В мътната вода най-лесно се лови риба

Наблюдатели от цял свят коментират не само въздушните бомбандировки над "Ислямска държава" в Сирия, не само съюза от държави, взели решение за участие в тази военна операция, но и странния на пръв поглед отказ на Турция да се присъедини към коалицията на САЩ в битката срещу джихадистите. Ако Западът като цяло подозира Анкара в договорки с крайните ислямисти, то някои експерти в Турция се опитват да дадат конкретен отговор на въпроса защо и как правителството на ПРС е успяло да освободи 49-имата турски граждани, повечето дипломати в Мосул, Иракски Кюрдистан. И то в момент, когато "Ислямска държава" убива отвлечени западни журналисти, плаши с нападения над граждани от страните, които са главните участници във военните действия срещу джихадистите.
49-имата задържани турски граждани бяха поводът президентът Ердоган да се съгласи само на логистична, т.е. символична подкрепа на инициираната от САЩ западната коалиция, в т.ч. Саудитска Арабия, ОАЕ и други арабски страни. Някои от тях в мнозинството си сунитски, каквато е като цяло "Ислямска държава". В крайна сметка те стигат до извода, че е налице споразумение за освобождаване на 50 и дори 100 джихадисти от турски затвори срещу 49-имата дипломати и редови служители, както и за изпращане на съответно оръжие през Сирия за "Ислямска държава". Независимо, че преди заминаването си за 69-ата сесия на СС на ООН в Ню Йорк президентът Ердоган е заявил, че всичко е било в резултат "на политически и дипломатически пазарлък", без да отрича ролята на МИТ в случая. В турски медии се твърди, че "Ислямска държава" е получила уверение, че няма да се преследват нейни членове в Турция. Или както казват в Турция, "след като Багдади издал заповедта за освобождаване на 49-имата, в Анкара кулоарите започнаха да кипят".
Изтичащите сведения за 10-те точки, около които са се водили преговорите с "Ислямска държава", акцентират преди всичко върху договорките да не се ограничава дейността на джихадистите в Турция, както и да не се извършват операции срещу тях. Явно обещанията са били да не се ограничават възможностите, които са били давани досега, което включва и да не се възпрепятства паричният трафик на организацията.
Тези информации се основават на обявеното от "Ислямска държава" основание за освобождаването на 49-имата турски заложници, което бе официално оповестено - "защото Турция не влезе в коалицията", а това пък дава възможност да се мисли, че наистина е имало предварителни договорки. Без значение, че Западът, воден от САЩ, настояват да се възпрепятстват джихадистите и да се прекъсне потокът към Сирия от техни привърженици от цял свят. 
Наблюдателите в Турция не крият, че са обезпокоени от задкулисни информации, че като има предвид този натиск, "Ислямска държава" е поискала да се продължи действието на съществуващите канали. Всъщност правителството на управляващата ПСР в Анкара не може да не се безпокои от варианти за терористични актове в самата Турция, преди всичко в големите й градове. Може би затова през последно време настоява пред Вашингтон за решение в тази посока. Президентът на Съединените щати Барак Обама вече оповести плановете за реакция и особеното значение, което има прекъсването на финансовите източници за "Ислямска държава". Но оповестяването на факти, че в Турция има около 700 джамии, които са организирали бюра за наемане на желаещи да се бият на страната на "Ислямска държава" и след молитвите провеждат сбирки с потенциалните джихадисти говори, че ситуацията съвсем не е за подценяване. Още повече, че президентът Ердоган в Ню Йорк в изявление открито обвини президента на Египет Абдел Фатах ас Сиси във военен преврат и отново подкрепи "Мюсюлмански братя", което няма как да не замрази до още по-висока степен отношенията между двете страни.
"Ако ще подкрепяме преврати, тогава защо ни е ООН?", казва Ердоган. 
И това в момент на кървава криза в целия регион на Близкия изток и възход на крайните ислямисти.
Отговорът на египетското външно министерство е в стил, че не са изненадани от думите на Ердоган, който се стреми да сее хаос и раздори в региона, като подкрепя политически и финансово терористични групировки, предоставя им убежище и така в името на лични цели и неоосмански илюзии вреди на интересите на народите от Близкия изток.
Речта на президента Ердоган в Ню Йорк се коментира нашироко, защото упреците му към Съвета за сигурност на ООН, че бездейства по някои от най-тревожните световни проблеми, че Турция може да се пребори с потоците бежанци и потоци от чуждестранни бойци от и към Сирия само ако получи помощ и сътрудничество от "нашите приятели и партньори, които очакват наше сътрудничество" са просто доказателство за последователна линия на Турция в дипломатически и всякакви други усилия за централна роля в близките й региони. Силни думи срещу ООН и то пред Общото събрание на организацията, които акцентират върху нежеланието на страните членки да подкрепят исканията на Турция за налагане на нейна политика в Сирия и начини за спиране на боевете в Газа, което от своя страна нагнетява напрежението и отлага във времето решаването на конфликтите. Както се казва, "в мътната вода най-лесно се лови риба". Ако слуховете, че Турция спира кюрди от собствената си страна да подкрепят сирийските кюрди, които воюват срещу "Ислямска държава", а приема сирийските бежанци от районите на боевете и така "обезкостява" сухопътната битка срещу джихадистите са верни, тогава наистина има сериозен проблем.
    Може би затова редица турски социолози и експерти предупреждават, че Турция съвсем не е в това икономическо състояние, с което се обясняваха поредицата изборни успехи на ПСР и Ердоган. Данни, че 15% от населението живее в бедност, че 65% имат задължения, заеми, кредити, че разликата между бедни и богати е нараснала до 14 пъти (през 2012 година е била 8 пъти), че богатите през 2013 година са получили 46,6% от общите приходи срещу 6,1% за бедните, че 48 милиона граждани имат задължения извън жилищните кредити са показател, че президентът Ердоган ще има проблеми и в собствената си страна. Да не споменаваме турските кюрди, които чрез ПКК и съдружните й организации вече открито протестират срещу негласната подкрепата за джихадисти, биещи се в Сирия, и срещу сирийските кюрди.
Въпрос на бъдеще е дали германското разузнаване наистина разполага с данни за желание да се въоръжи турската армия с ядрено оръжие. Тогава Близкият изток наистина ще отнеме от Балканите завинаги названието "буре с барут" и годините за решаване на проблемите на народите там ще се проточат в бъдещето.
Ще намери ли светът правилния отговор? Това е въпросът.


Дългите граници към Сирия и Ирак, биха могли да превърнат Турция в ключов играч в рамките на международната коалиция срещу "Ислямска държава". Турция е незаменим партньор в борбата срещу "Ислямска държава", смята Пентагонът. Ердоган обаче отказва да се обвърже с някакви конкретни ангажименти. По данни от медиите Турция е разрешила единствено ползването на военновъздушната база в Инджирлик за невъоръжени разузнавателни полети на САЩ над Ирак

Контрабанда на гориво по сирийско-турската граница

Турските сили за сигурност твърдят, че нямат начин да установят колко от 30-те милиона чужденци, които ежегодно посещават страната, се представят за туристи, а всъщност отиват на джихад в Сирия