19 Септември 2021неделя03:12 ч.

Снимки личен архив

Неделник

Елена Бойчева:

В дублажа границата между изкуство и занаят е много тънка

Може би съм последната от ВИТИЗ, танцувала с Тодор Живков, разкри притежателката на един от най-разпознаваемите актьорски гласове

/ брой: 165

автор:Альона Нейкова

visibility 1545

ЕЛЕНА БОЙЧЕВА е по-известна с нейния глас, отколкото с визията, тъй като влага актьорското си майсторство в дублажи на филми и сериали. Завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Крикор Азарян с асистенти Тодор Колев и Елена Баева. Играла е в Драматичния театър в Русе, Драматичния театър в Благоевград, театър "Диалог" и Свободния театър в София. През 1991 г. изпълнява главната роля във филма "Бронзовата лисица". Преди 11 години излиза "Лов на дребни хищници" с нейно участие, пак тогава се снима и в "Стъклен дом". Превъплъщава се в образа на директорката в "11А" и "12А". Първият сериал, за който дава гласа си, е "Дарма и Грег", където озвучава главната героиня. Следват "От местопрестъплението: Ню Йорк", "Самотно дърво на хълма", "Осмо чувство", "Дневниците на вампира", "Незабравимо", "Слийпи Холоу", "Нови в квартала", "Професия блондинка", анимациите "Малката русалка", "Скуби-Ду", "Пингвините от Мадагаскар" и други. Освен да вдъхва душа на емблематични герои от малкия и големия екран, актрисата впечатлява и с активната си гражданска позиция за случващото се в страната.


- Предполагам, вашата мечта като актриса е била да играете на театралната сцена или в киното. Кога разбрахте, че талантът ви ще блесне именно в дублажа на чуждестранни продукции, Елена?

- Когато кандидатствах във ВИТИЗ, смея да твърдя, че тогава имаше доста по-добро образование. Желаещите да учат в института бяха страшно много: ако не бъркам - с 2500 жени провинция и с още 2500 жени София съм се борила за мястото си. Първо исках да се занимавам с медицина, защото баща ми, Бог да го прости, беше лекар и той мечтаеше да тръгна по неговите стъпки. Но когато бях в осми клас, нещо съм усетила и казах, че ще кандидатствам във ВИТИЗ. Подготви ме една актриса от Бургаския театър - Сия Главанакова. Тя ми даде нещо, което е изключително важно за актьора - даде ми самочувствие. Бях абсолютно спокойна и се чувствах много добре подготвена, което за мен означава, че като се качиш на сцената, знаеш за какво си там.

Но никога не съм си мислела, че ще се занимавам с дублаж. Независимо, че първия филм за голям екран, в който съм се снимала, после също така го озвучихме, защото ги нямаше тогава тези звукари на терен, а се записваше на едни професионални магнетофони и след това ние си дублирахме репликите. Но не съм предполагала, че кариерата ми ще е свързана основно с тази дейност.

- Изпитвахте ли някакъв страх при първия ви дублаж?

- Не, аз съм безстрашен човек и рисков играч. Концентрирам се, когато имам проблем за решаване, успявам да вдигна прозорците и да се фокусирам върху това, което трябва да правя. Не се притеснявах на първия си дублаж, той беше в БНТ през 90-те години. Като се чух след това, си казах: о, не, това не е за мен, няма смисъл да тормозя хората, звуча ужасно... Минаха години и мои приятели с опит в дублажа изразиха мнение, че имам много хубав глас, добра дикция и трябва да опитам. Тогава отидох на проби в Би Ти Ви. Винаги го казвам и ще продължа да казвам, че за дублажа ме откри Чавдар Монов, който ми даде да чета някакъв текст, не помня вече какъв, и след две-три седмици ме покани за "Дарма и Грег". Това ми беше първият сериал, надявам се, че съм се справила добре. Когато излязох от записа, вместо да тръгна наляво, накъдето ми беше пътят, завих надясно, абсолютно незнаейки накъде отивам. Толкова се бях стресирала. След това вече с годините нямам никакви притеснения и каквото и да ми дадат да озвучавам, няма проблем.

- Изкуство или занаят е да си дублиращ актьор?

