В очакване на протеста

Брюксел смъкна официалния си костюм и бялата си риза на благоразумната дипломация. Вместо него обу докерския панталон на недоволството. Над 120 хиляди души на наемния труд излязоха на протест в открити сблъсъци с полицията. Причината - все по-болезненото социално неравенство. Все повече хора разбират, че световната икономическа криза има своите кукловоди. Стана недвусмислено ясно, че така наречената криза всъщност донесе разцвет за капиталите на най-богатите. За бедните остана  затягането на коланите и притесненията за утрешния ден. Впрочем в стопанската история на каптализма всяка криза се приема като икономическа закономерност, без да се поема персонална отговорност за нея. Настоящата не прави изключение.
Лондон също избухна в масови протести с недвусмислени призиви за революция срещу гнета на капитализма. Вълната на човешкото многохилядно недоволство опари стените и на парламента, и на Бъкингамския дворец. Цивилизованият свят изрази свободно своето недоволство от престъпната поляризация на доходите, за която като коварен икономически лост бяха използвани мащабите на световната криза.
Толкова мощни протестни вълни срещу хватките на частния капитал светът не познава от десетилетия. Затова пък в България цари тишина и спокойствие, макар че страната ни е сред първите в Европейския съюз по неравенство в доходите. Основната причина за това е, че след четвърт век скиталчество из пясъците на "демократичния" преход, успяха да ни превърнат в бананова република. Престъпно забогателите у нас се нуждаят само от живеещи от подаянията им наемници, но не и от буферната зона на средната класа.
Народът тук изнемогва не, а полудява от бедност. Нуждаем се силно от нова политика на доходите. Само че кой да я направи и отстоява? Никой не отваря и дума по този въпрос - нито държава, нито политическа партия, нито синдикати.
Впрочем вълненията на Запад са организирани именно от синдикати. У нас профсъюзните организации са беззъби и послушни, защото не произлизат от недрата на трудовите хора. Родният ни капитал си ги създаде и ги възпита такива, каквито са му удобни. Таванът на мисленето им е да стигат до извода, че диференциацията между бедни и богати расте. Когато трябва да се посочат истинските причини за нея, синдикатите ни се правят на неразбиращи. Вицепрезидентът на КНСБ Николай Ненков обяснява, че през последните години синдикатът им спорил с бизнеса за размера на минималната работна заплата, проявявайки разбиране, че фирмите щели да фалират, ако тя се увеличи. Само че въпросът за увеличаването на минималното трудово възнаграждение е редно да бъде грижа на държавата. Синдикатите са длъжни да убедят работодателите да увеличават производителността на труда и съответно възнагражденията на работниците. Да влизаш в положението на работодателя, означава, че всъщност влизаш в ролята на троянски кон в лагера на работниците.
За съжаление повече от две десетилетия както държавата, така и синдикатите ни обслужват целенасочено интересите на бизнеса, насърчавайки политиката на абсурдно ниски доходи. През това време се насажда в съзнанието на хората митът, че, видите ли, българинът е неспособен да протестира и да отстоява интересите си. Ето ви го примера и в Брюксел, и в Лондон - стотици хиляди работници излизат на улиците за своите доходи, водени от синдикатите си. От своите синдикати, а не от онези, които са им ги натрапили, както е в България. Страната ни се нуждае от неподправени професионални организации, способни да поведат българските граждани на борба за справедливо разпределение на доходите. За съжаление политическите партии отдавна са стерилизирани за такава улична дейност.