Успехи. И какво от това?

Отминаха скандалите в парламента около Закона за висшето образование и т.нар. Стратегия за развитие на научните изследвания до 2020 г., внесени от МС. Тепърва България ще сърба последиците. В суматохата обаче остана незабелязано едно събитие, което е изключително показателно за онова, което се случва със знанието под топлите "грижи" на властта. БАН представи в ресорната комисия на НС отчета за дейността си през 2010 г. Депутатите ахнаха от резултатите и все още високото равнище на академията, постигнати при безпрецедентни финансови удари, нанесени й съвсем целенасочено от финансиста Симеон Дянков. Отчета представи главният научен секретар на БАН проф. Стефан Хаджитодоров. И понеже това, което става в парламента, не би трябвало да е за собствена негова консумация, да представим за читателите някои основни факти oт отчета на БАН.

* * *
След структурната реформа, която направи през 2010 г., БАН групира звената си в 9 тематични направления - от 69 института преди са останали 42 плюс седем самостоятелни академични звена. Най-много - 10 института, са в областта "Нанонауки, нови материали и технологии". Академиците сега са 58 (13 са от БАН, останалите - от други организации), а член-кореспондентите са 81 (21 от БАН). Въпреки че през 90-те години академията намали състава си наполовина, процесът продължава и сега - от 2000 до 2010 г. работещите в БАН са намалели от 8271 на 6747 души. Учените сред тях са 3125, преди 10 години са били 3664. Половината от тях са хабилитирани - 1531, което означава, че БАН е център с най-висококвалифицирания научен състав в страната. При това в последната година по решение на самата академия бяха пенсионирани над 450 учени с най-висока квалификация. А поради орязаните от държавата средства за заплати възможностите за назначаване на млади учени са оскъдни. Най-много са изследователите в областта на нанонауките и новите материали (21,9 %), следвани от тези в сферата на културното наследство и националната идентичност (14,8%).
Какви са резултатите? Общо 10 295 са научните публикации, като статиите в български и реномирани чуждестранни списания са почти еднакъв процент. Когато обаче се сравнят последните няколко години, много ясно личи зависимостта на резултатите от финансирането. Впрочем цял свят, с изключение на България, добре знае, че наука без пари няма. Субсидията на академията бе повишена през 2008-а и част от 2009 г., докато дойде Дянков и я оряза повече, отколкото на всички други бюджетни организации - с над 40% през 2010 и 2011 г. И без това ниските заплати се свиха, учените излизаха в неплатен отпуск, мръзнеха без парно, стояха без ток. Резултатът от целенасоченото смачкване личи ясно в таблиците. Публикациите от 11 632 през 2008 г. са станали 10 295. Подобно е със спечелените проекти (от 3844 през 2008 г. те са 3232 през 2010 г.). Защото, за да печелиш проекти, трябва да имаш пари за съфинансиране и поддържани лаборатории. Без ток работата не става. Когато намалява субсидията, неизбежно намаляват и приходите от проекти. А субсидията на БАН през 2010 г. (60 млн. лв.) е паднала безпрецедентно на 0,085% от БВП, като до 2008 г. е била между 0,13 и 0,16%. 
 

Но въпреки всичко БАН продължава да е безспорен лидер в науката у нас. Учените са докарали миналата година 36,1 млн. лв. собствени приходи от научни проекти. Това са парите, с които те работят наука. Заедно с другите собствени приходи (от наеми, продажби на продукт) БАН си е докарала общо 44,7 млн. лв. Впрочем, 4-те млн. лв. от наеми се използват единствено и само за неотложни ремонти. Проектите от чужбина са докарали над 10,8 млн. лв. А 25,3 млн. лв. са от научни договори в България - с министерства, с фонд "Научни изследвания", с фирми. Така спечелените собствени приходи на БАН са около 70% от общите средства (субсидия и приходи) и това е най-високият процент приходи сред всички сродни академии и научни центрове в Европа. За сравнение - знаменитите институти "Макс Планк" в Германия и СНРС във Франция си докарват между 18 и 20% собствени приходи, останалото е от държавата! Та с тия свои пари академията е покрила през 2010 г. 7,9 млн. лв. за капиталови разходи, 28 млн. лв. за парно и ток, 9 млн. лв. за материална база, 522 хил. лв. за членски внос в международни организации и пр. Но като е покривала недадената от държавата издръжка, БАН е била принудена да намали средната заплата на най-квалифицираните българи от 628 лв. на 534 лв., а за второто полугодие на 2010 г. - дори на 475 лв. В края на 2011 г. се очертава същото. Няма държава в света, в която учените си плащат, за да работят. Те не искат нищо повече от онова, което е само част от доста по-щедрите субсидии на всички други бюджетни организации - средствата за заплати, ток и парно. Парите за дейността си, за нови апаратури, за работата с чужбина и за всичко друго учените си изкарват сами.   
Противно на мненията за липса на иновации у нас, БАН през 2010 г. е разработила 1029 приложни иновационни проекта (една трета от всички). Поддържаните патенти са 138 и 160 заявки са в процедура за признаване. Международната дейност се състои в 48 спогодби с 38 страни, вкл. 30 академии на науките, 13 центрове и фондове, университети. Всъщност БАН е най-активният посланик на страната ни в чужбина. Въпреки цялото безпаричие академичните ни учени продължават да бъдат търсен партньор в чужбина и съвместните проекти спрямо 2002 г. са се увеличили, проектите с ЕС са нараснали от 117 на 184, обменът и специализациите от 366 са станали 560. В последната Седма рамкова научна програма на ЕС академията е спечелила досега 135 проекта с финансиране 4,1 млн. евро. Учените от академията са дали през годината 6487 експертизи по заявка на министерства, ведомства, фирми. 
Докторантите в БАН през 2010 г. са 581, от тях новозачислените са 149, понеже МС сви бройката за академията. Лекции във вуз четат 511 учени от БАН и 286 водят упражнения, 723 студенти са правили дипломните си работи в академията.