- Границата е много тънка. Когато го правиш на сто процента, и в главата ти, в стремежа ти и в сърцето ти е да изградиш образ, тогава е изкуство. Разбира се, че има хора, както във всяка професия, които маркират - не се напъват особено много. Мисля, че си личи. И тогава може би си е една рутина. Защото когато правиш документален филм, трябва да намериш баланса, в който да не театралничиш, да не преиграваш. Същевременно, когато имаш някакъв много ярък образ в един сериал, независимо какъв е по националност, трябва да му намериш зрънцето и да го направиш в движение. Защото ние преди това не гледаме предварително сериалите, а ги виждаме в момента, в който ги дублираме. И когато, да речем, правим филм или анимация за голям екран, също трябва да хванем образа на героя. Тогава вече с чиста съвест мога да кажа, че това е изкуство.

- Ще разкриете кой е любимият ви образ от тези, които сте озвучавали?

- Дарма си остава първата ми любов - и заради факта, че именно с този сериал дебютирах в дублажа, а и самият ситком е много хубав: когато и да се пусне, той не е остарял. Харесвам и "Загадките на Лора", смятам, че гласът ми пасна на полицайката като ръкавица. Много са любимите образи - все пак това са 20 години работа, а и няма как да ги помня всички. Понякога дори се учудвам, като пусна телевизия и се чуя в някой филм. Както стана наскоро в един от епизодите на "Ледена епоха", който е вечна анимация. Бях забравила дори, че я озвучавах. Но дъщеря ми винаги разпознава гласа ми в дублажа, за разлика от мъжа ми.

- Игралните и анимационните филми ли са по-голямо предизвикателство за вас или документалните?

- При всички случаи - игралните. Анимацията също е предизвикателство, защото там понякога има по-характерни и по-ярки образи. Наскоро минах през кастинг, за да спечеля правото да дам гласа си на Кралицата от "Алиса в Страната на чудесата", и наистина беше много интересно да я озвучавам. Всяка работа има своя чар. Да правиш едно и също - е като да ядеш боб всеки ден: то ти писва! Когато има разнообразие в ангажиментите, ми става по-интересно. В различията е солта на живота. Докато имаш какво да кажеш, си жив.

- Завършвате актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Крикор Азарян с асистенти Тодор Колев и Елена Баева. Кое е най-важното, което си спомняте от общуването с тях?

- Всичко, което знам за актьорската професия и се стремя да прилагам всеки ден в работата си, съм научила от тях. Крикор Азарян беше Вселена - ерудит, безкрайно талантлив човек. Той казваше, че театърът няма как да направи един лош човек добър, но може да го накара да се замисли. И това е мисията на театъра.

- Вие сте може би от малкото актриси, които не само се съсредоточават върху професията си, а и имат изразена гражданска позиция за случващото се в страната. Но все пак, правите ли сравнение какво е отношението към хората на изкуството в чужбина и у нас? Обидно ли ви е, че дори в съседна Македония бюджетът за култура е близо два пъти по-голям от предвидените за същото пари в България?

- Обидно ми е за много неща, които се случват в България. Обидно ми е, че се неглижира интелигентният и можещият човек, независимо дали е актьор, инженер или лекар. Обидно ми е, че на повърхността на блатото, в което сме затънали, излиза една пяна, от която ме е срам. Нелепо е председателката на 44-тото Народно събрание, която беше обидена публично, толкова време да заема тази длъжност. Според мен парламентарната ни република трябва да бъде оглавявана не само от интелигентна, но и от високо ерудирана личност. Министър-председател на България трябва да бъде човек, изтъркал поне три панталона на банките на висше учебно заведение. Държавата ни трябва да се управлява от човек, прочел не един, а десет вагона книги, и когато заговори, аз да мълча и да слушам. Човек, който искам да ме води, независимо колко съм интелигентна аз. Човек, който да бъде водач на тази нация. Обидно ми е, когато хора, които са и в сегашното Народно събрание, се държат по недопустим начин. Обидно ми е за много неща в последните 30 години.

За съжаление, все повече разбирам, че лично аз самата нищо не мога да направя. Трябва да се говори за проблемите, да казваме какво мислим и много се надявам политиците да чуят хората.

- Има ли надежда? Ще се промени ли отношението на управляващите към творците, към културата и изкуството като цяло?

