Угодия няма

Евгени ГАВРИЛОВ

Миналата седмица служебното правителство, под натиска на протестите на зърнарите, реши временно да забрани вноса от Украйна на 20 стоки, сред които са пшеницата и слънчогледа. Целта уж бе благородна - да бъдат подпомогнати недоволните родни производители. Забраната обаче предизвиква различни реакции, особено по отношение на слънчогледа и производството на олио. Така бе доказана родната максима, че угодия няма и че, на едни служебното правителство изписа веждите, но на други е на път да избоде очите.

Производителите на жито вече са доволни, защото това решение било най-разумното за този момент, но тези, които отглеждат слънчоглед и правят олио, са точно на обратната позиция. Те излязоха със специално съобщение, според което забраненият внос от Украйна ще ги докара до фалит(Стр.4)

Затова в тази трагикомична ситуация е най-добре да се опрем на фактите. Вносът на пшеница от Украйна е пренебрежително малък - едва 0,3% от българското производство. Такъв внос не пречи на производителите у нас и не може да влияе на цените. В складовете има близо 1,2 млн. тона слънчоглед, а месечните нужди на всички производители на олио са за около 300 000 тона. До нова реколта остават 4 месеца. Т.е. ако в момента, при спрян внос и без да броим запасите, страната има предостатъчно слънчоглед до новата реколта.

От друга страна пшеницата сега стои по складовете, защото производителите се надяват пак на свръхпечалба.

Последните скандали около зърнарите поставят и един малко позабравен въпрос - какво се случи в селското стопанство през последните 33 години, за тотално сбърканата политика там. През далечната вече 1991 г. първото правителство на СДС начело с недоразумението Филип Димитров дойде на власт тъкмо с тази цел - да унищожи всичко "комунистическо" в този отрасъл. В него бяха събрани юристи, които не бяха напускали жълтите павета и не можеха да различат ечемика от житото. За сметка на това обаче те създадоха ликвидационните съвети. И декумунизаторите започнаха да ликвидират буквално. За дейността на тези шпицкоманди бяха похарчени милиарди. 

Хората по селата се вдигнаха на бунтове срещу тях, но по заповед на тогавашния вътрешен министър полицията ги потуши. И сега продължаваме да берем подовете на всичко това. Земеделието ние стана латифундистко. Малкото на брой крупни арендатори и собственици на земя сеят предимно зърнени култури, защото там субсидиите от ЕС и печалбите са гарантирани. Карат си скъпите автомобили, а народът яде картофи от Франция и Австрия, домати от Турция и чесън от Египет.

Късото политическо мислене е проклятие. То е резултат от конюнктурата, а както знаем тя има свойството бързо да се променя и последиците са непредсказуеми.

Затова сега, когато властите са изправени пред противоречиви искания на "зърнарите" и на производителите на олио, трябва да се мисли дългосрочно и най-вече: от какво България ще има най-голяма полза в дългосрочен план.