03 Април 2020петък02:24 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Доц. Борис Стефанов:

В България не достигат инженери

Трябва да се въведе задължителна матура по математика и ще има повече кандидати за техническите висши училища, казва ректорът на ХТМУ

/ брой: 49

автор:Велиана Христова

visibility 1958

Борис Стефанов е роден в София през 1946 г. През 1978-1984 г. е научен сътрудник. Специализира в Минно-металургичната академия в Краков - Полша, и в Дания - екология. Доцент, лицензиран експерт по опазване на околната среда, технологичен консултант на металургични и химически заводи. Автор е на учебни помагала и на над 100 научни публикации. Ръководи научни колективи, като досега са разработени 68 международни и национални проекта. От 2007 г. досега е ректор на Химикотехнологичния и металургичен университет, където преподава.


- Кампанията за прием на студенти вече започна. ХТМУ има ли проблем с набирането на кандидати?
- Първо искам да ви покажа един пример от Полша. Там има политехники, които подготвят инженери, и университети, които обучават хуманитаристи. Вижте какво съобщава един полски вестник: там за пръв път от 20 години насам в последната кампания има повече кандидати в политехниките, отколкото в университетите. В Полша не достигат около 46 000 инженери, в Европа са общо около 200 000, в България са поне 10 000. Защо в Полша е станало така? Защото през 2010 г. са въвели задължителна матура по математика. Тя премахва психологическата бариера у учениците пред математиката. Когато има матура, учениците учат повече математика и се подготвят по-добре. А иначе всеки гледа къде е по-лесно да се учи - право, икономика. Докато математиката, физиката, химията са свързани с повече напрежение. Но и в България, както и в Европа, има вече сериозен недостиг на инженери за промишлеността.
- За коя промишленост, нали се казва, че нямаме производства, че са съсипани?
- Това не е вярно, в България интензивно се инвестира в промишленост, в последните 10 години за нови производствени инсталации у нас са вложени над 10 млрд. евро. Само преди няколко месеца бе открита нова обогатителна фабрика в завода в Пирдоп, инвестицията там е за 50-60 милиона. В Пирдоп имаме най-модерната медна рафинерия в света, която беше открита по времето на предишното правителство (говоря само за инсталациите, които са на световно ниво). Имаме най-модерния цех за преработка на метали чрез пластична деформация в Перник, преди две години го откри президентът. Най-модерният в света завод за акумулатори е в Търговище и се разширява непрекъснато. Той е единственият завод в света за производство на акумулатори за атомни подводници. Открита бе нова леярна в Русе, в Пловдивско - нов модерен завод за черни метали и производство на черен прокат за 50 000 тона годишно. "Стомана"-Перник, КЦМ в Пловдив, "София МЕД", в Никопол нова фабрика за хартия, в Шумен алуминиев завод... Още дълго мога да изброявам, но за съжаление за тези неща в обществото някак си не се говори. 
- А кой е този бизнес, който постоянно говори, че кадрите от нашите вузове не му вършат работа, не отговарят на неговите изисквания?
- Не съм чул това да го каже нито един сериозен бизнесмен. Това са хора, които оглавяват организациите на бизнесмените и не са наясно с много от нещата. Ще ви дам един пример. Когато  комбинатът "Аурубис" в Пирдоп беше приватизиран от белгийската "Юнион миниер" преди 13 години, те си назначиха инженери от Германия, Белгия, Франция, Чили, бяха около 50 човека чуждестранни инженери. В момента в завода има двама инженери чужденци, останалите са българи. Това красноречиво говори за качеството на подготвените у нас специалисти. В другите заводи е същото. Идват при нас, търсят ни, имат нужда от нашите инженери.
Не искам да кажа, че подготовката ни е блестяща, за последните 20 години качеството на висшето образование у нас се влоши, има какво да се желае. Като университет, който се занимава с енергийна ефективност, не можем да твърдим, че сме на високо ниво, щом в България имаме най-големия разход на енергия за единица продукция и нашите заводи изостават от европейските. Трябва много ясно да се дефинират конкретни проблеми, които да бъдат решавани. Преди две години бях в Магдебург в Германия, там институт на научната организация "Макс Планк" и политехниката решаваха заедно конкретен проблем - как да се оползотвори утайката от пречистването на градските води. Така трябва да станат нещата и у нас. Науката да решава конкретните проблеми на обществото.
