22 Май 2026петък21:50 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Право, куме, в очи!

В курника на Тръмп

/ брой: 25

автор:Светлана Михова

visibility 4727

Нещо нередно става в задния европейски двор на САЩ. Стройното довчера кудкудякане се превърне в какофония. Настъпи тревожна бъркотия. Виновен е стопанинът. В кокошарника не го харесаха от самото начало. Откакто се появи Тръмп, пилци, ярки и дърти кокошки се объркаха кого да възпяват и кого да кълват. Причини за суматохата много, но две събития през последните дни вдигнаха градуса на смута - излизането на САЩ от Договора за ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО) и опита на Вашингтон да троняса на президентския стол във Венецуела самозванеца Гуайдо.

Опасността в подредения европейски двор отново да се появят американски ракети и да го превърнат в мишена за руските, разбуни и без това неспокойните духове. Обединителните брюкселски призиви вече не действат. Шефът на НАТО Столтенберг - като пряк подчинен на Вашингтон, побърза да обвини Москва за провала на договора, но се въздържа от характерната за него агресивна лексика. Прехапа острия си език и рече, че ще мисли. Външната комисарка Могерини също се сви и предпочете да не се кокошини. Защото и двамата много добре знаят кой провали договора.

На цял свят е известно, че още от времето на Джордж Буш-младши САЩ се бяха заканили да излязат от него и започнаха тихомълком да го нарушават. През цялото това време в Европа мълчаха, да не би да предизвикат гнева на стопанина. Докато не настъпи моментът да паднат в капана на собственото си послушание и на т.нар. атлантическа лоялност. В часа на истината обаче, когато става ясно, че европейският двор ще бъде използван за скверни действия, които може да го превърнат в кланица, призивите за единство вече не вършат работа. Всеки се замисля за собственото си оцеляване. Стига в кокошите глави да е останало нещо от "сивото вещество".

Съмнения в това има немалко. В Берлин прозвуча умопомрачително предложение: Москва да разположи ракетите си отвъд Урал, за да можела Европа да спи спокойно. "Гениалната" идея дойде едновременно от депутати на управляващия ХДС и - забележете, на уж лявата Социалдемократична партия. Какво умилително бюргерско единство в загубата на политически реализъм.

Единството се пропука и със събитията във Венецуела. Пукнатина отвориха италианците, като наложиха вето на общата позиция за признаване на американското протеже за президент. 19 страни подкрепиха десницата Тръмпова, 9 отказаха. Всяка имаше свои мотиви. Челниците в "движението за солидарност" - Франция и Германия, решиха да уловят случая, за да умилостивят Тръмп, който отдавна ги гледа с лошо око. Други - като Полша, Прибалтика и, разбира се - България, не можеха да си позволят мнение различно от това на началника. Защото такъв е дългогодишният им исторически опит. Друго не знаят, не могат, не са и опитвали. Свикнали са да бъдат сателити и нищо повече. Уви, това вече е генетично заложено. Лошото е, че в големите конфликти винаги са се оказвали губещи.

Тук там в Европа се чуха гласове на изтрезняване, но те не стигат до ушите на поседналите във властта. Шефът на Центъра за геополитически изследвания Eurocontinent Пиер Емануел Томан заяви, че реакцията в Европа на авантюрата на САЩ във Венецуела "е потвърдила липсата на единството във външната политика на ЕС". Според него ЕС иска да демонстрира, че трансатлантическото единство е живо и да скрие големите противоречия, които го раздират. Тази реакция всъщност "показа отсъствие на общо геополитическо виждане за интересите на Европа", смята той.

Наричат загубата на зрение в тъмно помещение "кокоша слепота". Освен този недъг обаче европейският елит ослепява и при ярка светлина. Политическата слепота вече е тотална и е факт. С такива лидери участта на Европа не може да бъде друга освен заден двор на Америка.

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