18 Февруари 2020вторник10:17 ч.

Инж. Георги Гушлеков:

В България не се търсят идеи и разработки

Научно-техническият потенциал у нас не се използва, защото някому е по-изгодно да купи готово решение от чужбина, казва изобретателят

/ брой: 139

автор:Янко Долапчиев

visibility 2036

Георги Гушлеков е завършил "Техническа кибернетика" в Пражкия технически университет. Работи 12 години като научен сътрудник в Централния институт по изчислителна техника и технологии. От 1994 г. реализира на българския пазар няколко разработки по електроника и електромеханика. Автор е на изобретения в областта на електрониката, оптиката и използването на слънчевата енергия. Член е на Съюза на изобретателите в България.

- Автор сте на уникален слънчев колектор за еднофамилна къща, с голям енергоспестяващ ефект. Мечтата ви е да намерите за нея български производител.
- По предварителни изчисления произвежданата от системата електроенергия възлиза на около 20-25 евроцента за киловатчас - два пъти по-евтино от западните образци. Тя генерира електроенергия, затопля вода и може да осигурява осветление на тъмните помещения през деня. Монтира се на покрива и действа на принципа на разгъната ролетна щора, която лесно може да се прибере при лошо време. Цената на тази концентрираща система е около 40 000 евро, ако се използва цялата покривна площ на една къща. Тогава тя би задоволила енергийните нужди на 6-7 домакинства. Използването на слънчевата енергия засега излиза скъпо. В света обаче има редица правителствени програми, които подпомагат или дотират подобно производство. В Япония в края на 90-те години субсидиите за семействата, инсталирали слънчеви панели, достигат 90%.
- Широката публика не различава изобретение от иновация.
- Иновацията е решение на нерешим до момента проблем, което обикновено не е свързано с традиционното използване на съществуващи до момента практически опит и познания. Затова се възприема трудно както от обществото, така и от научната област, работеща в тази сфера. Също и от финансистите. Обикновено в масовия случай иновацията е пряко практическо и пазарно продължение на изобретението. Развитите икономически държави отдавна са разбрали, че решаването на икономическите и политическите проблеми е най-изгодно, когато се прави по иновативен начин. Затова са разработили цяла инфраструктура: институции, законодателство, организации за финансиране на иновационната дейност, които имат свой положителен, стимулиращ принос на всеки етап от идеята до нейната реализация. САЩ са пример за това.
- Има ли разлика между американския и европейския подход?
- Да. Преди около 25 г. Гордън Мур, един от основателите на гиганта за електронни чипове и процесори INTEL, посещава европейските научни лаборатории и вижда, че те не са по-лоши от американските. Обаче американските в повечето случаи печелят съревнованието. Обяснява го с простия факт, че докато европейците се мъчат да разберат всяко нещо как работи, да го обяснят научно и чак след това да търсят технологични средства за практическото му използване, то отвъд океана, щом установят даден факт - научен, практически или технологичен, го внедряват. По този начин се появяват по-рано на пазара. Този подход се запазва и днес. Що се отнася до иновационната дейност, тя също е израз на тази разлика - основава се най-вече на познанието. В това няма нищо лошо, въпросът е, че се губи пазарният ефект.
- Обвиняват науката, че била далеч от практиката, но няма държавна политика. Доказателството са оскъдните бюджети на университетите, на БАН. Изобретателите пък са съвсем на самоиздръжка.
- Липсва държавна политика за решаване на проблемите по иновативен начин. Администрацията знае само един начин за преодоляването им - като си закупи решенията от чужбина във вид на готови продукти и услуги. Резултатът е не само оскъден бюджет на университетите и на БАН, а и най-ниското жизнено равнище в ЕС, най-ниска производителност, най-голяма енергоемкост, замърсяване на околната среда. В България нито на държавно, нито на пазарно ниво това е проумяно, а потенциалът ни е огромен. Като пример ще посоча немската компания SAP, световен лидер в областта на софтуера, между 10 и 15 на сто от изобретенията, които регистрира в САЩ, са с български съавтор. Но трябва да признаем, че една от причините компанията да залага на български програмисти е сравнително по-ниското им заплащане - 3-4 пъти под европейското или американското.
- Бизнесът страни от родните технически нововъведения. Залага на вносна модернизация. Защо?
- Първо са нужни капиталовложения от фирмите. Бизнесът обаче не го прави. И той, и държавата чакат пазарно утвърждаване на продукта. Иновационната дейност не се подкрепя, защото в процеса има непазарен елемент. Вложени са средства в идеи, моделиране, експерименти, практически модели, които не могат да се оценят пряко като пазарни - не носят директни приходи. Такава методика, основана на практически правила, липсва както в икономиката, така и в политиката. Япония заделя 3,6 на сто от БВП за научни изследвания и развойна дейност. Един от най-успешните примери за иновативна политика е Израел с отделени 4,5 на сто от БВП за научноизследователска дейност, а у нас - 0,48 на сто. Много важно е използването на иновациите в държавната политика по отношение на постигане на стратегическите национални цели. Индия в стремежа си да развие собствена ракетна индустрия изгради своя Силициева долина в Бангалор. Тя се появи като страничен продукт от липсата на достъп до високи технологии, например мощни компютри. Това доведе до повишаване качеството на индийските специалисти, които произвеждат отлични, но евтини програмни продукти. Този факт накара много западни компании, сред тях Мicrosoft, INTEL, да започнат да откриват научноизследователски и развойни звена и лаборатории в Бангалор и да наемат индийски учени и програмисти. Така се създаде иновационният хъб на Индия в областта на информационните технологии. България би могла да използва този опит.