В последните няколко години в инженерното образование нещата тръгнаха малко по-добре, макар че още не сме стигнали нивото на обучение отпреди 20 години. Откриха се възможности - специално в нашия университет е така, да инвестираме в инфраструктура, за последните 3 години имаме нова апаратура поне за 2-3 млн. лв. Сега предстои да открием нова лаборатория за екологични изследвания. При това не приемаме вече дарения - купчина старо желязо, а купуваме най-модерни апарати.
- В международните класации на научните резултати ХТМУ е на трето място сред нашите вузове по научна продукция - след Софийския и Медицинския университет. Сега сме в годината на химията, вероятно ще имате нови възможности?
- Ще се възползваме и от този повод за повече активност. Ние имаме и европейски научни проекти, които също дават възможности за купуване на апаратури. Ако преподавателите в един университет не се занимават с наука, те не могат качествено да подготвят студентите си и да ги научат на последните новости в техниката и технологиите. Но проблемът е, че модерните апарати трябва да се използват, както се казва, 24 часа на денонощие, а ние не успяваме да ги натоварваме достатъчно. Разбира се, стремим се и външни клиенти да привличаме, правим и анализи срещу заплащане.
- Как се отнасяте към замисъла на МОМН да се слеят техническите вузове или поне да се обединят на конфедеративен принцип?
- Това е модерна тенденция, в момента и в Гърция протичат аналогични процеси на окрупняване при силна съпротива на университетите, в Италия, в Англия, в Германия. Една голяма университетска структура подлежи на по-оптимално управление. Но, разбира се, у нас има традиции, има и разлики в професионалната насоченост на всеки от нашите университети. Едно механично сливане няма да доведе до ефективност, напротив. Такъв процес би трябвало да протече не революционно, а еволюционно. Първо трябва да се окрупнят университетите, които имат колежи, филиали къде ли не. Ние сега закриваме нашия колеж, не се съгласихме да разкрием нов колеж в Разград. В тези структури из страната преподават едни и същи хора, не може такава структура да е пълноценна и да има академично равнище. Е, сливане и окрупняване може със закон да ни бъде наложено, но това ще има недобри резултати. Според мен обединяването трябва да стане първо на база научни колективи - ние имаме съвместни проекти с колеги от БАН, от ТУ-София, от УХТ, Пловдив. Първо трябва да се разшири този тип обединяване, след това може да се мисли и за съвместни магистърски програми и други форми.  
- Успявате ли да правите подбор на качествени първокурсници? Или и вашите потенциални студенти "изтичат" на Запад веднага след средното си образование?
- У нас не умеем да се рекламираме. Непрекъснато се правят т.нар. борси за представяне на чуждестранни университети, които привличат наши младежи. На една такава борса в НДК видях огромен надпис: "Основен снпонсор и съорганизатор БНТ, БНР" и т.н. Да се чуди човек как може такова нещо, насила помагаме децата ни да отиват другаде. Но аз винаги казвам: трябва да разберем, че конкуренцията вече не е между нашите университети, тя е между нас и Европа. Децата ни няма да останат тук, ако не приведем университетите си в такова състояние, че да бъдат конкурентни на западните - и като база, и като бит, и като информация, и като качество на преподавателите. ХТМУ не може да се оплаче, средната възраст на нашите преподаватели е под 50 години, назначихме за три години 70 млади асистенти, при това те не са с ниски заплати.
- Наистина ли бизнесът има желание да инвестира в обучението?
- Ние имаме студенти на индивидуален план, които се обучават по поръчка на фирми - 10-ина човека са, фирмите плащат за тях. Освен това бизнесът ни помага с оборудване, от "Аурубис" например имаме дарен микробус, с който возим студенти на практика. Същата фирма ни дари обзавеждането за най-модерния в България университетски Библиотечно-информационен център, както и научна апаратура. Със "София МЕД" и други заводи също имаме добро сътрудничество. Ние обучаваме инженерите на фундамента, а след това те трябва да се специализират в конкретно производство. Така е по света.
- Очаквате ли тази година достатъчно кандидати?