- Някой от мъдрите е казал, че е по-добре да си оптимист, защото всички ще си отидем от този свят, но оптимистът ще е живял по-весело. Много ми се ще да има надеждаЕ

Захванах от последните години на така наречения социализъм, когато културата се ползваше със страхотно уважение и имаше истински културен живот в тази държава. Може би съм последната актриса, която е танцувала с Тодор Живков. Той имаше много добро отношение към ВИТИЗ. Съществуват дори легенди, че е учил един семестър, искал е да става актьор... Не знам къде е истината. Но всяка година, на 24 май, Тодор Живков с министъра на културата - Георги Йорданов тогава - идваха да гледат наши спектакли: абсолвентски представления, не на актьори от Народния театър! След това Тодор Живков ни канеше на вечеря в БИАД. Разбира се, че имаше сиви шлифери, които го пазеха, все едно при сегашните управляващи е по-различно...

Трябваше да поканя Тодор Живков на танц като най-добре изглеждаща актриса - да си направя минутка за реклама (смее се). Изпитвах голямо притеснение. Човекът ме попита, къде ще отида след завършването. Отговорих му, че ще съм в Русенския театър. А един колега се пошегува и ме посъветва да сложа телефонния си номер в джоба на Живков и да му кажа, че искам да остана в Народния. Не го направих...

Тогава имаше отношение и към младите артисти, и към възрастните актьори. Но да ви кажа и още нещо: по онова време хората на изкуството не се объркваха в любовта си към Тодор Живков. Докато сега имам колеги, които много рязко се объркаха в отношението си към властимащите и към онези, които не заслужават. Не знам дали сами не си го направихме. Възможно е. Но така или иначе, културата в България не бива да е в ъгъла, където бе изтикана след 89-а година насам. Дори трудът на актьорите и на хора на изкуството не е адекватно заплатен. Обаче не трябва само да се надяваме, че това ще се промени. Ние свикнахме да се борим и може би до края ще си бъде една борба.

Не искам вярата ми да умира, че ще стане по-добре. Защото много искам да стане по-добре - освен за нашите старини, към които така или иначе всички вървим, колкото и да изглеждаме красиви, но и за нашите деца. Имаме прекрасна държава. Дано дойдат хора, които да мислят за нея не като за територия, а като за народ...

Красива и целеустремена - преди ...


и сега


- Имало ли е по-любопитни случки в работата ви?

- Обикновено, ако филмът е хубав или смешен, спираме озвучаването и всички дружно се забавляваме. А когато правихме "Дневниците на вампира", в който играе българката Нина Добрев, се оказа, че в този тийнейджърски за мен сериал майката и бащата се играят от българи. Открих ги във фейсбук и разбрах, че са от Благоевград, и макар да не са професионални актьори и живеят в Джорджия, са ги одобрили за този филм.

Преди време по Би Ти Ви много нашумя румънският сериал "Влад". Свързахме се с голяма част от участващите в него колеги, гостувахме си и мога да кажа, че и до днес поддържаме много приятни отношения с някои от тях. 

- Всеки ли може да се научи да на изкуството на дублажа или това е привилегия на актьорите?

- Има хора, които се пробват и може би са перфектни диктори при изчитането на някакъв текст. Но когато е необходимо да се направи роля, тогава трябва да си добър актьор. А и от актьорите не всеки става за дублажа. Обаче, ако някой не може да се занимава с дублаж, не означава, че не е добър актьор. Бог да го прости, Стефан Данаилов сядал да дублира и е казвал: това не е за мен. А всеки знае колко блестящ актьор е Стефан Данаилов. Озвучаването е много специфична дейност. Затова сигурно сме и толкова малко хора, посветили се на това в България - около 50-60 човека, които го правим добре. И бих искала да кажа на онези, които не са наясно с тази професия, да не се захващат, защото бързо ще отпаднат. В момента телевизиите са много, сроковете са къси, няма как някой да седне, да те обучава, да те въвежда... Учиш се в движение. И аз още се уча - от колегите си, слушам ги, когато те работят, и ако нещо ми харесва, си го крада, след това си го опитвам, правя си го по мой начин... Така че аз продължавам да се уча и мисля, че ще го правя, докато съм жива. Но човек, който няма отношение към изграждането на образи, няма смисъл да се мъчи с тази работа.

Правила съм дублаж и в 11 ч. вечерта. Обаче не ми се иска зрителят да разбира на мен колко ми е трудно, какво ми коства това. Аз трябва да представя всичко в краен вариант, който да е прекрасен за слушане.

- Винаги ли сте съгласна с режисьора на дублажа, който например реши да ви накара да повторите някоя реплика, да ви върне в началото на изречението?

