В България си е най-хубаво

Кубрат Венков Пулев е роден на 4 май 1981 г. в София. Става носител на Интерконтиненталната титла в тежка категория по бокс миналата година. На 5 май Кобрата заслужи европейската титла, след като би Александър Димитренко (Гер) - спаринг партньор на братята Кличко. На 29 септември в Хамбург той би Александър Устинов (Блрс) и защити двете си титли. Победата изстреля Кобрата като основен претендент за бой срещу световния шампион Владимир Кличко (Укр) догодина. Понастоящем Пулев тежи 111,4 кг и е висок 194 см.

Цитат:
"Във вените ми тече българска кръв, какво по-хубаво от това?

- Кубрате, кога усети, че победата срещу Устинов е твоя и на какво се дължи, че бе толкова свеж в 11-ия рунд, а в предната среща с Димитренко не беше?
- Всичко това идва с по-голямо обиграване в профибокса. В първите си мачове бях по-стегнат, но тогава и не се готвех на 100% за тези противници, което е и добре, защото сегашните и предстоящите ми съперници, като гледат мачовете ми, си мислят, че не съм толкова добър. Сега подготовката беше много добра и оттам идва и доброто физическо състояние по време на мача. Все пак правя по 10-12 км кросове, а и отделно това, че сме заложили двата пояса, ми дава допълнителната мотивация. Знам, че ме гледат много българи и това също ме мотивира да имам сила и енергия. Но мачът си беше труден, по едно време ме удари силно, замая ме дори. Отстрани се вижда, че е лесно, но въобще не е. Хората питат защо не направи така или онова. Но вътре е съвсем различно. Когато ме удари, си казах, че ми няма нищо, но всичко си е размътено. Хубаво все пак, че отмина бързо. Това ми беше и тактиката, че не трябва да заставам срещу него и да му хващам ударите, а да се движа постоянно и полеко да го обезверявам. Мисля си, че го постигнах. Оттам нататък играта ми тръгна. Това, което го правех на тренировките, даде резултат и впоследствие едно ляво кроше реши мача.
- По кое време усети, че ще го биеш?
- По никое. Между рундовете нямаш никакво време да усетиш какво става. Имаш 50 секунди да се възстановиш и отново ставаш. Нямаше как да мисля, дали го побеждавам, просто играя.
- Колко процента видяхме от теб в този мач?
- Никога не можеш да дадеш най-доброто от себе си на ринга, защото има много компоненти, които ти пречат. А и противникът също. При мен е така, защото винаги играя със силни противници, които почти не познават загубата. Може би в този мач бях на 60-70%. Мисля си, че мога повече, но той и самият съперник не позволяваше, беше много голям и дясната си ръка трудно я пласирах. И в опитите, в които успявах, със сигурност му е било много дискомфортно. Това беше решаващо. Разбиването на носа му и аркадата над лявото око също помогна беларуската канара да рухне.
- Устинов май подходи с голямо самочувствие към мача, едва ли не, че веднага ще приключи с теб?
- Не бих казал. Той е спортсмен. И на кантара също не показа голямо самочувствие. Е, имаше, разбира се, но не толкова голямо. Със сигурност не беше притеснен и изплашен. Истински спортсмен. Стиснахме си ръцете и така. Нямаше никакви закани и изказвания като при Димитренко предишната среща. Тогава казваха защо се качвам на ринга и защо ще се бия с него. Как съм могъл да си помисля, но и той падна на земята.
- Как реагира Устинов, след като загуби?
- На ринга всички го видяха. После беше рухнал психически. Но сред като 26 мача нямаш нито една загуба и падаш с нокаут, няма как да си добре. На допинг контрола се засякохме в една стая и той беше доста зле. Шиеха му аркадата на веждата, преглеждаха му очите, беше навел главата - просто беше много зле. Физически също беше зле.
- Колко удара успя да му пласираш?
- Има запис, който иска да ги брои, аз няма (смее се). Спомням си на едно републиканско в София играех с един от "Пловдив Майна", и вика:  "Е, ти ме би, но не с 20 точки разлика (защото при този резултат спираха срещата), а с 12-13 - нали ги броя. Така че като си ги бия противниците и някои си ги броят. Може би Устинов също го е правел, предлагам да го попитаме него. Явно има боксьори математици. Аз не съм от тях.
