13 Април 2021вторник19:27 ч.

Стефан Данаилов:

Усмивката и самочувствието на българина трябва да се върнат

Качеството ми е, не че съм известен, а че мога да слушам хората. Работата ми ще е сред тях, казва кандидатът за вицепрезидент

/ брой: 213

автор:Таня Джаджева

visibility 2013


Цитати:

"Дубльор не съм играл никога"
"Опошляването на нацията придобива чудовищни размери"

- Вярно ли е, че не си играл като дубльор?
- Дубльор не съм играл никога.
- Никога, в цялата си театрална кариера не си бил ничий дубльор?
- Значи, бил съм разпределен за дубльор един-единствен път, но станах титуляр. След като постъпих във Военния театър, втората ми роля беше на Яша във "Вишнева градина" на Коко Азарян. Илия Добрев, Меглена Караламбова, аз играехме т.нар. слуги и като по-млади бяхме записани втори под разпределението. Но на премиерата нашият състав игра първи. Може би и това, че дубльор не съм бил, е изградило моето самочувствие.
- А сега?
- Е, то беше ясно, че това ще попиташ... Разликата между сцена и политика е много голяма и казвам убедено: тука няма титуляр и дубльор. Случаят е съвсем различен. Това са двете страни на един медал. Не съм и разсъждавал в схемата "не, след като съм отказал да бъда първи, няма да бъда и втори". Най-малко това са били моите размисли. Не крия и съм го заявявал хиляди пъти, когато отказах предложенията на партийните структури за номинация за президент, че във всички случаи ще бъда много по-полезен и мисля, че съм по-подготвен политически за вице.
- Тези размисли, стана ясно, не са били никак леки. Кое преля чашата, кога ти накипя съвсем?
- Това, което се случва около мен. Желанието ми да объркаме ходовете и да усложним пътя на великата партия ГЕРБ. И мисля, че това ще се случи. Аз имам увереността, че нещата мноого могат да се променят в наша полза до финала.
- Като слуша и чете човек първоначалните, почти сащисани коментари на случилото се, объркахте схемите май дори повече, отколкото сте очаквали. В опитите да "анализират" изненадата, вече ти приписват едва ли не някакъв дълбок замисъл да дърпаш до последно в кампанията и при успех да се оттеглиш след време, защото "това не е твоята роля и в президентството няма да ти е интересно".
- А бе, абсурдни хипотези колкото щеш, да взема да им се връзвам ли... Сега анализи всякакви и опити да търсят под вола теле ще има.
- Всички, които се опитват да сглобят пъзела как ще изглежда президентската битка след твоето включване, признават, че самочувствието на партията вече е различно.
- Каквото и да говорим, аз съм свързан не толкова със самата партия и нейния устав, аз съм свързан с хората. С хората от по-старото поколение сме заедно години наред, с младите хора, които идват при нас - аз съм свързан с тях. Действително бях мислил в каква посока да върви моят живот по-нататък, да се отделя от политиката и да дам колкото енергия и сили имам, за да ме запомнят хората с актьорството, което върша най-добре. На мен никой не ми е казвал "ти си предател и ни изостави", но аз съм си мислил, че и такива неща може да се случат. Защото много хора искаха да съм кандидат, не само от партията. Това се случваше и на улицата, и по заведения, където отида, почнаха да ми викат "господин президент". И това много ме потискаше, защото аз бях категоричен, че номинация няма да приема.
По време на конгреса и особено на събора на Бузлуджа не бях добре. Гледах по телевизията. И като видях тия хора, с които съм бил рамо до рамо, години наред, като видях как им се иска нещо да се случи добро, а аз оставам пасивен и отстрани, седях вкъщи и, честно ти казвам, си поплаках. Не за това, че нямах физическата сила да отида до горе, а за това, че знаех как щяха да реагират хората при други обстоятелства.
Имах на разположение цял месец, в който бях абсолютно изолиран, освободен от всичко, прекалено се вглеждах в себе си и в своето здраве. Аз не съм от хората, които се правят, че не вярват на социолозите. Напротив, смятам, че това е начин на мотивация. И тази разлика, която даваха между Ивайло и г-жа Кунева, говоря преди да се появят шедьоврите на ГЕРБ, ме караше да си задавам въпроса защо е така. И въпроса "Е, като е така, ти какво правиш всъщност?" Аз не се изживявам като спасителя на БСП или на Станишев, или на Калфин, или на Първанов, но пак ще повторя - където и да отида, хората винаги са били до мен и очите им са били срещу мен.
И върхът на сладоледа, извинявай за фразата, беше прословутият 4 септември. Това, което видях и чух, беше невероятно! "Назначавам те за един мандат, защото за следващия съм аз."
