В ход е атака срещу историята

Европейският парламент, който от много време не може да си избере още трима комисари, сколаса да приеме резолюция с патетичното название: "80-ата годишнина от началото на Втората световна война и значението на европейската историческа памет за бъдещето на Европа", с внушително мнозинство от 535 "за" и едва 66 "против". Прие резолюция, която още повече ни ожесточава в този толкова враждуващ и хаотичен свят. Помним теорията на Франсис Фукуяма за "края на историята" - толкова популярна, особено в 90-те години, когато неолиберализмът шестваше навсякъде и убеждаваше, че в света е "достигната крайната точка на социокултурната еволюция на човечеството и окончателната форма на човешкото управление", а главният враг е комунизмът. 

Близо тридесет години след това

особено в последните месеци, световните лидери гръмогласно ни съобщават, че "съвременният капитализъм и сегашният модел е деградирал" (Ем. Макрон); че отхвърлят глобализма и подкрепят "доктрината на патриотизма" (Д. Тръмп); че "либералните идеи и ценности на западната демокрация са отживелица" (Вл. Путин). Не дойде краят на историята, а краят на прословутата теза на Фукуяма, който дори сам го призна и написа: "Социализмът би трябвало да се върне". Но пък историята стана инструмент на политиката, дори в света вече се говори и се провежда "историческа политика". Историческата политика се вижда навсякъде - с оруеловското пренаписване и деформиране на историята, на историческите факти, на цели епохи и героите й; на началото и подпалването на Втората световна война и ролята на Съветския съюз като решаваща сила за разгрома на фашизма; на всичко, което има преобразуващ, революционен, народностен характер и израз на истината, духовността и хуманизма. Неслучайно мнозина анализатори в последните години определят крайния неолиберализъм като "реинкарнация на фашизма". 

За мнозина, които добре познават историята, понякога е странно и нелепо да повтаряме и напомняме  

добре известни, проверени и доказани истини

оставили безброй белези и доказателства в документи и мемоари, в народната памет, която никога не лъже и деформира фактите. В общественото съзнание и памет е запазена представата за Втората световна война, като война между доброто и злото, като война на цялото човечество против фашистката агресия и обезчовечаването. А иначе, предубедените винаги могат да тълкуват всеки документ, всяко изречение и дума в интерес на зададената концепция и цел, и да ожесточават и конфронтират обществото... В ход е атака срещу  историята, за да се накарат хората да отхвърлят ценностите, които формират общността, нацията, душевността на народите - в Русия, у нас и навсякъде, където е имало антифашистка съпротива по време на Втората световна война. Това различно тълкувание и отношение в резолюцията на ЕС за Победата над фашизма не е история, това е пропаганда.

Още от началото на 21 век Европейският съюз и Западът последователно и неотклонно  воюват за налагането на своята версия за Втората световна война, основана на 

"равенството на нацизма и комунизма"

Заклеймява се съветското ръководство и Сталин за разпалване на войната. Приравнява се отговорността "на Съветския съюз и на Третия райх" за световната война. Целта е да се докаже, че Западът е спасител на човечеството, тогава и завинаги, а "злото" е СССР и дори виновник за Холокоста! 

Като начало на войната западният либерален разказ поставя подписването на Пакта "Молотов-Рибентроп", като основна причина за войната, като се утвърждава и равнопоставя вината на двете страни - СССР и Германия, на фашизма и комунизма. Да, но авторите й пропускат и пренебрегват много факти и обстоятелства. Не се отчита, че още с идването на власт на Хитлер в началото на 30-те години, Сталин призовава своите другари и сънародници към мобилизация и готовност за една нова война, която се готви като реванш от Германия. Пренебрегва се и политиката на западните демокрации и обединяването им срещу общия враг - СССР. Това, което е синтезирано от английския историк Джордж Холм: "До сключването на Пакта (Молотов-Рибентроп) западните страни начело с британското правителство (а също и лондонското Сити) всячески подстрекаваха Хитлер...Защо? Защото Хитлер действаше, като уж защитаваше съществуването на някакви "общи интереси, на традиционните интереси и обичаи" от комунизма. Сключвайки пакта с Хитлер, Сталин успя да ликвидира реномето на хитлерова Германия като опора в борбата с болшевизма". Същевременно Хитлер забравя посланията на своя предшественик Ото фон Бисмарк, който завещава на съотечествениците си: "Невъзможно е да бъдат победени славяните (руснаците); ние сме се убедили в това от стотици години." Навярно са останали нечути и думите на руския историк Василий Ключевски, че "Има стотици начини 