- Кое ни пречи?
- Когато се заговори за иновации у нас, се използват абстрактни понятия. Поставят се отдалечени във времето цели - че през 2020 г. за научни изследвания ще се заделят 2 на сто от БВП. Има тотално разминаване между това, което би могло да се използва в момента за повишаване на конкурентоспособността и свързаното с нея жизнено равнище, и пропусканото от политическата класа.
- Премиерът беше казал, че до три години ще върне студентите, които учат зад граница в България.
- В Германия след китайските най-многобройни са българските студенти. Това е страхотен потенциал, които обикновено си остава навън. За да се завърне у нас, той се нуждае от съответната икономическа инфраструктура, която липсва изобщо. Тя включва както бизнес и финансови условия, така и законови предпоставки и най-главното за нашето моментно състояние - целенасочена държавна политика.
- У нас се залага на магистрали, оттам щяло да дойде благосъстоянието на нацията...
- В научната дейност също има инфраструктура. Вместо да инвестираме в нея, ние просто внасяме всички необходими технически съоръжения и енергоносители. Смятаме, че така ни е по-изгодно, а не да се занимаваме с научнотехнически разработки, с търсене на нови технически и технологични решения, с помощта на които да решаваме проблеми и съответно да станат основа на високоефективна индустрия и икономика, за да повишаваме стандарта си на живот. Иновативният и научно-техническият потенциал на България не се използват, защото някому е по-изгодно да купи готовото решение от чужбина, вместо да се отделят средства за иновации. Макар че след време тези инвестиции ще се върнат с много голяма печалба. Ще се създаде конкурентоспособна икономика, оттам и високоплатени работни места. Това е основната причина да сме на последно място в ЕС по доходи, производителност на труда и по всички останали показатели, по които ни оценяват.
- Проф. Божана Неделчева, ректор на Датския бизнес колеж, говори за самотни български изобретатели. Те разработват сами проблема, правят заявка за патент...
- Това струва скъпо. Само заявката за европатент от Европейското патентно ведомство за моето изобретение в областта на слънчевите концентратори ми струваше около 5000 евро. Необходима е защита на патента за всяка страна поотделно, която се плаща за всяка година. За моя патент бях заявил защита в 28 държави, първоначално това би ми струвало към 150 хил. евро. С всяка година разходите нарастват. Средства от този мащаб трябва да се изкарват чрез внедряване в производство и излизане на пазара. Ако не започнете веднага с реализацията, няма смисъл да патентовате. Това е нещо като параграф 22. Едно от най-модерните решения за внедряване на нови разработки е да създадеш предприятие. Необходимите капитали по принцип не могат да се вземат от търговска банка. Но откъде тогава - това е най-тънкият момент? Когато стартирате с идеята си, започвате да правите математически модели, опити с различни елементи на конкретната реализация и влизате в спиралата на разходи - в Долината на смъртта (терминът не е мой). Колкото повече напредвате технологично, толкова повече се увеличават и те. Успявате да докажете основните елементи на идеята си - достигате желаните технически параметри, качествено превъзходство над съществуващите изделия. За да ги докажете на пазара, са необходими действащ макет и патентна защита. Вече сте изразходвали личните си спестявания, на приятели и роднини, а се нуждаете още от 100 пъти повече пари.
- Оперативните програми не дават ли надежда?
- Кандидатствате по програма "Конкурентоспособност", то другаде няма къде, за грантова схема до 200 хил. евро. Държавата обаче иска да съфинансирате, чиновникът иска да разбере дали е подходящ предложеният проект. Необходим е анализ, който може да струва десетки хиляди евро. Това е и причината за неуспеха на тази програма в частта "Стартиращи предприятия". В България нямаме рисков капитал, за който е важно не материалното, а интелектуалното обезпечение.
- Има тенденция на намаляване на регистрираните патенти в България, така сочи статистиката на Патентното ведомсто.
- Повечето от регистрираните патенти са от чуждестранни вносители, които работят у нас. Броят на българските патентопритежатели клони към нула. В САЩ този процес е държавно поощряван.
- Къде да се насочат усилията на българските изобретатели предвид икономическите приоритети на страната?
- Същият въпрос задава и Милтън Ченг - предприемач с няколко успешни компании в областта на рисковото финансиране, в интервю с проф. Чарлз Таунс - един от тримата Нобелови лауреати за откриването на лазера. Отговорът е нееднозначен: Всички заслужават финансиране. Ако на световния пазар се реализира един иновативен продукт, покрай него ще се развият много други спомагателни дейности. Такава стратегия у нас въобще не се обмисля.
 

