Унгарски кмет "стяга" ромите

Пабло Горонди
Асошиейтед прес

Работниците стават посред нощ и вървят пеша километри, за да стигнат до работните си места в 6 сутринта. Трудят се с часове с мотики и гребла, без да се надяват много на почивка. Скоро камери за видеонаблюдение с формата на очила ще следят всяко тяхно движение.
Работниците са предимно мъже и жени цигани, а шефът им е нов кмет от крайната десница, погнал една общност, която неговата партия "Йоббик" определя като враг. Управлението на Давид Яницак в Озд дава представа как би изглеждала Унгария, ако набиращата скорост партия "Йоббик" успее да отстрани от власт консерваторите от "Фидес" на премиера Виктор Орбан, които губят популярност.
"Йоббик" управлява дузина унгарски градове и държи 12 процента от депутатските места в парламента. Тя е и най-популярната партия сред младите избиратели. Ако тенденцията се запази, партията може сериозно да застраши "Фидес" на парламентарните избори през 2018 г.
Откакто Яницак спечели властта в Озд, където от 34 000 жители една трета са цигани, работещи на общинските обработваеми земи и по други проекти, финансирани с държавни средства, условията на труд са станали много сурови. Кметът наложи по-дълъг работен ден, по-малко почивки и скоро ще бъдат поставени камери, за да е сигурно, че циганите няма да се скатават от работа.
Двайсет и осем годишният Яницак намекна, че тежките условия на труд поне донякъде целят да прогонят ромите. "Всеки човек в Озд има две възможности - или да спазва реда, да живее почтено и да допринася за града, или да руши", каза Яницак за АП. "Повечето деструктивни хора в Озд са цигани, без които би било по-лесно за града да се развива".
Ако има по-малко роми, каза Яницак, градът ще харчи по-малко за социални помощи и хората ще се чувстват в по-голяма безопасност. "Йоббик" често използва термина "циганска престъпност" за дребни кражби и други закононарушения, които рядко се разследват от полицията. Ако усилията за интегриране на "рушителите" се окажат неуспешни, "властите ще използват пълната сила на закона", добави той.
"Йоббик" използва град Озд като "лаборатория за управление", в която прави експерименти с политики и идеи на общинско равнище, а подкрепата за нея се увеличава и на други места в страната, каза Петер Креко, директор на института за политически анализи и консултантска дейност "Политикал капитал", който от години следи отблизо развитието на "Йоббик".
Предизборната кампания на "Йоббик" миналата година представи кандидатите с техните семейства или домашни любимци и омаловажи радикалните възгледи на партията. Но според Креко, Озд е показал, че под повърхността "Йоббик" не се е променила действително.
"Намеренията и плановете на "Йоббик" и начина, по който се отнася с наетите от общината работници, хвърлят на вятъра усилията й да си смекчи имиджа", каза Креко. "Това е много идеологизиран и дискриминативен расизъм".
По времето на комунизма Озд, който се намира на 150 км североизточно от унгарската столица Будапеща, е имал стоманолеярна, в която са работили около 14 000 души. След като заводът и въглищната мина са закрити през 90-те, делът на безработните скача до над 20 процента. Неквалифицираните роми са сред най-засегнатите от този процес.
Ромите са най-голямата част от 1300 жители на Озд, участващи в програма за обществена заетост, въведена в Унгария в края на 2013 г. от правителството на Орбан.
След като Яницак пое поста миналата година, наложи по-стриктно правилата и въведе нови. Нетната заплата за неквалифицирани работници е около 51 000 форинта (165 евро) на месец и много хора с охота приемат подобна работа, откакто правителството оряза помощите за безработица, които вече се наричат "плащания за търсене на работа".
Един ден тази пролет дузина работници обработваха нива в покрайнините на града, за да я подготвят за садене. С мотики и гребла в ръка техните оплаквания варираха от това, че имат само 5 минути почивка на час до липсата на питейна вода и тоалетни. Работният им ден сега започва с цели два часа по-рано, откакто Яницак дойде на власт, което значи, че мнозина трябва да ходят пеш до работа, защото малко превозни средства на градския транспорт се движат толкова рано.
Най-силно бе възмущението от клауза в новия трудов договор, позволяваща на властите да заснемат с камери работния процес. "Това се прави единствено с цел сплашване", каза Бела Биро, бивш служител на стоманолеярния завод, който сега работи по земеделския проект, управляван от общината. "Не смеем да седнем и за пет минути. Казват, че не може дори да ни потече кръв от носа".
Яницак каза, че просто изпълнява законите. "Не искаме нищо друго, освен да наложим ред, да регулираме заетостта и да научим тези хора да работят", каза той. "Мисля, че проблемът им не е в това, че трябва да ходят пеш, а в това, че трябва да вършат истинска работа".
Колкото до наблюдението, Яницак каза, че градът е похарчил 340 000 форинта (1100 евро) за осем видеокамери, включително две, които приличат на очила, не само за да наблюдават работниците, но и да защитят от заплахи и нападения хората, осъществяващи надзор над работата им.
"Това ще изясни много спорове", каза кметът. "В цивилизованите развити страни всяко работно място има камери. Защо работниците към общината да бъдат изключение от това?" Хората в програмата за обществена заетост, казва той, трябва "да се научат да бъдат наблюдавани".
Правозащитници казаха, че мерките са равносилни на тормоз. "Да бъдат обременени и без това беззащитните работници и с видеонаблюдение е неприемливо и утежнява живота им", каза Мате Сабо, директор на Унгарския съюз за граждански свободи. "Би било по-оправдано инспекторите да бъдат поставени под наблюдение, за да се следи как те се отнасят с работниците".
Правозащитничката Криста Бодиш, която работи от дълги години с ромите в Озд, каза, че настроенията в общината са се влошили след победата на Яницак. "Мисля, че унижението е много по-силно отпреди", каза Бодиш.
Новият кмет каза, че плановете му за създаване на заетост ще върнат много от 15-те хиляди души, които са напуснали града през последните две десетилетия. Като част от този план Яницак е предложил в Озд да бъде един от няколкото нови затвора, които правителството планира да бъдат построени до 2019 г., което ще отвори 250 работни места. Затворът "също така възпира престъпниците", допълни кметът.
Много от местните роми живеят в окаяна бедност в гета, където няма течаща вода и не се събират отпадъците. Те ползват обща водна помпа и горят боклуците си.
Бодиш, чиято фондация "Йор плейс" дава насоки в живота на ученици и студенти роми в неравностойно положение, настоява за по-състрадателен подход. "Дисциплината и редът са важни", каза тя. "Но по-важно е да се предоставят възможности."

Подобно на част от нашите роми и тези в Унгария живеят при много мизерни условия