20 Септември 2019петък07:37 ч.

Инж. Георги Гушлеков:

В България не се търсят идеи и разработки

Научно-техническият потенциал у нас не се използва, защото някому е по-изгодно да купи готово решение от чужбина, казва изобретателят

/ брой: 139

автор:Янко Долапчиев

visibility 1844

Георги Гушлеков е завършил "Техническа кибернетика" в Пражкия технически университет. Работи 12 години като научен сътрудник в Централния институт по изчислителна техника и технологии. От 1994 г. реализира на българския пазар няколко разработки по електроника и електромеханика. Автор е на изобретения в областта на електрониката, оптиката и използването на слънчевата енергия. Член е на Съюза на изобретателите в България.

- Автор сте на уникален слънчев колектор за еднофамилна къща, с голям енергоспестяващ ефект. Мечтата ви е да намерите за нея български производител.
- По предварителни изчисления произвежданата от системата електроенергия възлиза на около 20-25 евроцента за киловатчас - два пъти по-евтино от западните образци. Тя генерира електроенергия, затопля вода и може да осигурява осветление на тъмните помещения през деня. Монтира се на покрива и действа на принципа на разгъната ролетна щора, която лесно може да се прибере при лошо време. Цената на тази концентрираща система е около 40 000 евро, ако се използва цялата покривна площ на една къща. Тогава тя би задоволила енергийните нужди на 6-7 домакинства. Използването на слънчевата енергия засега излиза скъпо. В света обаче има редица правителствени програми, които подпомагат или дотират подобно производство. В Япония в края на 90-те години субсидиите за семействата, инсталирали слънчеви панели, достигат 90%.
- Широката публика не различава изобретение от иновация.
- Иновацията е решение на нерешим до момента проблем, което обикновено не е свързано с традиционното използване на съществуващи до момента практически опит и познания. Затова се възприема трудно както от обществото, така и от научната област, работеща в тази сфера. Също и от финансистите. Обикновено в масовия случай иновацията е пряко практическо и пазарно продължение на изобретението. Развитите икономически държави отдавна са разбрали, че решаването на икономическите и политическите проблеми е най-изгодно, когато се прави по иновативен начин. Затова са разработили цяла инфраструктура: институции, законодателство, организации за финансиране на иновационната дейност, които имат свой положителен, стимулиращ принос на всеки етап от идеята до нейната реализация. САЩ са пример за това.
- Има ли разлика между американския и европейския подход?
- Да. Преди около 25 г. Гордън Мур, един от основателите на гиганта за електронни чипове и процесори INTEL, посещава европейските научни лаборатории и вижда, че те не са по-лоши от американските. Обаче американските в повечето случаи печелят съревнованието. Обяснява го с простия факт, че докато европейците се мъчат да разберат всяко нещо как работи, да го обяснят научно и чак след това да търсят технологични средства за практическото му използване, то отвъд океана, щом установят даден факт - научен, практически или технологичен, го внедряват. По този начин се появяват по-рано на пазара. Този подход се запазва и днес. Що се отнася до иновационната дейност, тя също е израз на тази разлика - основава се най-вече на познанието. В това няма нищо лошо, въпросът е, че се губи пазарният ефект.
- Обвиняват науката, че била далеч от практиката, но няма държавна политика. Доказателството са оскъдните бюджети на университетите, на БАН. Изобретателите пък са съвсем на самоиздръжка.
- Липсва държавна политика за решаване на проблемите по иновативен начин. Администрацията знае само един начин за преодоляването им - като си закупи решенията от чужбина във вид на готови продукти и услуги. Резултатът е не само оскъден бюджет на университетите и на БАН, а и най-ниското жизнено равнище в ЕС, най-ниска производителност, най-голяма енергоемкост, замърсяване на околната среда. В България нито на държавно, нито на пазарно ниво това е проумяно, а потенциалът ни е огромен. Като пример ще посоча немската компания SAP, световен лидер в областта на софтуера, между 10 и 15 на сто от изобретенията, които регистрира в САЩ, са с български съавтор. Но трябва да признаем, че една от причините компанията да залага на български програмисти е сравнително по-ниското им заплащане - 3-4 пъти под европейското или американското.
- Бизнесът страни от родните технически нововъведения. Залага на вносна модернизация. Защо?
- Първо са нужни капиталовложения от фирмите. Бизнесът обаче не го прави. И той, и държавата чакат пазарно утвърждаване на продукта. Иновационната дейност не се подкрепя, защото в процеса има непазарен елемент. Вложени са средства в идеи, моделиране, експерименти, практически модели, които не могат да се оценят пряко като пазарни - не носят директни приходи. Такава методика, основана на практически правила, липсва както в икономиката, така и в политиката. Япония заделя 3,6 на сто от БВП за научни изследвания и развойна дейност. Един от най-успешните примери за иновативна политика е Израел с отделени 4,5 на сто от БВП за научноизследователска дейност, а у нас - 0,48 на сто. Много важно е използването на иновациите в държавната политика по отношение на постигане на стратегическите национални цели. Индия в стремежа си да развие собствена ракетна индустрия изгради своя Силициева долина в Бангалор. Тя се появи като страничен продукт от липсата на достъп до високи технологии, например мощни компютри. Това доведе до повишаване качеството на индийските специалисти, които произвеждат отлични, но евтини програмни продукти. Този факт накара много западни компании, сред тях Мicrosoft, INTEL, да започнат да откриват научноизследователски и развойни звена и лаборатории в Бангалор и да наемат индийски учени и програмисти. Така се създаде иновационният хъб на Индия в областта на информационните технологии. България би могла да използва този опит.
