Успехът е въпрос на избор, а неуспехът?

Като слушам поради неизбежност рекламите по телевизиите установявам, че ако мислиш обратното на казаното, може и да се получи нещо като здрав разум. Вземете например рекламата, че успехът е въпрос на избор. Очевидно неуспелите са вид идиоти. Те предпочитат да изберат да са лузъри, защото нямат разсъдък или просто не са политици. Стоят си като Буридановото магаре между два успеха, гледат наляво - успехът им се струва прекалено голям, после се взират надясно - там пък успехът изглежда твърде малък, и накрая избират провала. Той им се струва най-подходящ.
Подобна словесна формулировка разкрива опасен кретенизъм у автора, но ако се замислиш, защо не? Няма как всички да сме успешни. Все някой трябва да загуби, значи трябва да има загубеняци, та да могат успешните да си избират успеха свободно, необезпокоявано.
Сам си избираш пазара, свободен си да отидеш до която и да е сергия, а понякога дори ти позволяват и съвсем сам да си избереш зеленчука или плода.
- Дайте ми от онези черешки, по-червенките!
И продавачът слага. После от спанака. После и моркови. Когато се прибереш, разбираш, че черешите са червиви, спанакът е спаружен, за морковите да не говорим. Но ти си реализирал своето право на избор. Не си прецакан. Просто не си успял, не че не си имал възможност. Направил си погрешен избор, но си имал избор все пак. И най-накрая се замисляш защо успехът избира винаги едни, а пренебрегва други?
Избираш да живееш почтено? Кофти избор, но си е твой. Независим. Свободен избор. Бъхташ се над книгите, получаваш високи оценки в института, после се оказваш по-добър от другите експерти в учреждението и най-накрая ти дават най-ниската заплата, не получаваш повишения, не те пращат на специализации, пращат други, смотани, лигави, подлоги, хора с различен от твоя, правилен избор. И някоя прокурорска проверчица може да ти спретнат, та да си знаеш мястото и да не шаваш много, много. Защо ли? Заради лошия избор. Не си избрал успеха, друго си избрал.

Владимир ГЕОРГИЕВ