Вие ще кажете дали сме се справили срещу парите, които ни е дала държавата, обърна се проф. Хаджитодоров към депутатите.
* * *

Реакциите:

Веселин Методиев (ДСБ):
Не съм изненадан, картината е предизвестена. Въпросът е какво правим оттук нататък като комисия? Първо, ние трябва да отговорим на сакралния въпрос с имотите. Моят отговор е, че БАН стопанисва добре своите имоти. Съвсем ясно е това. Втори въпрос: има ли стимул за реформи от страна на държавата? Отговорът е, че не се дават пари срещу реформи. При това мащабно пенсиониране, което е станало в БАН, да не се посрещнат разходите от бюджета е въпрос не само на министър Игнатов. Най-голямата ми отговорност след такъв отчет е да кажа имам ли идеи как учените ще вървят напред. Нямаме отговор. Защото занижените субсидии за академията са на фона на инфлационния индекс, който по данни на НСИ от 1998 до 2008 г. е надминал 100%. Т.е. покупателната способност на парите е наполовина. Така че по покупалетна сила тази табличка със средствата, която видяхме, е двойно по-ниска. Като комисия ние трябва да запишем: 1) БАН много ясно отговори на въпроса за имотите. 2) Няма насреща адекватна държавна политика.
  Румен Стоилов (ГЕРБ):
В последните месеци следя развитието на БАН. Видяхте как се е повишил процентът на приходите в академията от проекти от България и от чужбина. Това е една добре свършена работа.
Валентина Богданова (БСП):
Академията ни пита при тези пари, които е получила, справила ли се е със задачите си. Да, казваме ние. Но този отчет поставя въпроси. БАН трябва да получи отговор днес как ще работи 10 години напред. Тя не получава средства и тази ситуация адекватна ли е на претенциите на държавата към нея? Дянков каза: "БАН няма нужда от повече пари". Ние влизаме ли в тази сериозна дискусия тук - имаме ли виждане как държавата ще осигури условия на БАН да работи идната година? Пак ли с много усилия и с малко стимули? Средна заплата 500 лв. за водещи учени е факт, който трябва да притеснява всички ни. Какъв отговор ще дадем?
Сергей Игнатов:
Там където са нивата на най-висока проектна активност, там са парите. В БАН е направено твърде много в такива трудни условия за реформиране. Настоятелството е предложило няколко модела, за да може БАН да предприеме мерки. И може би ще видим през септември да намерим някакви пари. Настоятелството е органът, който ще даде варианти. Проектното финансиране е моделът. То е на изключително високо равнище в академията. Най-конвертируемата наука е в БАН.
Огнян Стоичков ("Атака"):
Когато се срещнахме с Бойко Борисов, ние си обещахме за БАН три неща: настоятелството, стратегията за развитие на научните изследвания и адекватно финансиране. Липсата на един от тези три елемента обезсмисля другите два. Ние единодушно трябва да подкрепим отчета на БАН. Но пари не се предвиждат, с новия бюджет за 2012 г. пак ще стане същото. Ние всички трябва да лобираме този парадокс да не се случи отново, защото той е извън всякаква логика. Ние като комисия вземаме решение и настояваме правителството да допълни субсидията на БАН за тази година и особено за 2012 г., за да се оправи ситуацията.
От 11 присъстващи депутати 11 гласуват "за".
* * *

Епилог

Осем дни по-късно придворните бонзи в НС приеха Стратегия за развитие на научните изследвания до 2020 г., внесена от МС. В нея няма и намек за ръст на парите за БАН. Но пък има текст, че в конкурсите за проекти за фундаментални изследвания БАН... няма право да участва! Фундаменталните изследвания били "инвестиция за развитието на световната икономика" и било "оправдано да се дават само за развитие на образователния потенциал във вузовете". С тази абракадабра на некомпетентността академията е лишена от пари и по проекти, за които уж ратува Игнатов. С ниската субсидия, която не стига за заплатите, не съдържа пари за изследвания, нито за ток и парно в лабораториите, всекиму е ясно как ще се развива най-конвертируемата наука идната година...