- Кое ни пречи?
- Когато се заговори за иновации у нас, се използват абстрактни понятия. Поставят се отдалечени във времето цели - че през 2020 г. за научни изследвания ще се заделят 2 на сто от БВП. Има тотално разминаване между това, което би могло да се използва в момента за повишаване на конкурентоспособността и свързаното с нея жизнено равнище, и пропусканото от политическата класа.
- Премиерът беше казал, че до три години ще върне студентите, които учат зад граница в България.
- В Германия след китайските най-многобройни са българските студенти. Това е страхотен потенциал, които обикновено си остава навън. За да се завърне у нас, той се нуждае от съответната икономическа инфраструктура, която липсва изобщо. Тя включва както бизнес и финансови условия, така и законови предпоставки и най-главното за нашето моментно състояние - целенасочена държавна политика.
- У нас се залага на магистрали, оттам щяло да дойде благосъстоянието на нацията...
- В научната дейност също има инфраструктура. Вместо да инвестираме в нея, ние просто внасяме всички необходими технически съоръжения и енергоносители. Смятаме, че така ни е по-изгодно, а не да се занимаваме с научнотехнически разработки, с търсене на нови технически и технологични решения, с помощта на които да решаваме проблеми и съответно да станат основа на високоефективна индустрия и икономика, за да повишаваме стандарта си на живот. Иновативният и научно-техническият потенциал на България не се използват, защото някому е по-изгодно да купи готовото решение от чужбина, вместо да се отделят средства за иновации. Макар че след време тези инвестиции ще се върнат с много голяма печалба. Ще се създаде конкурентоспособна икономика, оттам и високоплатени работни места. Това е основната причина да сме на последно място в ЕС по доходи, производителност на труда и по всички останали показатели, по които ни оценяват.
- Проф. Божана Неделчева, ректор на Датския бизнес колеж, говори за самотни български изобретатели. Те разработват сами проблема, правят заявка за патент...
- Това струва скъпо. Само заявката за европатент от Европейското патентно ведомство за моето изобретение в областта на слънчевите концентратори ми струваше около 5000 евро. Необходима е защита на патента за всяка страна поотделно, която се плаща за всяка година. За моя патент бях заявил защита в 28 държави, първоначално това би ми струвало към 150 хил. евро. С всяка година разходите нарастват. Средства от този мащаб трябва да се изкарват чрез внедряване в производство и излизане на пазара. Ако не започнете веднага с реализацията, няма смисъл да патентовате. Това е нещо като параграф 22. Едно от най-модерните решения за внедряване на нови разработки е да създадеш предприятие. Необходимите капитали по принцип не могат да се вземат от търговска банка. Но откъде тогава - това е най-тънкият момент? Когато стартирате с идеята си, започвате да правите математически модели, опити с различни елементи на конкретната реализация и влизате в спиралата на разходи - в Долината на смъртта (терминът не е мой). Колкото повече напредвате технологично, толкова повече се увеличават и те. Успявате да докажете основните елементи на идеята си - достигате желаните технически параметри, качествено превъзходство над съществуващите изделия. За да ги докажете на пазара, са необходими действащ макет и патентна защита. Вече сте изразходвали личните си спестявания, на приятели и роднини, а се нуждаете още от 100 пъти повече пари.
- Оперативните програми не дават ли надежда?
- Кандидатствате по програма "Конкурентоспособност", то другаде няма къде, за грантова схема до 200 хил. евро. Държавата обаче иска да съфинансирате, чиновникът иска да разбере дали е подходящ предложеният проект. Необходим е анализ, който може да струва десетки хиляди евро. Това е и причината за неуспеха на тази програма в частта "Стартиращи предприятия". В България нямаме рисков капитал, за който е важно не материалното, а интелектуалното обезпечение.
- Има тенденция на намаляване на регистрираните патенти в България, така сочи статистиката на Патентното ведомсто.
- Повечето от регистрираните патенти са от чуждестранни вносители, които работят у нас. Броят на българските патентопритежатели клони към нула. В САЩ този процес е държавно поощряван.
- Къде да се насочат усилията на българските изобретатели предвид икономическите приоритети на страната?
- Същият въпрос задава и Милтън Ченг - предприемач с няколко успешни компании в областта на рисковото финансиране, в интервю с проф. Чарлз Таунс - един от тримата Нобелови лауреати за откриването на лазера. Отговорът е нееднозначен: Всички заслужават финансиране. Ако на световния пазар се реализира един иновативен продукт, покрай него ще се развият много други спомагателни дейности. Такава стратегия у нас въобще не се обмисля.
 

