Няколко думи
В миша дупка
/ брой: 80
За пореден път Той взе депутатите за шарани. Отново се овъртоли в безсмислени лакърдии. Ей така! Да минава времето. Казал-рекъл-недоизрекъл. Ама Той толкова си може. При Него всичко е от днес до нощес. И Го е страх. Много Го е страх. От всичко и от всички. Защото едно е да си самооблизваш егото, да се самовенцехвалиш, да се самопъчиш до големите. Съвсем друго е да управляваш, да си адекватен на ситуацията. Да умееш да взимаш решения. Да чертаеш бъдещeто и съдбата на страната и на народа си. Но, когато си с манталитет на селски хитрец, когато си втренчен единствено в пъпа си, когато думите, с които боравиш, могат да се съберат в детска шепа, когато смяташ, че държавата ти е бащиния, едва ли ти се получава.
Той дори не разбра, че опозицията го натика в миша дупка. Че отново лъсна неграмотното Му и безотговорно абдикиране от проблемите на държавата. С празнословието си Той пак показа, че парламент не му е нужен. Той си е самодостатъчен. Трябват му само придворни мисирки, които да въртят блеснали очи, да кимат безпаметно и да се усмихват угоднически. А Той да дуе мускули и откровено да се гаври с нас. Включил е машината за страх на пълни обороти и се наслаждава на паниката и на страха ни.
Но май забравя, че след страха винаги идва унищожителният гняв…