Имаме нов политически играч – казва се Гешев

автор:Дума

visibility 1

Нинова: Агонията „Борисов“ ще свърши

автор:Дума

visibility 39

Слънчево и топло

автор:Дума

visibility 36

КНСБ настоя за по-справедливо разпределение на ресурсите

автор:Дума

visibility 173

Пламен Димитров: С 20% скача токът, ако спрем "Марица изток 2"

автор:Дума

visibility 195

/ брой: 33

Законът за водоснабдяването готов до средата на май

автор:Дума

visibility 133

/ брой: 33

Горанов пак ще тегли заем

автор:Дума

visibility 207

/ брой: 33

МЗХ праща подвижни мандри и кланици в планинските райони

автор:Дума

visibility 118

/ брой: 33

Стачка блокира транспорта и институциите в Атина

автор:Дума

visibility 133

Заразата в Ухан плъзнала от лаборатория

автор:Дума

visibility 311

/ брой: 33

Все повече македонци подкрепят договора с България

автор:Дума

visibility 173

/ брой: 33

Лавров и Помпео преговаряха в Мюнхен

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 33

Кризата в журналистиката ни е без прецедент

автор:Велиана Христова

visibility 326

/ брой: 33

В помощ на прокуратурата

автор:Евгени Гаврилов

visibility 284

/ брой: 33

Датата

автор:Дума

visibility 115

/ брой: 33

Очакват ви 300 находки от дълбините на времето

автор:Велиана Христова

visibility 453

/ брой: 32

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