07 Август 2020петък04:46 ч.

Актуално

В България се имитира борба срещу корупцията

Страната ни е подвела Брюксел за извършвани реформи, те остават главно на хартия

/ брой: 235

автор:Дума

visibility 1494

София наскоро получи големи похвали от Брюксел - в тазгодишния си доклад ЕС даде положителна оценка на реформите на българското правителство за укрепване на правовата държава и борбата срещу корупцията. Обещано бе да отпадне омразният на мнозина в България Механизъм за сътрудничество и проверка. Но правни експерти и представители на гражданското общество в България смятат, че Брюксел е бил подведен от реформи, които може и да изглеждат добре на хартия, но не променят нищо в ежедневието на най-корумпираната страна в ЕС, отбелязва "Нойе Цюрхер Цайтунг".

Според изданието това впечатление се затвърждава от избора на новия главен прокурор - един-единствен кандидат, лоялен заместник на досегашния. Проблемът обаче е много по-дълбок, отбелязва швейцарското издание, което цитира юриста Иван Брегов с думите: "Главният прокурор е една от най-силните фигури в страната. Той може да открива и да закрива следствия, без да дава отчет на никого. И най-вече е почти невъзможно да предприемеш нещо срещу него, ако той самият попадне под подозрението, че е извършил нещо наказуемо".

Всемогъщият главен прокурор

В други държави от бившия Източен блок правомощията на този пост бяха орязани още след промените. В България обаче главният обвинител все още разполага с права, предоставени му от сталинистката конституция от 1947 година. Иван Татарчев, първият главен прокурор, избран след промените, бе казал веднъж, че над него е само Господ.

Постът има съответното възлово значение, когато става дума за разкриването на престъпления с политически характер, или казано иначе - за независимостта на правосъдието. Тъкмо от тази гледна точка равносметката на главната прокуратура не е впечатляваща. Разследванията за корупция редовно губят давност, още преди да бъде произнесена присъдата. А Иван Гешев, бъдещият главен прокурор, не е приключил нито един по-значим случай от последните години. Разследването по най-големия икономически скандал от най-новата българска история - колапса на КТБ от 2014 година с щети, възлизащи на близо два милиарда евро, все още се точи и продължава да поражда въпроси.

"Нойе Цюрхер Цайтунг" изтъква, че в обвинителния акт, който обхваща няколко хиляди страници, липсват имена на влиятелни хора, които би трябвало най-малкото да бъдат изслушани: "Медийният магнат и политик Делян Пеевски, например, дълго време беше бизнес-партньор на главния обвиняем и е смятан за един от хората, които са спечелили най-много от банковия скандал. Но той дори не е бил изслушан като свидетел", пише швейцарското издание.

Сайтът "Райнланд-Пфалц" припомня, че журналистите са питали Гешев защо името на Пеевски не се споменава в обвинителния акт. "И Путин, и Обама не се споменават", гласял нахалният отговор. "Затова не е чудно, че отношението на медиите на Пеевски към бъдещия главен прокурор Гешев е много любезно. А издателите на малкото останали сериозни издания в България често са изложени на репресивни мерки от страна на прокуратурата. Така например на издателя на "Капитал" Иво Прокопиев бе наложен запор на имущество в размер на близо 100 милиона евро, припомня изданието.

Множество афери

"Нойе Цюрхер Цайтунг" посочва, че признаците за преплитанията между политиката и наказателното преследване са очевидни, както показа последният корупционен скандал около евтините луксозни апартаменти на водещи политици. В аферата, наред с други високопоставени политици от управляващата партия, бе замесен и шефът на т.нар. Антикорупционна комисия Пламен Георгиев. Неговото ведомство, създадено през 2018 г. под натиска на ЕС, е пример за онези мерки, които в Брюксел се посрещат добре, но в крайна сметка не са много ефективни. Георгиев трябваше да подаде оставка, но бе назначен от Борисов за консул във Валенсия. Наскоро пък досегашният главен прокурор Цацаров бе избран за нов шеф на Антикорупционната комисия. "Така статуквото се запазва", казва журналистът Николай Стайков, един от съоснователите на независимия Антикорупционен фонд.

И "Нойе Цюрхер Цайтунг", и новинарският портал "Хайзе" отбелязват, че президентът Румен Радев е наложил вето на избора на новия главен прокурор, което обаче е останало без последствия. Според Николай Стайков президентът е можел да направи и повече - публично да постави под въпрос пригодността на кандидата. "Така се породи впечатлението, че Радев ни подкрепя, но в крайна сметка и той не предприе нищо. Политическият елит няма интерес от промени", казва журналистът. Той изтъква, че преди шест години в България е имало голямо протестно движение. "В момента може да бъде мобилизирано само едно малцинство. А ЕС дори застава зад гърба на правителството", казва Стайков пред "Нойе Цюрхер Цайтунг".

Фарсът с оставката трая само един ден

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 150

60% спад на чуждите туристи у нас

автор:Дума

visibility 81

/ брой: 150

Искат сервитьорите да са без маски на открито

автор:Дума

visibility 77

/ брой: 150

Банките очакват забавяне на кредитната активност

автор:Дума

visibility 82

/ брой: 150

В САЩ критикуват Белия дом заради Китай

автор:Дума

visibility 97

/ брой: 150

"Брекзит" кара британците да се изнасят в Европа

автор:Дума

visibility 108

/ брой: 150

Франция увеличава помощта за възрастни и инвалиди

автор:Дума

visibility 112

/ брой: 150

Мощен взрив помете ливанската столица

автор:Дума

visibility 257

/ брой: 149

Врътки срещу гражданското общество

автор:Славчо Кънчев

visibility 113

/ брой: 150

Конференцията на крадците

автор:Христо Георгиев

visibility 728

/ брой: 149

Вдъхновителят на българската идея

автор:Дума

visibility 313

/ брой: 149

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