- Ще видим ли Кубрат Пулев на мач в България? Защото след успеха ти спортният министър Свилен Нейков веднага заговори, че това е възможно?
- Много ще се радвам, защото неочаквано от мен българите ме подкрепят на моите мачове. До голяма степен се състезавам заради България. Ако има мач тук, ще бъде доста хубаво за мен, а и по-спокойно, но това пак е въпрос на преговори и може би лично трябва да поставя въпроса сериозно пред германците, за да могат да откликнат. Аз като им кажа за такъв мач и те ми отговарят, че трудно може да се случи, защото у нас няма финанси. Трудно е заради самите телевизии, които няма как да платят такива пари, а в Германия ARD им превежда милиони всяка година. Заради това перо боксът се случва, а в Германия в момента е най-добре развит от целия свят. Даже и американците издишат.
- По време на мача с Устинов те подкрепяха много българи в залата, говори ли с тях?
- По време на срещата те викаха като озверели. Хората не бяха дошли от Хамбург или от Берлин, а от Англия. Аз им се зарадвах, защото ме подкрепяха. Даже по време на мача ги чувах и това ми даваше допълнително сили. След това, като трябваше да се ходи на парти, предпочетох да отида и да се видя със сънародниците ми, да си поговорим. Просто ми стана много приятно, за което им благодаря.
- Твоите приятели също те подкрепяха неимоверно?
- Да, те винаги така са правели. Поясите ми винаги са в тях и даже се бяха изморили да ги държат. Много се смея с тях преди мач, защото ние, българите, сме друг манталитет, не сме като германците. Брат ми Тервел винаги е около мен, той цял живот е в бокса и му е ясна обстановката около ринга. Даже на мача с Димитренко ми казваше, че до 6-ия рунд срещата е равна и да натискам повече. Точно това с немците не мога да го съчетая. Те ми говорят за играта, но тези неща не мога да ги чуя. Точно в боя с Димитренко се обадиха от България да кажат на брат ми, че той не вижда и да ми го съобщи на мен, за да го бия точно в очите.
- Ще имаш ли поне един мач преди сблъсъка с Кличко? Ясно ли е с кого ще бъде и още колко време трябва да мине, докато се изправиш срещу украинеца?
- Колкото и да ми бяга, Кличко няма време. Аз съм младо момче, мога да го чакам и 4-5 години, Ще го чакам до 40, до 50 години, а бе доколкото каже. Не искам да конкретизирам с кого ще играя, че може да се откаже. Нека да подпишем първо договора и тогава ще го съобщя. За мен всеки мач е за световна титла. Има много стъпала, които да изкача, докато стигна до световния пояс. Аз не го гледам този мач като с Кличко, а за световната титла. Мен Кличко не ме интересува, а поясите му. Може докато се подготвя до мач за световната титла, той вече да я е изгубил и да се срещна с друг противник. Сега важното е, че успях да върна поясите в България, а това не е малко. Благодарен съм, че успях.
- Появиха се коментари, че Кличко го е страх от теб, защото си много добър и затова не иска да играе с теб...
- Страх не мога да кажа, но се притеснява, защото не знае какво ще стане. По-добре да играе с някой "дълъг харпун", защото ще му е по-лесно. Но това е нормално. И аз да съм на върха, и на мен ще ми се иска да ми е по-леко. Но времето ще покаже. Те и за мача с Димитренко ми казваха, как може да си залагам поясите, после говореха, че играя с 40-годишни, а след това с много млади... Как да кажа, угодия в България няма на никой. Просто сме си такива.
- Как протича един твой ден, особено преди мачовете?
- Намалявам тренировките. Но иначе сутрин правя нормална тренировка, тичам, а следобед играя по 10-12 рунда. Правя спаринг с 3-ма различни партньори и с всеки играя по 4 рунда. Интересното е, че като играеш 4 рунда с един, се изморяваш, а следващият влиза свеж, третият също и е много трудно. Може би добрата подготовка със спаринг-партньорите ми дават успех. Това ми дава възможност да се развивам. Имам още потенциал, а това е най-радостното. Всяко постижение започва първо от вяра.
