Учен с международно признание

Онези, които познаваха отблизо Кирил Братанов, говорят за него с еднаква възхита: едни го помнят като голям учен и общественик, други - като всеотдаен човек и другар. Журналистическите ми задължения неведнъж са ме срещали с него в Института по биология и имунология на размножаването и развитие на организмите при БАН, който той ръководеше, и в Съюза на научните работници (днес Съюз на учените) в България, чийто председател беше. Помня усмивката му, която грейваше на лицето му, не мога да забравя и как радушно приемаше в кабинета си учения и животновъда, стопанския ръководител и журналиста. Препрочитам от старите бележници разговорите, които сме водили, и се питам защо управляващите ни днес обърнаха гръб на академичната наука. На въпроса ми плодотворна ли е била 1982 г. за българската наука, акад. Братанов е споделил:
"Редица факти показват, че нашата наука става в засилваща се степен творческа, съзидателна и производителна сила, че тя все по-здраво се свързва с живота и социалистическото строителство, тя влезе в заводите, отиде на строителните обекти, проникна в недрата на българската земя и откри редица ценни изкопаеми, изпрати спътник в космоса и даде забележителни научни постижения със световно признание при изучаване на звездния свят."
Кирил Цочев Братанов е роден на 5 март 1911 г. в с. Ябланица, Тетевенско, в семейство на учители с възрожденски традиции. Като студент в Софийския университет е под благотворното влияние на двама видни учени и общественици - професорите Асен Златаров и Георги Павлов. След завършване на висшето си образование е назначен за участъков ветеринарен лекар в с. Дерманци, Луковитско, където развива голяма стопанска и обществена дейност.
На науката се посвещава от 1938 г., когато е на специализация в Румъния по биология и генетика на размножаването на животните при световноизвестния учен проф. Г.Т. Константинеску. Специализирал е още в Италия при професорите Бонадона и Фелипо Узуечи и в Москва - при друг световноизвестен учен акад. Виктор К. Милованов.
През 1940 г. е избран за асистент в Катедрата по физиология и биохимия на домашните животни, за да расте през годините като доцент (1947) и професор (1954), член-кореспондент (1958) и академик (1967) на БАН. От 1962-1972 г. бе заместник-председател на Академията на селскостопанските науки, по-късно стана член на Президиума на БАН. Ръководните му длъжности във Висшия селскостопански институт - ръководител на катедра (от 1954) и ректор на Института (1956-1962), както и директор на Института по биология и имунобиология на селскостопанските животни (от 1944), не му пречеха да се развива като учен. Нещо повече, той бе основоположник, главен секретар (1948-1956) и 27 години председател на Съюза на научните работници в България. Чет нямат инициативите му за издигане авторитета на българския учен.
В Световната федерация на научните работници повече от две десетилетия акад. Братанов отстоява девиза "Науката в служба на мира, прогреса и благоденствието на човечеството". Той бе един от най-дейните участници и в Пъгуошкото движение на учените, борещи се за мир. Той организира изграждането на Международния дом на учените "Фредерик Жолио-Кюри" край Варна, превърнал се в център за срещи и сътрудничество на учените от различни страни. Акад. Братанов бе член на повече от 16 чуждестранни академии и научни дружества; от 1948 г. - член на Изпълнителния съвет на Световната федерация на научните работници, а от 1976 г. неин заместник-председател; от 1968 г. - председател на Световната асоциация по имунобиология на размножаването.
Акад. Кирил Братанов е автор на фундаментални изследвания, научноприложни разработки и изобретения с голямо народностопанско значение в областта на имунобиологията и изкуственото осеменяване на домашните животни. Много от 240-те му трудове са издадени във Великобритания, Италия, САЩ, СССР, ГДР, ГФР, Япония. За приноса на акад. Братанов в световната наука и практика срещаме в специалната литература признания на не един и двама видни чуждестранни учени - проф. С. Шулман от Ню Йорк, проф. Б. Бьотчер от Сидней, проф. И. Соколовска и академиците В. Млованов и Р. Петров от Москва и др.
Година преди да се пресели на 16 октомври 1986-а в отвъдното, акад. Кирил Братанов бе щастлив да чуе в Токио отново междунардното признание от световни капацитети, че е създател на новото научно направление - имунология на репродукцията.