навярно са забелязали един по-различен щанд: малка масичка с преносим компютър и голям екран до нея. Там стои една мила жена, около която се тълпят деца, родители, баби и дядовци с внуците си. Жената се казва Ирина Стоянова и представя дисковете със своите образователни мултимедийни игри. Дисковете са положени в цветни и весели обложки, откъдето гледат любимите герои на децата: зайчето, мечето, бухалчето и още много забавни персонажи, които те са обикнали от българските и световните приказки. И аз се приближавам към любопитната група, заглеждам се в екрана и оставам за дълго там, защото ми става интересно. Като педагог и издател на методически помагала, оставам в плен на начина, по който са представени нашите букви в играта "Буквенка". После ми става интересна играта "Цифренка", която има две версии - на български и английски. Така е и с играта "Разговорка". Взимам ги за моите внучки и вкъщи става караница кой да седне пред компютъра. Отгоре на всичко и ние, големите, се забавляваме заедно с децата.
Като бял ден е ясно, че вече не можем без компютъра, подвластни са му и нашите деца, които много често предпочитат "мишката пред книжката". Трудно ги откъсваме от екрана на компютъра, защото там всичко е цветно, динамично! Е, като ще е детето пред компютъра, то поне да научава полезни неща. Точно за това са образователните игри.

- Ирина, как се роди идеята у вас да създадете тези интересни игри?
- Завършила съм Техническия университет със специалност, близка до компютрите и програмирането. Преди около десетина години, когато гледах сина си в бебешка възраст, а дъщеря ми беше в първи клас, по време на ежедневните ми разходки с тях, си задавах въпроса:" Ако имам възможност да избирам, какво ще правя с най-голямо удоволствие? Над какво с радост ще се трудя?" И така, постепенно у мен се зароди идеята да правя игри или играчки за децата и то такива, че с тях малчуганите да обогатяват знанията си за света, да развиват въображението и творческото си мислене. Реших да се посветя на правенето на образователен софтуер за българските деца.
- Истината е, че нашите деца са изкушени от компютъра и сърфирането из интернет, но не всякога попадат на подходящи за тях игри.
- Така е. Като гледах децата как седят и удрят клавишите на клавиатурата, как от монитора на компютъра "се лее кръв", чуват се стрелби, аз се ужасявах от изобилието на разрушения и насилие, с които са пълни повечето компютърни игри. Никъде в тях не се чува българска реч, нито пък се виждат нашите родни букви. Вече се бях убедила, че моето призвание ще бъдат новите образователни игри, но не знаех как ще ги осъществя. Започнах да си купувам литература, свързана с програмирането и включването на изображения и звуци в компютърните приложения.
- Да разбирам ли, че вие сте се образовали по своя самостоятелна методика?
- Ровех се сама в специализираната литература, търсех това, което ме интересуваше: "Как се прави софтуер с картинки, музика и забавни задачи?" Но имах голяма подкрепа от семейството си. Постепенно създадох няколко идеи, заглавия за образователни игри, а моите близки ми помогнаха да ги осъществя, да ги издам чрез семейната ни фирма "ВИКСИС" и да ги предложим на пазара.
- Като майка сте наблюдавали вашите деца как реагират на компютърните игри. Това също ви е било в помощ, нали?
- Дъщерята и синът ми следят с голям интерес процеса на създаването на игрите от белия лист до пълната им готовност. Те са и моите най-верни, най-близки съветници и критици. На тях тествам програмите. Те реагират бързо и когато нещо не им харесва, настояват да го променя. Идеите за много от игровите сценарии са на моите деца. Например синът ми веднъж седеше до мене и ми поръча: "Мамо, искам да направиш игра със самолетче!" Така почнах да рисувам и да програмирам и по негово желание.
- Отношението на вашите игри към книгите? Нали те не заменят книгите?
- Целта на образователните игри, които разработвам, е да ПРОВОКИРА любопитството и интереса на малчуганите към изучавания материал в училище и към книгите, които са незаменими източници на знания и на естетически преживявания. Стремя се съдържанието на мултимедийните продукти, които създавам, да е такова, че децата да усетят радостта от четенето, да станат по-активни и сами да започнат да търсят книжки и учебници, да се засили у тях желанието им за учене, за четене.
