Универсално послание към бъдещето на човечеството

Художникът Сашо Стоицов е сред авторите, които вече тридесет години търсят характера на съвремието ни, отразяват човешките взаимоотношения като органична част от динамиката на актуалната урбанистична среда. Неговите живописни творби носят въздействието на изненадваща метафора, на неочакван и провокативен ракурс. Използва възможностите за художествено въздействие на симбиоза от най-разнообразни материали, постигайки внушение за синергия.
Новата му изложба в столичната галерия "Аросита", под многозначителния наслов "Характерна обоснованост", е пореден неконвенционален израз на концепцията му за цивилизованото ни съвремие като неутрална, в смисъл на естетически удобна, основа, за прекрасна съвместимост и съизмеримост на истинските постижения в изкуството, независимо от историческия период, през който са създадени.
От 1998 г. Сашо Стоицов пребивава периодично в САЩ. Неслучайно сега артистът показва цикъл, пресъздаващ моменти от живота по улиците и заведенията на квартал "Нолита" в Ню Йорк през конкретизирано от художника време - 2009 г. Определената датировка е част от авторовата концепция - изобразителното изкуство като средство да бъде отразено мястото и времето, носещи атмосфера, наподобяваща на Париж през погледа на импресионистите. Сашо Стоицов документира като художник отражението, проникването със знак на равенство за съвместимост между френското изкуство от втората половина на ХІХ век и алюзията за стойностите на съвременното изкуство, като пресъздава моменти от урбанистичната пейзажност и специфичния интериорен дизайн от "Нолита". В част от композициите централно място заемат човешки фигури, редом с мутантни скулптури. Те зареждат пространството с виталност, изразявайки състояние на психическа неангажираност или, както определя авторът на "щастлив живот", простиращ се в нюйоркския квартал. Във всяка от картините фигурите се вписват в шестоъгълник. Строгата геометрична форма е символ на накъсан, фрагментарен, но оцеляващ спомен - емоционален израз на взаимната свързаност на непреходните стойности в живота и в изкуството, независимо от исторически и времеви граници.
Сашо Стоицов прониква в двете реалности: сегашната - в Ню Йорк, и миналата - артистичната действителност на някогашния "импресионистичен" Париж. "Документирах времето, което много приличаше на Париж през погледа на импресионистите, споделя творецът. Преработвах работите с всички средства на дигиталните възможности, за да свържа двете времена." В своя проект ги съизмерва и установява тяхната "прекрасна съвместимост". Тази непреходна аксиома - съвместимост между стойностните постижения в изкуството, е универсално послание към бъдещето на човечеството.
Идеята за взаимното проникване на двете реалности авторът осъществява, като използва изразните средства на принтирани отпечатъци, с надживописани наслоявания, на акрилна основа. Тази концепция, структурирана с илюзия за документалност, всъщност е технически реализирана с взаимно проникване, да го определим и като ненадейна колаборация, между живописна материя и кухненски мокри кърпи за почистване.