да изкараш мечката от бърлогата

но няма нито един начин да я върнеш обратно". Така на 22 юни 1941 г. в 4 часа сутринта не СССР нападна Германия, а немските войски преминаха границите на Съветския съюз и съсредоточават през следващите години на Източния фронт най-мощните си сили и подразделения. Не съветските ръководители и СССР започнаха войната, но те я завършиха в Берлин, както преди век завърши войната с Наполеон - в Париж. СССР допринесе  80% за победата в тази гигантска борба против нацизма. Затова за тогавашния СССР и днес за Русия, това е огромна победа в най-страшната за цялата й хилядолетна история война. Победа, която е постигната в резултат на пределното напрежение (човешко, военно, икономическо) на страната, на колективния подвиг на целия народ както на фронта, така и в тила. Победата е триумф на съветската държава и възможностите на социализма. А победата и днес е идеята за консолидацията, мобилизацията  и единството на обществото в Русия. Човекът в Русия и днес е изключително и болезнено  чувствителен към всяко обвинение или отричане на освободителната мисия на предците му във Втората световна. 

Впрочем, освен резолюцията на Европейския парламент има и други резолюции за историческата истина за фашизма, за Втората световна война, за героизма, но на друго ниво, с други автори и послания. От години Генералната Асамблея на ООН, по доклад на Третия комитет, всяка година през декември приема резолюции на тема: "Борбата с героизацията на нацизма, неонацизма и другите видове практики, които способстват ескалацията на съвременните форми на расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и свързаните с нея нетърпимости", за които дават гласа си мнозинството от страните членки на ООН, а "против" са САЩ, Канада, като страните принадлежащи към ЕС (включително и България) - гласуват "въздържал се". Особено важни и съществени за нашето време са 

текстовете на резолюциите, приети през 2017 и 2018 г. 

В тях постоянно се изразява тревога от подкрепата в много части на света на "тревожното разпространение на различни екстремистки политически партии, движения и групи на неонацисти" (по официални данни в Европейския съюз има над 500 неонацистки и националрадикални групи, често младежки, с над 7 млн. членове). Припомня се необходимостта за съхраняване на паметта, истината и Победата над нацизма във Втората световна война и за мирното следвоенно устройство и развитие на Европа и света. В този документ се призовават държавите да предприемат конкретни мерки, в това число и в законодателната област, и в сферата на образованието, за да се предотврати преоценка  на резултатите от Втората световна война и отричане на извършените престъпления срещу човечеството..., станали в резултат на установената идеология на нацизма и фашизма. В Резолюцията на ООН се препоръчва да се продължава диалогът под различни форми, изискващи постоянната подкрепа на държавата. Набелязани са над 50 мерки в тази насока. Тези документи на Генералната Асамблея на ООН от последните две години не са познати на българската общественост. Известни са на твърде ограничен кръг специалисти. Ефектът е ясен! Позволява ни се да знаем само това, което е в духа на правилната политическа линия - да се ожесточаваме и мразим неистово - социално, политически, исторически...  

Европа и светът могат да избират между двете тенденции, между двата вида резолюции, между доброто и злото, докато не стане фатално късно. Но може би не всичко е загубено и има надежда в "добрата стара Европа", след като тези дни противно на очакванията и прогнозите, победителят на Нобеловата награда за литература за 2019 г. е австрийският писател Петер Ханке, известен с просръбските си позиции, отстояващ категорично справедливата кауза на сръбския народ и православието, против ударите на НАТО над Белград и бивша Югославия! А Нобеловите лауреати в областта на икономиката са трима учени, изследващи глобалната бедност! Има надежда...