- От какво се ръководите в този стремеж?
- Залагам на вътрешното си чувство, на житейския си опит. Знам, че децата най-лесно учат и бързо запомнят нови неща, когато ИГРАЯТ. Затова най-напред правя план на ИГРОВАТА СИТУАЦИЯ. След това започвам да вплитам в нея упражнения от учебния материал в детската градина, в началните класове. Компютърът има големите предимства да предоставя картинки и текст, но и музика, и говорещи, и пеещи герои с емоции. Много важно за мене е детето, което сяда пред компютъра с моите игри, да не е пасивен наблюдател, а да се включва в играта с желание и с хъс да успява, да печели награди и да се РАДВА, когато решава правилно задачите! Игрите помагат и в социализирането на детето, подобряват комуникативните му умения, защото то общува с героите, говори и пее заедно с тях.
- Какво ви зарежда във вашата работа?
- Срещите ми с децата, с хората, които ползват образователните игри, са много важни. Те ме мотивират да продължавам да търся нови идеи, герои, нови игрови ситуации. Вслушвам се в препоръките на родителите, на дядовците и бабите на децата с голямо внимание и с любопитство. Изказвам на всичките тях едно голямо "БЛАГОДАРЯ!" Те ме амбицират за създаване на нови игри и ме убеждават, че работата ми е полезна. На изложенията в НДК аз давам възможност на децата да сядат пред компютъра и да играят. Наблюдавам ги, говоря с тях, следя реакциите им и така разбирам къде имат препятствия, къде се затрудняват, кое ги радва, кое ги и удовлетворява. Тяхното забавление е моята награда за труда ми.
- От кого другиго търсите помощ, с кого се консултирате за игрите?
- Винаги се съветвам с учители, с педагози с реален опит в училище. Използвам и логопеди, които работят с деца със затруднения. Те всички ми помагат да програмирам така, че да включа нови алгоритми и да постигна успешната методика на моите консултанти. Затова героите от моите игри помагат както на здравите деца, така и на децата с увреждания. Следя с внимание отзивите на всички работещи в специалните училища.
- Процесът на създаването на една игра е дълъг. В него се включват много специалисти. Открийте "кухнята" от работата по раждането и създаването на играта!
- Всичко започва с дълго обмисляне. Отстрани изглежда, че нищо не правя. А аз мисля, нахвърлям скици със схеми и рисунки. Някои отхвърлям, правя нови, ровя се в интернет и така понякога минават и месеци, докато си изясня съставните части на играта: основната приказка, героите, ситуациите с тях, звуците, декорите. Постепенно работата тръгва в своя ритъм. Уговарям се с художника какво ще рисува. Не се вижда, но всяка игра има дълги страници от програмен код със стотици команди: цикли, събития и проверки. Този код работи като часовников механизъм и изпълнява действия всяка секунда без грешка. В това време анимационният герой на екрана говори весело и очаква детето с помощта на компютърната мишка да премести картинките, да реагира весело или тъжно.
- Образователната игра е колективен труд на различни специалисти. Разкажете за другите творци.
- Работата на художника е много важна. Той дейно участва в целия процес на създаването на играта, той е творецът, който има голямо въздействие върху общото излъчване и естетиката на продукта. Когато всичко е готово, когато е като ням филм на Чарли Чаплин, тогава се обръщам към актьорите и музикантите в студиото за записи. Обсъждаме репликите, звуците и най-подходящата музика. Имам щастието да работя с изключително талантливи актьори, музиканти и специалисти в звукозаписа. Те са млади, талантливи, ентусиазирани и главно - работливи българи. Аз вярвам, че докато имаме такива добри специалисти, ние ще превъзмогваме трудностите, пред които сме изправени сега във всеобщата криза и ще създаваме най-добрите, правилните и подходящи продукти за нашите деца, за да растат здрави, образовани и щастливи. Искам да бъда полезна и за възпитаването на новото поколение българи.
 - Нови успехи!      


Снимка авторката