В Бюджет 2011 липсва каквато и да било политика

- Кои са най-важните пунктове в бюджета, по които Коалиция за България има възражения?
- Аз бих извел напред две основни слабости - без претенции коя от тях е по-важна. Първата е утвърдената вече влошена събираемост на приходите. Тяхната събираемост стигна далеч по-ниски стойности от тези в предходните периоди. При българския потенциал на възможните приходи това бламира до голяма степен и възможностите за по-активни разходни политики в най-широк аспект - социална сфера, образование, здравеопазване и т.н. И от друга гледна точка, дори в рамките на тези числа на приходи и разходи, не се открояват никакви политики. Единствената политика, която е дефинирана и е с цел, е вместване в 3-процентния Маастрихтски критерий за дефицит. Далеч не е достатъчно това обаче, за да бъде подкрепен този бюджет.
- Заявихте в залата, че има нещо различно в новия проектобюджет - рискът да растат заемите на държавата, които ще плаща целият народ.
- Свитдетели сме на заявени намерения следващата година активно да се заемат дългове, за да се покрива бюджетният дефицит. Т.е. виждаме намерения да се задлъжнява. Страхувам се, че тези действия са функция на инерцията - след като тази година се използваха стари спестявания: фискален резерв, наследен от предходното правителство, за следващата година се прибягва към изтегляне на бъдещи доходи - сключване на нови заеми и натоварване на бъдещото поколение.
- Нова ли е тази практика?
- По-скоро това е позабравена стара практика. Ще припомня, че бюджетът не се е финансирал с пазарни дългове от 1966 г. насам. Заемането на нови дългове вече стартира. От началото на годината вътрешният дълг нарасна със 750 млн. лв. - от 3 млрд лв. на 3,75 млрд лв. Само през септември бяха емитирани 15-годишни облигации с доходност 6,5% - по-висока от тази на т.нар. страни с дългови проблеми - Гърция, Португалия, Испания. Оттук може лесно да се прогнозира оскъпяване на предстоящия за емитиране държавен дълг през 2011 г.
- Не е ли лоша политика емитирането на дългове?
- От който ъгъл и да се разглежда, емисията на дългове е лоша политика. Емисията на вътрешен дълг е още по-лоша политика в настоящата икономическа ситуация. Вместо да се стреми да насърчава стопанската активност, за да изтегли икономиката от рецесията, правителството отнема ресурси от частния сектор и се готви да продължи да го прави и занапред. Така чрез ефекта на изтласкването се получава обратен резултат - затрудняване на достъпа до кредити и забавяне на възстановяването на икономиката.
- Но Дянков постоянно се хвали, че расте нашият кредитен рейтинг?
- Колко от депутатите се запознаха с коментарите на агенциите за кредитен рейтинг? Направих си труда да установя, че най-често използваните от агенциите аргументи за оценките на способностите на страната да обслужва дълга си са: наличие на фискални резерви, ниско ниво на дълга, членство в ЕС. Кой от тези аргументи е достижение на това правителство? Виждаме, че сега се намаляват резервите и се увеличава дългът. Тази тенденция агенциите ще я уловят по-късно, на този етап те оценяват минали трендове и резултати. За справка - така те постъпиха и с "Лиман Брадърс" - същата банка фалира с добър кредитен рейтинг!
 - За 2011 г. правителството предвижда голям растеж...
- Няма да коментирам доколко е реалистичен. Наличието на икономически растеж предполага възстановяването на балансиран бюджет. Не пледирам за бюджетни излишъци - те явно не са по силите на правителството. Но пледирам да се преразгледа този бюджет, защото от него негативните тенденции за публичните финанси ще са огромни. Абсурдно е България да остава на дъното на класациите по икономически растеж. България е най-изостаналата страна в ЕС и това е предпоставка, понеже базата е ниска, да има много по-ускорен растеж. Вижте целия период от 1998 до 2008 г. и ще се убедите, че няма година, в която нашият икономически растеж да не е поне два пъти по-висока от средноевропейската. Единствените изключения са сега, в този период. За първото тримесечие на 2010 г. България е между последните 4 страни. Това е доста показателно за политиката.