- Не са достатъчно, разбира се. В Полша по 6-7 човека кандидатстват за едно място в различните политехники. А при нас са по двама за едно място. Това означава, че не можем да подберем най-добрите деца - най-добрите ученици у нас стават студенти в западни университети още от Х  клас. Зарибяват ги през интернет, препитват ги с тестове и като видят високо ниво, предлагат стипендии, безплатно обучение, безплатни общежития. Така ни взимат най-качествените млади хора. Трябва да се създадат условия поне част от най-добрите да остават в България. Не може да се затвори "пазарът" на образование, но може да се създадат стимули. Ние се опитваме да го правим, даваме възможност на студентите да работят в университета. Ако учи добре и си взема изпитите, един студент при нас може да си докара и 500 лв. на месец от стипендии. Сега мислим как да уредим заплащане за тези студенти, които се включват в научни проекти. Ще осигурим безплатни учебници за първокурсници. Имаме богата нова библиотека, имаме добра спортна база. Студентът трябва да знае, че при нас ще получи добра професионална подготовка при добри условия.
- Запълват ли се местата за прием в ХТМУ?
- Миналата есен останаха 10-ина места в редовно обучение и 30-ина в задочното обучение от общо 960 студенти прием в първи курс по държавна поръчка. В България броят на висшистите не е достатъчен, трябва да мислим за масовизиране на висшето образование.
- Как ще стане, като просто няма деца? Вече и с тройки всички стават студенти. Може, но би трябвало след това в самия вуз да има сериозно отсяване.
- Точно така. Първото нещо е сериозно отсяване и второ - да успеем да им вдъхнем желание да учат. Това, че е бил слаб като ученик, не означава че е отписан от живота и не може да стане висшист. Оразованието не е само знание, то е и възпитание, и кръгозор, и друг начин на мислене, и култура. Знанията са преходни. Още Конфуций е казал: "Разкажи ми - и аз ще го забравя. Покажи ми - и аз ще го запомня. Остави ме да го направя - и аз ще го разбера". Т.е. обучението не е само в лекциите, то е и в упражнението, и в самостоятелната работа. Ние в ХТМУ започваме да осъвременяваме учебните планове, защото в момента лекциите ни са повече от упражненията. Това не е редно за такъв университет като нашия.
- Много вузове вдигнаха таксите заради промените в Закона за висшето образование. Някои технически вузове стигат до 2100 лв. за магистратура. Какви са вашите такси?
- Откакто съм ректор, държавната такса не е променяна и няма да я променим, тя е 200 лв. на семестър. Имаме платено обучение главно на магистри, за тях таксата повишихме заради изискването на закона и сега тя е 1000 лв.
- От МОМН неотдавна лансираха идеята часовете от обучението в техникумите да се признават за кредити във вуз. Приемате ли това?
- Според мен не бива да се смесват институциите. Средното образование не е свързано с кредити. Всеки университет трябва сам да решава, но аз лично смятам, че не е добре да се смесват институциите, целите и задачите ни са различни. Смятаме за важно обаче да се повиши интересът у учениците към химията. Затова започнахме да правим национални срещи с учителите по химия - да си сверяваме часовниците, да им показваме какви са последните новости. Лошо е, че в училищата почти няма практически занимания, няма кабинети по химия. Работата с учителите би трябвало да е задължение на университетите. Защото учителите са тези, които ще събудят желание и интерес у децата да учат в технически университет. И ще повторя - трябва да се въведе задължителна матура по математика. Нашият академичен съвет дори взе решение да настояваме за това пред министерството.

 

БНБ въвежда мораториум върху кредитите

автор:Дума

visibility 32

Българите очакват тежка финансова криза

автор:Дума

visibility 132

/ брой: 64

Проф Дуранкев: Необходима е нова данъчна система

автор:Дума

visibility 168

/ брой: 64

ООН: Храните по света рязко са поевтинели

автор:Дума

visibility 91

/ брой: 64

Замразяват кредитите на британците за три месеца

автор:Дума

visibility 47

Евросъюзът взе на мушка Унгария

автор:Дума

visibility 162

/ брой: 64

Рекордна смъртност в САЩ за денонощие

автор:Дума

visibility 120

/ брой: 64

КОВИД-19 е най-активен при 4 градуса

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 64

"Бацилът", който изгражда имунитет...

автор:Таня Джаджева

visibility 133

/ брой: 64

Направихме най-модерния вестник

visibility 107

/ брой: 64

Ентусиазъм и отговорност

visibility 94

/ брой: 64

Честит рожден ден, ДУМА!

автор:Юрий Борисов

visibility 81

/ брой: 64

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