Не познавам цялата световна драматургия, ама това?!... Думи нямам! Тогава всъщност започнах да мисля писмото.
- Което беше определено като театрална постановка?
- Да, да, театър, постановка, сценарий... Аз съм много добър сценарист, освен всичко друго, и ще го повтарям винаги. Тези, които ме подценяват, не бива да пропускат това... Бях абсолютно убеден, че това писмо трябва да бъде изненадата за Националния съвет. Трябваше да видя каква ще е реакцията на моите другари в партийните среди. Неслучайно писмото е малко по-патетично, а не по ламбовски, арабийски. Няма какво да го определя и анализира тоя и оня, то си изигра своята роля - това е самата истина. Надявам се, че въодушевлението е факт и в кампанията това ще е моята тема.
- Като добър сценарист не може да нямаш в главата си сценарий какво ще се случва в следващите седмици. Кампанията вече започна. Със сигурност всички на тази сцена са по-лоши актьори от теб. Накъде ще тръгне фабулата в този филм?
- Ако кампанията вече е започнала, значи аз след моето втурване ще трябва да догонвам. И мисля, че знам как. А иначе съветвам уважаемите колеги политици да не играят, защото това е сложна работа. Оттук нататък игра няма. Оттук нататък заставаш срещу хората. Българите вече достатъчно са узрели, за да разбират кога ги лъжеш - убеден съм в това! Аз ще говоря пред тях честно и ще казвам какво ми се иска да се промени, какво да се случи. Искам да започнат отново да се усмихват.
В целия си активен политически живот не съм изговорил нито една лоша дума срещу политически опонент. Аз съм се изявявал и съм се опитвал да критикувам, дори атакувам хора от моята си партия, но не и конкретни персони, които са ми били опоненти. Винаги съм се интересувал от своя двор, а не от двора на съседа. Това е моя максима за толкова много години. А иначе удари под кръста сме виждали всякакви. Пък то и какъв ли удар занапред може да бъде? Моята позиция, на Стефан Данаилов, няма и да я съгласувам с никого, е, че моята кампания ще бъде позитивна, усмихната. Защото аз ги виждам хората и ми е мъка. Не говоря въобще как живеят в малките градове, в по-бедните региони, в селата. Хората в София са умислени, гледат лошо, говорят си сами! Сигурен съм, че контактите ми с тях няма да са само митингаджийски, че ще чуя какво персонално очакват те от човек като Стефан Данаилов. На всички е ясно, че в изпълнителната власт е и ножът, и кокалът, но много неща може да извърши президентската институция, когато е с активна позиция. Тук не говоря за президент и за някакъв си "вайс" президент. Говоря за институцията. Аз харесвам Ивайло, той притежава изумителни държавнически качества. Ние сме много различни и това е много интересно. Това е адски интересно!
- Как тълкуваш това, че основните ви опоненти едва ли не с гордост заявяват "Ние не сме политици"?
- Да бе, Росен Плевнелиев е експертът. Той е строителят. Той ще строи България, щото преди него никой нищо не е създал, не е построил. Нека да строи човекът. Тук с тоя номер за политик и неполитик няма кого да излъжеш. И двамата две години са участници в правителство на една партия. Те са участници в политически кабинет. Тоя номер с неполитика и аз се усещам, че го правя, аз никога на публично място не съм казал "аз съм политик". Ама, Ламбе, не с тоя номер, братче! 12 години си в политиката, бил си в ръководството на партия, депутат, министър - айде сега, не си политик! И какъв си? Може би не е лошо, както казвам, и шедьоврите на ГЕРБ, дето са тръгнали да се борят за най-високите политически постове в държавата, да си зададат този въпрос. То лицемерието си е лицемерие, и демагогията е наука, само че трябва да можеш да я упражняваш.
- Като те слушам, ще изглеждаш като извънземен в тази кампания, която се очертава направо кървава.
- Нека да се ритат, да се бият. Хората не щат да гледат мечове. Те вече на кино не щат да ги гледат, та ще ги търпят по трибуните и в студията. Аз наистина бих се обърнал към всички да спрат с това. Ама и другото ми е лицемерие, ще прощаваш - имаш ли визия за президентството, нямаш ли... Дайте някакви идеи какво искаме да градим. Какво искаме да се случи с тия хора, които живеят на тая земя древна, българска.
- Ти вече го каза. Искаш да върнеш усмивките на хората.
- Разбираш ли, то не е чак толкова сложно. Самочувствие им трябва на хората! Да бъдат уважавани, те да уважават себе си, да се гордеят със себе си. Нито е чак толкова високопарно, нито е сложно. Защо хората ни са навън? Какво се случва с тях там? Защо не искат да се върнат? Защо като отидеш в друга европейска държава и кажеш "българин", отношението е като към... Толкова много неща могат да се свършат!
