Унизената ни държава

Народът ни потъна в срам, държавата ни е дълбоко унизена. С омерзение научихме какви хора са ни управлявали през последните четири години. И преди знаехме, че ни управляват хора, които обслужват не обществените интереси, а своите лични и групови интереси. Техните прояви неизменно издаваха низък личен и политически морал, голяма лична и политическа неграмотност, неизмеримо лично и политическо безсрамие. Но сега един запис на състоял се разговор между трима от тях ни позволи да видим "отвътре" колко грозна е тяхната природа.
В началото на разговора между бившия министър-председател Бойко Борисов, бившия министър на земеделието Мирослав Найденов и настоящия градски прокурор на София Николай Кокинов, когато още не можеше да се разбере смисълът му, неприятно впечатление правеше ниската езикова култура на участниците. Борисов и Найденов правеха недопустими за образовани хора правоговорни грешки. Борисов отдавна говори диалектно, а и в този разговор ще го чуете да казва почнАл, казАл, гледАл и други подобни. Найденов бе на същото езиково равнище: викнАха, обадИха и т.н.
По-нататък крайно неприятно впечатление прави низкото морално равнище на разговора. Разговорът е пълен с цинизми и с обидни думи за обществени ангажирани лица, което е съвършено недопустимо. Та тия, тримата, не са частни лица, които, събрани на чаша, могат да си позволят един по-свободен език. Те са държавни мъже, които не бива никога да забравят това, поради което и формата на техния разговор трябва винаги да се намира на съответно равнище. Един министър-председател (макар и бивш) и един министър (макар и бивш) нямат право на вулгарен език (за да не обидя каруцарите, няма да кажа каруцарски език). 
Това обаче, което смайва повече от всичко друго, е съществото на проведения между тримата мъже разговор. Та те направо конспирират срещу правосъдната система у нас, конспирират всъщност срещу държавата, доколкото правосъдната система е душата на държавата. Без право няма държава, а без правосъдие няма право! Те си позволиха да обсъждат правосъдни въпроси, които нямат право да обсъждат в този формат. При това обсъждането съвсем няма абстрактен характер. В него се търси начинът, по който да се прекрати започнало срещу Мирослав Найденов наказателно преследване. Това е вече направо престъпление. Б. Борисов и М. Найденов подбуждат градския прокурор Кокинов да прекрати, в нарушение на службата си, започналото срещу Найденов наказателно производство. Без всякакво съмнение извършеното от тях съставлява престъпление по чл. 289 от НК, който гласи: "Който склонява длъжностно лице от разследващите органи или от прокурорските или съдебните органи да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години". Може да се обсъди дали не са консумирани и някои други престъпни състави.
Сега вече има думата главният прокурор Цацаров. Ако не предприеме предвидените в закона действия, ще стане съучастник в тези несъмнено престъпни деяния. Той няма право на повече мълчание. Цацаров все още мълчи по случая "Мишо Бирата", все още мълчи по случая "Чакъра", все още мълчи по случая "Цветанов гейт". С това лимитът на мълчанието му се изчерпа. Той не може да търси оправдание в обстоятелството, че разговорът е бил незаконно подслушван. Същественото е дали такъв разговор е имало и дали в този разговор наистина са изречени думите, които ясно чуваме. Останалото е без всякакво значение.
Не знам защо, но си спомням онзи изпълнен с болка стих на Вапцаров от "История":
"Живот ли бе - да го опишеш?
Живот ли бе - да го разровиш?
Разровиш ли го - ще мирише
и ще горчи като отрова."
Стана именно това: разровихме живота си през последните четири години и изведнъж ни лъхна зловоние, което горчи повече от отрова. Ние се чувстваме не само омърсени, но и дълбоко унизени. Допуснахме банда негодници да окупират държавата ни и от наше име да ни ограбват. Най-близката и животоспасяваща наша задача е да изхвърлим негодниците от нашата държава.
Имаме своя шанс и той се нарича 12 май.