Удар от дясно, удар от ляво

Подражавайки като циркаджийски папагал на сигналите от Вашингтон, "десижън мейкърите" (сиреч послушните бюрократи) от Европейския съюз се надпреварват в идеите, желанията и практиките на санкции срещу Русия, за да убедят целия свят, че епохата на Студената война отново се е завърнала. Кой печели от това е въпрос с повишена трудност. Вече десетки държави членки на ЕС (включително и България) хленчат пред вратите на Брюксел за компенсации срещу загубите в земеделието и в други клонове на стопанството заради санкциите срещу Москва. Напразен плач - загубите за Европейския съюз са милиарди евро и дори Господ не може да помогне на чиновниците от белгийската столица да намерят така желаните компенсации.
В същото време Вашингтон продължава да тръби за санкции срещу "агресивния Кремъл", санкции, които - подобно на митологемата за "могъщия" удар на президента Роналд Рейган, срутил Съветския съюз - ще поставят на колене държавата, ръководена от Владимир Путин. Както винаги, пропагандната машина на Запада разчита на късата памет на световната общественост. Не о бозе почившият Рейган свали СССР, а несполучливата сталинистка икономическа политика, която постепенно обезкървяваше огромната страна, за да се стигне до момента, когато Михаил Горбачов сам вкара последния автогол във вратите на Кремъл и срещу едни голи ръкопляскания предаде огромната социалистическа структура. Да, ще кажат някои, ама той лично е получил нещо...
Глупости. Колкото и финансови "реверанси" да е получил Горби (както с умиление го наричат на Запад), те са капка в сравнение със стотиците милиарди долари, които е загубил бившият Съветски съюз (и респективно милионите обикновени руски хора). Наистина, да разтуриш една огромна империя - без един изстрел и без някаква съдбовна принуда - е действие, което няма равно в историята.
Да, СССР беше със силно разклатена икономика в края на 80-те години на миналия век. Но положението в социалистически Китай в края на 70-те беше далеч по-драматично. А вижте какво се случи? Къде е днес Китай, и къде - Русия? Но да се върнем към нашата тема - санкциите.
Често пъти съм писал, че Вашингтон страда от хронически недоимък в сферата на външната политика. В известен смисъл това не е лишено от оправдание, защото така или иначе САЩ са една отдалечена, изолирана в географско положение държава, която в по-голямата част на своята 200-годишна история се е интересувала главно от себе си и в много по-малка степен от това, което става далеч от нея, зад морета и океани. До голяма степен това е валидно и до ден-днешен (примери колкото щеш). И така, Вашингтон обяви поредица санкции срещу "лошата" Русия, а Брюксел се втурна да го следва.  
Но, както ни е известно от училищната физика, всяко действие среща равно по сила противодействие. Досегашните санкции доведоха до това, че Русия затвори границите си за много продукти, идващи от Съединените щати и Евросъюза, като същевременно направи рязък завой към икономическата азиатска зона. Припомнете си само безпрецедентния газов договор, подписан между Москва и Пекин, на стойност 400 милиарда (да!) долара. Очевидно експертите от Белия дом слабо разбират руски и са пропуснали скорошните твърдения на медиите, че "Русия си е самодостатъчна" - т е. спокойно може да мине и без външни стоки. Или поне без стоки от САЩ и Западна Европа. 
Освен това президентът Путин има в политическия си патрондаш още няколко силни заряда: става дума за още няколко много сериозни контрасанкции, които Москва - при нужда - може да приложи в икономическото "надцакване" със Запада.
Ето някои от тях:

- Паладиевият дефицит. Мнозина са слушали за този рядък елемент от Менделеевата таблица само по време на уроците по химия. На международния пазар нерядко цената му надвишава многократно тази на златото, и то по обясними причини: без него не могат да се правят катализатори за леки коли, както и редица други сложни съвременни прибори.
През 2014 година експертите предричат дефицит от 62,2 тона паладий. Това е повече от 20 на сто от цялото световно търсене. През септември т. г. цената на една тройунция (31 г) вече надхвърля  900 долара. А основните запаси от редкия метал се пазят в складовете на Русия... Тя доставя на световния пазар повече от 80 на сто от редкия земен продукт. Ами ако спре неговият износ? Какво ще се случи на огромната автомобилна индустрия по света например?
Цъкането на т.нар. "паладиева бомба" е нещо много сериозно. Но не и смъртоносно. Ако не стига паладий, катализаторите ще могат да се правят от по-скъпата платина, а електроконтактите във военната, космическата техника - от злато...
- На второ място идва "газовата атака". Една твърда позиция по газа веднага би поставила на място Европа, която засега танцува под американската свирка. Но ако поживее малко без руския газ и помръзне, ще престане да се заглежда към задокеанския Чичо Сам.
- Закриване на руското въздушно пространство. То е най-краткият път от Европа към Югоизточна Азия, Япония. Ако стане нужда да се лети покрай Русия, разходите на западните авиокомпании ще  се увеличат с 30-40 процента и много от тях ще бъдат принудени да банкрутират.
- Отказ от космическо сътрудничество със Запада. Тогава, както казва руският вицепремиер Дмитрий Рогозин, "янките ще трябва да изстрелват своите космонавти с батут". Който не скача, той не е космонавт. За икономиката на САЩ това не е много сериозно, но то ще удари силно по техния престиж. Особено ако ще летят граждани на Виетнам, Бангладеш, а французи, американци ще си седят на Земята...
- Машинно-продуктово затваряне. Може за пет години да се прекъсне вносът на коли от ЕС и САЩ с преориентация към Корея, Япония, Китай, както и развитие на собствените ресурси. По същия начин например може да се прекрати вносът на вина от ЕС и САЩ, като се замени с вина от Аржентина, Чили, ЮАР, Нова Зеландия и Австралия. И същевременно да се закрият заведенията с американски "фастфуд" (като "Макдоналдс") и производството на напитки с голямо съдържание на захар. В това отношение има достатъчно медицински аргументи...

Надявам се, че сериозните политици и икономисти на Запад сериозно би трябвало да се замислят върху тези евентуални руски санкции. Те наистина биха довели до големи сътресения на американския и европейски пазар. И до огромни загуби - в случая на Европейския съюз, където България има удоволствието и привилегията да членува.
Наистина, жалко е, че ЕС, планиран преди години от основателите му като Европейски съединени щати - алтернатива на доминацията на САЩ - се е превърнал в безволев рупор на гласовете, достигащи през океана от Вашингтон. Колко време ще продължи това унизително послушание и подражание, е трудно да се каже - освен това, че гласовете на недоволство и протест срещу проамериканската политика на Брюксел се надигат все повече и повече.


Президентът на САЩ Обама настоява за още санкции срещу Москва


Руският държавен глава Путин обаче също има силни козове срещу Запада