- За да ме върне, значи е чул нещо, което не е така, както трябва, и на мен ми е убегнало. Приемам забележките за чисто звуковите моменти. Но когато някой ми се намеси в актьорската работа, и ако аз смятам, че той не е прав, абсолютно си защитавам образа. Всичко е въпрос на мислене и на позиция. Ако успеят да ме убедят, че не съм права, приемам. Тази работа не става на инат.

- Подценява ли се ролята на актьорите в дублажа?

- Знаете ли, аз не страдам от тези неща: дали ме подценяват като блондинка или като жена, или като актриса в дублажа. Ние сме много познати гласове и по-малко познати лица. Който реши да ни игнорира или да ни подцени, си остава за него.

- Когато гледате озвучени от вас филми, успявате ли да се абстрахирате - да сте само зрител, да не мислите как сте си свършили работата?

- Въобще не се абстрахирам! А се дебна какво съм направила. Даже понякога, когато филмът не е много хубав, моят мъж деликатно ми казва: това трябва ли да си го причиняваме? Но аз държа да чуя как съм се справила, защото това е най-добрият начин да се избегнат някои недоразумения в бъдеще.


- Дъщеря ви също е актриса...

- Не, не е актриса, макар че така пише в някои интернет източници. Тя наистина се е снимала повече, отколкото някои млади български актьори. Като по-малка имаше привилегията да участва във филм на братя Тавиани. И аз тогава се шегувах, че нейната кариера започва с режисьори, с които моята може би никога няма да завърши. Тя снима и в момента, по-скоро като модел, даже има и дефилета в Италия. Завърши политика и международни отношения в UCL, Лондон, а след това - магистратура по културна и дигитална дипломация в Cattolica del Sacro Cuore, Рим, и в момента е пиар. Също така дублира, снима реклами, фотосесии...

- Давате ли ѝ някакви професионални или житейски съвети?

- Ама как ще изтърва да не дам съвет?! (смее се) За филма на братя Тавиани аз я подготвих и тя се представи много добре. Даже от италианската страна ме питаха дали това дете няма братя или сестри - толкова я бяха харесали...

Позволявам си да кажа какво мисля за това, което дъщеря ми прави, все пак моят опит е по-голям от нейния. И тя се вслушва.

- Имали ли сте възможност да работите зад граница?

- Участвах в няколко международни продукции с малки роли, снимах се в руски и италиански сериали... Но е много трудно да си пред камера, когато трябва да говориш на чужд език.

- Какво според вас не подозират хората за актьорите?

  • Актьорството е много тежка професия. Публиката вижда блясъка и крайния резултат, но самият процес е доста труден: трябва да влезеш в образ, да разбереш героя си, да го изиграеш така, че да бъде приет добре, независимо дали е положителен или отрицателен. Всичко е много субективно, но актьорът трябва да свикне с това и да гони целите си, защото, ако започнеш да се съобразяваш с абсолютно всички мнения, рискуваш много да се объркаш. Поради тази причина, явявайки се, да речем, на кастинг за филм, ти може да си се представил блестящо. Но когато навържат всички останали действащи лица, има вероятност просто да не пасваш на пъзела, да не стоиш адекватно до другите. Това не означава, че не си добър. На мен ми трябваше време да разбера, че когато не съм одобрявана на всяко прослушване, причината не винаги е в мен...

Айтос на протест: „Без тирове убийци!“

автор:Дума

visibility 168

Съборът на БЛС преизбра д-р Иван Маждаров

автор:Дума

visibility 183

Петков и Василев представят проекта си утре

автор:Дума

visibility 1220

Стефан Янев се срещна с пътните строители

автор:Дума

visibility 278

Задава се риск за бюджет 2022

автор:Дума

visibility 613

/ брой: 179

НАП проверява спортния тотализатор

автор:Дума

visibility 283

/ брой: 179

Само момчета ще учат в гимназиите в Афганистан

автор:Дума

visibility 172

САЩ спретнаха англосаксонски военен пакт в Азия

автор:Дума

visibility 524

/ брой: 179

Курц: Пандемията за ваксинираните свърши

автор:Дума

visibility 445

/ брой: 179

Протести срещу дясната политика в Еквадор

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 179

Страховете ни

автор:Георги Георгиев

visibility 1323

/ брой: 179

Не е яко да си вандал

автор:Велиана Христова

visibility 549

/ брой: 179

Президентската прокаженост на ГЕРБ

автор:Юри Михалков

visibility 849

/ брой: 179

Инфлацията ще ни помете безпощадно!

visibility 631

/ брой: 179

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