Хаос и искания за оставки в БНР

автор:Дума

visibility 135

/ брой: 181

Четирима се обадили "отгоре" за сваляне на Великова от ефир

автор:Дума

visibility 192

/ брой: 181

Пуснаха Джок Полфрийман предсрочно от затвора

автор:Дума

visibility 94

/ брой: 181

Системите на НАП били надграждани зле

автор:Дума

visibility 61

/ брой: 181

Пакетът "Мобилност" няма да се преразглежда

автор:Дума

visibility 90

/ брой: 181

Тол системата може да не тръгне и на 1 март

автор:Дума

visibility 79

/ брой: 181

БДЖ отменя влакове, няма локомотиви

автор:Дума

visibility 102

/ брой: 181

Вносните цигари задължително с дата на производството

автор:Дума

visibility 57

/ брой: 181

Париж подава ръка на Рим за мигрантите

автор:Дума

visibility 67

/ брой: 181

Лаура Кьовеши става главен прокурор на ЕС

автор:Дума

visibility 92

/ брой: 181

САЩ правят коалиция в ООН срещу Иран

автор:Дума

visibility 89

/ брой: 181

Кратки новини

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 181

Нов Ньой?

автор:Юри Михалков

visibility 147

/ брой: 181

Връх на невинността

автор:Павлета Давидова

visibility 134

/ брой: 181

Много шум и... нищо

автор:Галина Младенова

visibility 111

/ брой: 181

Новите "Кучета" откриват сезона на Арт театър

автор:Надежда Ушева

visibility 62

/ брой: 181

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