Уязвим евронатиск

Австрия чрез външния си министър Александър Шаленберг критикува страната ни, че спряла преговорите на РС Македония за ЕС. Двустранните и историческите въпроси трябвало да бъдат отделени от процеса на европейската интеграция. Подобен аргумент изтъкват и друти представители на страни от ЕС, той става нещо като дежурен довод срещу България да отстъпи за своя сметка. 

Учудва обаче неговата лековатост и това донякъде облекчава нашите контрадоводи. Първият е, че Гърция направи точно това, за което сега ни упреква Виена. Атина обвърза историческите въпроси с евроинтеграцията на Скопие, което продължи цели 30 години, но не видяхме кой знае какъв натиск срещу нея през този период. Явно се нарушава равнопоставеността в ЕС: да не би страната ни да е второсортна държава, та е обвинявана в нещо, което ЕС е спестявал на Гърция. Да, Елада е антична държава, но нашият исторически спор със Скопие засяга близкото минало, едва ли не вчерашния ден. В този смисъл той е "по-пресен", засяга устоите на държавата ни, още пари и затова е по-болезнен, съответно и по-актуален. Решаването му не търпи отделяне от евроинтеграцията.

Вторият довод е европринципът за добросъседство. С алчността си към миналото Скопие не само прави опит да отмъкне историята ни, но вече посяга и върху българската идентичност. Ще има ли добросъседство, ако продължим да подозираме съседите в похищения на личности, исторически периоди и заслуги, ако в македонските учебници продължават да ни наричат фашисти, варвари, ако не се изчисти езикът на омразата от двустранното общуване. Шаленберг и други като него какво искат? Да няма добросъседство между страните ни? Тъкмо затова в нашия случай отделянето на историческите въпроси от евроинтеграцията ще бъде отклонение от евроценностите.

Очертаващият се натиск срещу България не е неудържим. Веднъж вече изпуснахме питомното, за да гоним дивото, отхвърляйки гръцкия подход. Историческия спор трябваше да изчистим преди договора с РС Македония, като условие за подписването му, а не след него. Опасността и сега обаче е, че сме свикнали да превиваме гръб.