- Спомена за кросове.
- Бягам 10 км за 47-50 минути. Все пак съм 114 кг и мисля, че е добре. Ако започна да ги бягам по-бързо, ще трябва да се насоча към леката атлетика (усмихва се).
- По време на мача с Устинов удари една от камерите, защо го направи?
- Беше ми много близо и ме издразни. И го чукнах два пъти, за да си има работа после операторът, да си я бърше (смее се). Да му създадем работа, аз се боря вътре, а той се успокоил, застанал си до ринга и си снима и това ме "издразни".
- Угоди ли на себе си в професионалния бокс?
- О, да. На себе си преугодих. Но това не значи, че ще стигна дотук и ще се задоволя с тези два пояса. Аз и България сега имаме шанс да направим нещо, което да остане в историята на бокса. Така че продължавам напред с голяма мотивация. Ще бъда още по-сериозен.
- За разлика от предния мач от този нямаш толкова аркади?
- Да, с времето израствам и разбирам какво трябва да правя. Как да се пазя, да се движа по ринга, защото това е много важно. Ръкавиците са много малки и не могат да те пазят. Все едно се бием с голи ръце. С Димитренко бях много нахъсан и исках да го нокаутирам и не мислех за защитата, а това се оказа голяма грешка.
- В 6-ия рунд Устинов пласира тежък удар, но след това ти направо го смачка?
- Да, в момент, в който противникът си мисли,  че е взел надмощие, трябва да скочиш и да го върнеш на земята. Да му покажеш, че няма да стане. Боксът е много красив и хубав спорт, но и неимоверно труден. Психологията е много сложна, не е като при футболчето.
- Заговори се, че ще играеш партия шах с премиера Бойко Борисов, тренираш ли вече Сицилианска защита?
- Трябва да ми бъде обяснена каква е. Няма проблеми, ще се изправя срещу него. В Германия играя с моя адаш Кубрат и много пъти той ме бие през седмицата, защото съм изморен. Тогава само местя фигурите, но като го хвана през уикенда, и му разказвам играта. В момента съм свеж и може да играя с Борисов. Да, шахматът ми е хоби. Даже може да я направим партията пред хората, за да се вижда. Да няма после ти ме би, но по-добре никой да не разбира.
- Защо си толкова голям националист?
- Не знам и аз. Мисля, че това е правилно. Солидарен съм с моята родина и всички българи. Това ме прави щастлив, че във вените ми тече българска кръв. Какво по-хубаво от това? Мисля си, че в България малко повече трябва да се вярва, младите хора да не бягаме, а да си стоим и тук и да и променим държавата. Защото какво по-хубаво от това, че прабългарите са се заселили на хубаво място и имаме страхотно време. Всичко друго можеш да направиш, да имаш пари - просто всичко, както в Германия, но там времето е кофти. Имаме златна природа, а бягаме. Не знам защо го правим. Да сме японци, да е земетръсна зона, да има радиация, да бягаме. Не мога да разбера българинът какво не харесва. Имаме уникални традиции, а не ги пазим. Плюеме ги, мразим се! Няма такова племе като нашето, да се мрази така. Просто не мога да повярвам и не виждам защо като всичко ни е хубаво. Не пазим нищо, съсипваме си и паметници, и всичко.
- Какво разказваш в Германия за България?
- Само хубави неща.
- Да, но какви?
- Всичко, което си заслужава и те ми вярват. Обещаха да дойдат, даже ще направим и лагер в Белмекен, да видят за какво става въпрос. Това ще стене догодина. В Германия такава база няма. Не е направено толкова качествено и с такава природа.
- Защо и брат ти Тервел, който взе бронз при аматьорите на Олимпиадата в Лондон, не стане професионалист?
- При него е много по-различно. Женен е, има и дете. Освен това работи в полицията и е сложно. Така че той сам може да си прецени. Казал съм му, че ако иска, вратите пред него са отворени. Може и в Америка да иде, ако има желание. Но ако остане в аматьорския спорт, ще взима много медали за България, макар че много хора не му вярваха. Отписваха го и него. Както и мен след Олимпиадата в Пекин 2008, но вижте какво стана. А и предстои още.