Всичко зависи от хората. Дано повярват, че трябва да си вдигнем носа. Оня ден една журналистка ми казва: "Искам президентът да бъде бащицата на нацията." То хубаво звучи, така си ги вижда нещата момичето, дано пък да намери сред кандидатите бащицата си...
- Каква би била твоята кауза като вицепрезидент на републиката, твоята работа?
- Колкото и да не трябва да го казвам, но ако направите анкета кои са били вицепрезидентите досега, много хора няма да могат да отговорят. Или поне бая ще се замислят. Един вицепрезидент имаше, свързан с културата, Блага Димитрова, Бог да я прости. Не знам, тя може би така и не откри функцията си и напусна.
Най-малкото няма да бъда ничия сянка. Аз съм познат човек, години наред съм в съзнанието на хората. Не че това е кой знае какво качество само по себе си, просто така ми се е стекла съдбата. Качество ми е, че умея да слушам. И проблемът ми е бил, че невинаги съм можел да помогна. И това ме е мъчило. Затова мисля, с всичките брилянтни качества на Ивайло Калфин и с всичките изключително важни задължения, които само той може да изпълни с достойнство и отговорност, че моите контакти ще бъдат повече с хората.  Българската култура ще има моята подкрепа във всеки един момент, едва ли има човек, който да се съмнява в това. Всяка креативна инициатива, която е свързана с българите в чужбина, е моя кауза. Лаская се, че с много малки изключения аз нямам в живота непримирими опоненти, с които да не мога да говоря. Бих могъл като вицепрезидент за добра кауза да търся сътрудничеството и на министъра на финансите, и на министъра на културата.
Думата "родолюбие" някъде се загуби в нашето мислене. Опошляването на нацията придобива чудовищни размери. Толкова много инициативи може и трябва да бъдат подпомогнати, за да не се давят в блатото на пошлотията, което ни поглъща. Та дори и морално. Има много какво да се върши, но съм убеден, че след три години, примерно, като направят анкета кой е вицепрезидентът на България, хората няма да се замислят.
- Продължаваш да излъчваш някакъв безпределен оптимизъм.
- Няма да скрия, че бях се докарал до състояние на пълен песимизъм. Чудех се какво е това - депресия ли, отчаяние ли. Такова едно особено състояние, безвъздушно, затворен ли да седя и да се чудя светлото си дърташко бъдеще ли да чертая, или още нещо може да се свърши. Истина ти казвам, това са важни моменти, ще доживеят някои хора моите години и ще видят - времето е ценно, всеки ден е щастие! И това е била основната ми съпротива да продължавам, аз никога не съм търсил постове, моята работа е другаде и хората го знаят най-добре. Но в случая...
- В случая не криеш, че и много те ядосаха.
- Извинявай, ама може ли да съществува това - оня ден слушам "самолетът на Бойко Борисов закара туристите у дома"?! Той откога е негов самолетът? Това е най-малкото. Аз все пак имам някаква представа, познавам го тоя човек, още отпреди да се втурне така яко в политиката. Хората по принцип говорят за себе си в първо лице, единствено число. Той като мине да си говори в трето лице, тогава става вече много страшно. На 4 септември бях обезумял, честна дума. Тези двама души ги беше посадил до себе си като пажове. Отношението му към двамата кандидати, които само се усмихваха и клатеха глави, си е за тяхна сметка. Обаче от това "Ти си лявата ръка, ти си дясната, засега те пращам там, да пошеташ малко и идвам аз, на мен това ми се полага и не ме интересуват никакви избори", направо обезумях. Къде отиваме? И какво ще се случи, ако такива хора приберат и президентската институция?! Какво ни чака?
Затова ще видим. Тайният вот е страшно нещо. Моето е "напред", няма програма минимум, програма максимум. Ние имаме една програма - максимум. Някои смятат, че аз ще бъда бесепарят в двойката. Няма такова нещо. Аз отсега се обръщам към всички. Към всички - към червени, пембени, сини, към хората от всички етноси. Към хората, които имат разум. В моите съпартийци, съидейници не се съмнявам. Знам, че те ще направят всичко, за да са там!


 

Германия с нови правила срещу коронавируса

автор:Дума

visibility 134

Искат оставката на Шарл Мишел заради "Дивангейт"

автор:Дума

visibility 297

Израел с диверсия в ирански ядрен обект

автор:Дума

visibility 278

/ брой: 71

Възходът на Остап Бендер

автор:Велиана Христова

visibility 540

/ брой: 71

С обич за сънародниците ни в чужбина

visibility 254

/ брой: 71

Тотю Бакалов на 94 години!

автор:Дума

visibility 330

/ брой: 71

Датата

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 71

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