В непознати води

Е, този път социолозите не се издъниха и резултатът от първия тур на президентските избори във Франция не ни изненада особено - центристът Еманюел Макрон и крайнодясната Марин льо Пен, които си дишат във врата, ще се изправят един срещу друг на балотажа на 7 май и един от тях ще застане начело на Петата република. От една страна, може да се твърди, че френските избиратели сложиха кръст на статуквото, като посочиха за свои фаворити именно тези двама кандидати. Очаквано традиционните политически партии претърпяха пълен крах, да не говорим, че тъжният резултат на кандидата на социалистите Беноа Амон е исторически провал. Определено доста добре се представи не съвсем точно характеризираният като крайноляв кандидат Жан-Люк Меланшон (той се определя като истинския социалистически кандидат), който спечели почти толкова гласове, колкото и консерваторът Франсоа Фийон. Навярно ако вляво не бяха толкова разединени, челната двойка можеше да изглежда и другояче. Така за първи път от 60 години на балотажа двете основни френски партии няма да бъдат представени.
От друга страна обаче, спорен е въпросът доколко бившият банкер от "Ротшилд" Макрон, понастоящем медиен любимец, не е също кандидатът на статуквото, което

дърпа конците и на леви, и на десни,

само че облечен в по-различни и поради това по-привлекателни одежди. А и каквото и да говорим за бунта срещу статуквото, тъжно е, че и т.нар. антисистемни играчи, попаднали във водовъртежа на властта, бързо-бързо стават част от него, именно заради онези споменати "дърпачи на конци"...
Въпреки всичко Макрон постигна голям успех, като се има предвид, че е новак в политиката, няма никакъв опит в избори, едва преди година основа движението "Напред". Заслужаващ внимание детайл е, че французите посочиха за свой фаворит именно Макрон, който е бивш министър от правителството на социалиста Франсоа Оланд - президентът с изключително нисък рейтинг, главен виновник за провала на традиционните леви.
Когато бе създадена системата в два тура, се очакваше, че основните кандидати отляво и отдясно ще печелят по приблизително 30 процента на първия тур, след което на балотажа ще съберат гласовете на сателитните си партии. Но този път четирима кандидати, с четири много различни визии за бъдещето на Франция, събраха по около 20 процента. И макар Еманюел Макрон да получи най-много гласове, той остава лидер на малцинството, навярно такъв ще бъде и ако стане следващият френски президент. Факт, който хвърля Франция в непознати води. Защото Макрон, идвайки не от традиционна политическа сила, доста трудно би си осигурил парламентарно мнозинство. Шанс има, ако използва инерцията от президентския вот, на изборите за парламент през юни да прати повече представители на "Напред". Макар че т.нар. традиционни партии със сигурност ще направят всичко по силите си, за да си запазят

контрола над парламента.

Именно това би бил основен проблем и ако лидерът на "Националния фронт" спечели изборите. Макар че въпреки рекордния резултат е малко вероятно Марин льо Пен да се окаже следващият стопанин на Елисейския дворец. Въпреки растящия й рейтинг за партията е трудно да създава следизборни съюзи. Навярно и този път, както преди 15 години, когато на балотаж срещу Жак Ширак се изправи баща й Жан-Мари льо Пен, ще се мобилизира междупартиен, антикрайнодесен фронт, който да я спре. През 2002 г. обаче резултатът бе доста по-различен от очаквания на 7 май, когато разликата между Марин льо Пен и Еманюел Макрон се очаква да бъде от около тридесетина процента...
Днес Брюксел и правителствата в ЕС тържествуват от победата на т.нар. проевропейски кандидат Макрон, обнадеждени, че крайните настроения ще бъдат спрени и във Франция, както се случи в Австрия и в Холандия. Да, ама не. Защото те са факт, подхранването им от неадекватни действия и продължаването на тяхното неглижиране очевидно не е правилната политика и ще продължава да води до провал след провал и бездруго дискредитираните традиционни политически сили. Вчера кметът социалист на едно френско градче, в което мнозинството дало гласа си за Марин льо Пен, заяви, че ще подаде оставка, защото не искал да бъде управник на "глупаци"... С това мислене жадуваната от мнозина промяна няма как да настъпи.