Унгарски принц умира в русенско село

Тази история е описана от моя вуйчо - доц. Христо Машков, а също и от дългогодишния директор на Русенския окръжен музей Иван Иванов.
През 1973 г. в града на Дунава пристига  историкът д-р Йожеф Бьодай от Будапеща. Той е тръгнал по следите на унгарския кралски син Йожеф Ракоци. Дотогава всички негови колеги са считали, че мястото, където принцът е починал, е град Черна вода, намиращ се в Румъния. Но д-р Бьодай открива турски документи, преведени на унгарски през 1911 г., в които съвсем ясно се доказва, че става дума за село Червена вода в Русенска околия - тогава в рамките на Османската империя. В архивите историкът от Будапеща открива, че Ракоци е погребан в християнска църква в българско село. Това се потвърждава и от предания от с. Червена вода. Желанието на принца било да бъде погребан до баща си в Цариград и след временното му погребение тук, неговата воля е изпълнена.
Животът на унгарския престолонаследник Йожеф Ракоци (1700-1738) е пример за всеотдайност към народ и родина. Неговият баща княз Ференц II Ракоци ръководи селско въстание, прераснало в революция за освобождение от властта на Хабсбургите от Виена. Претърпял поражение от австрийците, той емигрира в Цариград, където умира през 1735 г. Синът му Йожеф Ракоци продължава борбата. През 1697 г. е осъден за участието си в заговор срещу императора, но успява да избяга в Цариград. През 1738 г. той, заедно с войската си, е настанен от турското правителство на местоживеене в село Червена вода - на 16 км източно от Русе.
През есента на същата година унгарският принц заболява внезапно и умира едва 38-годишен. Погребват го с почести в старата селска църква "Свети Йоан Предтеча", върху чиито основи е построена сегашната, по-голяма и красива църква. Тук трябва да отбележим, че преди повече от два века Червена вода е бил малък търговски и земеделски град и епархийски център със седем църкви (!), който бива опожарен от турците, а населението му зверски избито. След около 30 години Червена вода бива възстановена от заселници от Стара планина, от Еленско и Тревненско. Будни и трудолюбиви българи, те скоро издигат нова голяма каменна църква. Интересното е, че надгробната плоча на княза-революционер Йожеф Ракоци с герба на рода Ракоци бива вградена от строителите във фасадата над главния вход, където може да се види и днес. Релефното изображение на герба на князете Ракоци разсейва всякакво съмнение: в средата на плочата, върху издаден щит, е издълбан образът на голяма птица, която със своите широко разперени криле се готви да излети от колело, поставено върху трихълмие.
Според унгарските историци, изследвали тази интересна и неочаквана находка, и другите елементи от герба са също така ясни и изключват всяко съмнение за неговата автентичност.
Настина, неведоми са пътищата на историята...