Усмивките ни хубави, очите ни тъжни

Един не толкова известен мислител (Лии Майлдън) бе казал, че хората рядко забелязват старите дрехи, ако носиш голяма усмивка. Тя е светлина в прозореца на лицата ни и казва на всички, че сме добре. Или поне се опитваме да бъдем. Независимо от всички несгоди, които понякога ни поднася съдбата или случайността - кой в каквото вярва.
Забелязали ли сте, че усмивката превръща дъждовен ден в дъга, обезоръжава недобронамерените хора и ни кара да мислим, че не всичко е изгубено?! Животът става по-светъл и по-добър, когато успеем да накараме тъжен приятел или дори непознат да се усмихне. Без да го осъзнава дори, той става по-красив и по-силен. Защото сте му подарили една от вашите прекрасни усмивки. И ще разберете, че красотата е сила, а усмивката е нейният меч. Уморилите се да водят битки рано или късно прозряват, че мирът започва с усмивка. Тя е и ключът, който отваря сърцата.
Никога не ще узнаем всичките добри неща, които може да направи една усмивка, е казала Майка Тереза. Затова - горе главата! Усмихвайте се! Не само на 1 април. Не само от любезност или куртоазия. Усмивката прави лицата ни по-ценни. И кара хората да се чудят за какво си мислите, какво толкова хубаво ви се е случило... Лошите ще ви завидят, а добрите ще ви се усмихнат в отговор.
Много често обаче не ни е до усмивки: уволнили са ни несправедливо от службата, стигнали сме до милион и една причини да се чувстваме недооценени, изведнъж сме се разболяли или просто смятаме, че не ни върви...
Но няма изпитание, което да не може да понесе човек, стига да е здрав и да е заобиколен от приятели. Едно от първите неща, които правят хората след дълго боледуване, е да поискат да се усмихнат. Това е първият признак, че сме започнали да оздравяваме. Дори още да са тъжни очите ни...