23 Октомври 2019сряда04:44 ч.

Ген. Атанас СЕМЕРДЖИЕВ:

Удобната неистина - "Партийният дом е запален от социалистите..."

Обществото настоява делото за палежа да бъде възобновено, с цялото си сърце се обявявам това да стане час по-скоро, призовава човекът, непозволил преди 20 години да се пролее кръв в столицата на България

/ брой: 196

автор:Методи Георгиев

visibility 3580

"Пожарът на Партийния дом още не е загасен"

АТАНАС СЕМЕРДЖИЕВ е роден на 21 май 1924 г. Има висше военно образование. Членувал е в РМС, от 17-годишен минава в нелегалност, от 1942 г. е партизанин от отряд "Антон Иванов", командир е на Чепинския отряд. Член на БКП от 1943 г. Участва и в Отечествената война. Носител е на много държавни отличия, включително и два ордена "Георги Димитров". Бил е първи зам.-министър на отбраната и началник на ГЩ на Българската армия (1962-1989).
Ген.-полк., кандидат на военните науки. Член на ЦК на БКП и народен представител в пет състава на Народното събрание. Министър на вътрешните работи в правителството на Георги Атанасов (1989-1990 г.) и в правителството на Андрей Луканов (първи кабинет), участник в кръглата маса. Вицепрезидент на Република България от 1 август 1990 г. до 19 януари 1992 г.
През 1992 г. започва дело за унищожаване на архиви на ДС - според обвинението по заповед на ген. Семерджиев и ген. Нанка Серкеджиева, ексшеф на архива на МВР, са унищожени 144 хиляди досиета. Върховният касационен съд през 2002 г. потвърждава 4 години и половина затвор за ген. Семерджиев - "за злоупотреба със служебно положение при унищожаването на 40 на сто от архивите на МВР". Година по-късно петчленен състав на Върховния касационен съд отменя присъдата и връща делото заради груби процесуални нарушения, а в началото на 2006 г. делата срещу двамата генерали са окончателно прекратени поради несъставомерност на обвинението, предявено от прокуратурата.
Атанас Семерджиев издава книгите " И никой не се завърна" (1973 г.), "Преживяното не подлежи на обжалване" (2004 г.) и "Тревожна памет" (2006 г.), "Заложници на времето" (2007 г.), "Пожарът`90 - ненаказаното престъпление" (2008 г.) и др.

- Двайсет години след пенсионирането си продължавате да сте общественик, публицист, автор на мемоари и на книги-свидетелства... Не се ли уморихте?
- Уморен съм, разбира се. Вече съм казвал пред ДУМА: "Човек не може да избира мястото и времето, когато да се роди." Мисълта е на бележития български учен Исак Паси, с когото се разделихме тези дни. Ще ми се да цитирам нещо от последното издание на книгата му "Биография на духа":
"Добре, че у нас имаше комунизъм.
И досега той дава възможност на всеки бездарник, некадърник или невежа с него да обяснява своята некадърност или невежество.
А това малко ли е?
И тъй: комунизмът е мъртъв, да живее комунизмът!"
Паси проектира епохата и сам се проектира в нея: 45-те бляскави и тъй... злонамерено оспорвани години. Колко години вече например продължават да твърдят, че комунистите били запалили сградата, която олицетворяваше възхода на България?
- Нали са ваши думите, че пожарът на Партийния дом не е загасен и още дими?
- Мои са. Сега ни показват филм за пожара със заглавие "Приключено по давност", на режисьорката Малина Петрова е. Но той дори не е опит за документалност. Режисьорката е записала разговори с хора, били на площада на 26 август 1990 г., както и активисти на палежа. Кой какво е видял - страсти и пристрастия. И защо са се озовали тъкмо на площада и тъкмо в оня момент? Сборището беше апотеоз на прословутия "Град на истината" - сборище, които Исак Паси тъй точно нарича аутсайдери в живота, озлобени и вечно недоволни от всичко хора, решили, че е дошъл техният час "да се докажат". Имаше там и една "природно неосъществена жена" - Евгения Саман, както и Пламен Станчев, който събираше интереса на телевизионните камери със заканите си, че ще се самозапали.
- Интересно би било да се издирят тия някогашни "герои", и най-добронамерено да им се предложи да поразсъждават за тяхното и на приятелите им поведение в онзи гибелно паметен ден отпреди 20 години.
- За да се види безумието им - пожарът, а и по-страшното, което можеше да последва: нечий изстрел, втори изстрел, суматоха, след туй - безразборна стрелба. Не стана ли така в Темишоара?! В такива моменти изневиделица се пръкват провокатори, разрушителни елементи и... следват трупове, трупове. Такава щеше да е картината, повярвайте...
А твърде много кръв и братоубийства съм видял в младостта си, видял съм как българи палят къщите на българи, как - простете за нечовешкия израз - българи режат главите на други българи от омраза. Човешкото ожесточение наистина прилича на снежна топка, която, като тръгне да се търкаля по наклона, неудържимо расте - в обем, безогледност и гибел. Тогава бях 17-18-годишен младеж. Днес, покрусен, стоя пред своята 87-ма година. Загубил надежда, че ще доживея да видя помирението, дошло и под българско небе... В Дома на киното гледах "Приключено по давност" на Малина Петрова - залепени едно до друго интервюта на граждани с взаимни обвинения и взаимна ненавист. Къде е истината? При това режисьорката не крие симпатиите си към онези, дето щурмуваха сградата. Тя претендира да е човек на изкуството. Ще й напомня думите на нейния знаменит колега Никита Михалков: "Изкуството е призвано да спаси у хората вярата, надеждата и любовта. Най-важното е творецът да не заблуждава зрителя."
- И все пак: какво да се прави? Димът от пожара продължава да трови българското общество.
- Неотдавна Цецка Цачева, председателката на парламента, от трибуната на тази най-висша инстанция - чрез сходен случай, обясни на обществото какъв е единственият начин на действие. Пред нея на масата лежеше солидна папка. Цачева постави показалеца си върху папката и изрече с пределна категоричност: "Истината е затворена между двете корици. Думата има съдът!"
- Нали и по пожара имаше следствено дело и обвинителен акт? Режисьорката на филма би трябвало да ги е чела!
- Не зная. През 1992 г. зам. главният прокурор Анна Караиванова и прокурорът Евгени Диков, основавайки се на резултатите от неколкомесечната дейност на излъчената от VII Велико народно събрание специална парламентарна комисия, представят в съда обвинителен акт по следствено дело 53/90, в който конкретно посочват вдъхновителите и извършителите на пожара. За жалост настъпва ерата на Иван Татарчев, Иван Григоров, Йордан Соколов, започва синият погром на съдебната система. През октомври 1992 г. правителството на Филип Димитров чрез преврат подменя целия Висш съдебен съвет. Делото се потулва. Неговите 81 тома следствие, както и обвинителният акт обаче са опазени.
- И истината за "Пожар 90" е затворена между кориците на делото? Значи съдът трябва да се произнесе.
- Иначе споровете няма да стихнат и ще тровят обществото. Какви ли не фантасмагории чувахме да се въртят из медиите. Маргарита Михнева твърдеше в онези дни, че "горе, в тайните сейфове на Партийния дом, се намирало несметно богатство", като визираше петолъчката и звездата, които стигали държавата да изплати целия си външен дълг...
Понеже и Малина Петрова внушава чрез филма си не една нелепица и това, че Социалистическата партия сама е организирала запалването на Партийния дом, ще си позволя няколко извадки от началото на обвинителния акт. Като обвиняеми са привлечени 40 души, а за главно действащо лице на палежа и погрома е посочен Константин Димитров Тренчев.
"...След изборите през юни 1990 г. обвиняемият Константин Тренчев често посещава т.нар. Град на истината, а така също и формированието Инициатива за гражданско неподчинение и подписва многобройните им подписки и инициативи.
На 21.07.1990 г. участва в свикан от Града на истината митинг, на който държал реч. Обявил, че със съмишленици в близките дни ще направят опит да проникнат в тайните тунели, намиращи се под София, ако властите продължават да се бавят с премахването на Мавзолея, и най-добре е симпатизантите, които са тук, да го разрушат с чукове. Присъстващите приели идеята с голямо въодушевление.
На 21.08.1990 г. обвиняемият Тренчев отново участвал в митинг на СДС на площад "Девети септември". Тренчев заявил на симпатизантите на СДС, че тоталитарната власт нищо не отстъпва доброволно, а само под натиск.
След това, за да демонстрира нагледно по какъв начин трябва да се упражнява натискът, изкъртил от сградата на БНБ табелата с надпис площад "Девети септември" и я ударил в земята. Тренчев обявил, че оттук нататък площадът ще се нарича "Демокрация".
На 26.08.1990 г. обвиняемият Тренчев около 18 часа се явил с мегафон на площад "Девети септември", където било вече струпано множество хора във връзка с разгласеното самозапалване на Пламен Станчев. Там заявил на Станчев да не се пали, тъй като до един час ще атакуват Партийния дом.
След това обвиняемият Тренчев се отправил към клуба на БСП, където разбрал, че се водят преговори да се намери изход от създалото се положение. На представителите на БСП в присъствието на депутата от Зелената партия Любомир Иванов заявил, че "ако до един час не свалят знамето и петолъчката, присъстващите на площада ще щурмуват сградата". И около 21,30 часа щурмът на Партийния дом започва!
- Ще се възобнови ли делото за палежа на Партийния дом?
- Обществото чака! През годините надеждите не секнаха. В навечерието на 20-годишнината Граждански комитет е отправил искане в този смисъл до главния прокурор. С цялото си сърце се обявявам за час по-скорошно възобновяване на делото и за съд за едно от най-големите противообществени престъпления в днешната ни история. Ще стане ли това? Дано!
И аз започнах някога, в младостта си, с вика на Ботев: "Хляб или свинец!" В навечерието на моята 87-ма година какво мога да имам като утеха, освен да си спомня мъдрия глас на поета:
"Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царуват!..."

Храните ще поскъпнат с над 5% догодина

автор:Дума

visibility 104

/ брой: 203

Земеделците ще плащат повече за осигуровки

автор:Дума

visibility 111

/ брой: 203

България отново с най-скъп ток в Европа

автор:Дума

visibility 79

/ брой: 203

Управата на Берлин одобри замразяване на наемите

автор:Дума

visibility 73

/ брой: 203

Тръмп щял да "пази" кюрдския петрол

автор:Дума

visibility 144

/ брой: 203

ООН: Има демографска заплаха за България

автор:Дума

visibility 140

/ брой: 203

Воля и сърце за добрите дела

visibility 103

/ брой: 203

Щрихи към един български патент

автор:Ева Костова

visibility 115

/ брой: 203

Винаги по петите на истината

автор:Тодор Коруев

visibility 99

/ брой: 203

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