В периферията на актуалността

"Една власт може да нарасне ужасно, но един ден тя все пак ще срещне несъкрушимата воля, която ще й се противопостави."
Хайнрих Ман (1871-1950 г.) - немски писател


Когато се кандидатира през 2007 г. да представлява Социалистическата партия на президентските избори през същата година, Сеголен Роаял извърши истински преврат срещу установената дотогава традиция за извършване на партийната номинация. Нейната позиция беше остро критична срещу домогванията на прононсираните "барони" в Социалистическата партия при извършването на процедурата за определяне на съперника на Никола Саркози на президентските избори, отново именно те - както винаги преди това, - да имат решаващата дума. Това беше смел бунт срещу изградената мрежа за влияние на високопоставените партийни босове, подкрепяни от широки мрежи на поддръжници - безкористни, но и немалко на брой мотивирани от клиентелистки подбуди за получаване на постове в държавната администрация при евентуална изборна победа. Която опортюнистична мотивация е особено валидна за високопоставените партийни функционери, обвързали своите действия с очакваните реверанси от страна на "бароните".
Всъщност как Сеголен Роаял успя да спечели номинацията на Социалистическата партия за президентските избори? Нейните намерения бяха благоприятствани от новата процедура, която Социалистическата партия във Франция реши да приложи, за да бъде определен нейният кандидат за предстоящия вот - първичните избори.

Това е процедура за изясняване

на електоралните настроения ante factum - тоест преди самите същински избори. И по този начин после да бъде лансирана кандидатурата, която се радва на най-голяма популярност сред симпатизантите на дадена партия. Този вид избори са сравнително ново явление в политическия процес. В Съединените американски щати, където имат най-дълга традиция, те станаха масова практика едва към края на 60-те години на миналия век. В други държави те станаха неотменна част от изборната надпревара дори още по-късно. Но понастоящем вече са същностна черта на претендиращия за "демократичен" изборен процес. Макар че те също да не са застраховани от манипулации и влиянието на "големите пари" в предварителния етап на предизборна агитация. Но тъй като конкуренцията при първичните избори е вътрешнопартийна, то все пак съществуват определени рамки на "ударите под кръста", преминаването на които от някой кандидат за спечелването на дадена номинация би довело до обратен ефект сред неговите съпартийци, особено в дългосрочен план. Понеже яростното вътрешнопартийно замеряне с компромати като краен резултат би подронило цялостното реноме на дадена партия и затова в надпреварата на първичните избори не се смята за bonne ton** изваждането на "мръсно бельо" - хватка, която е напълно приемлива по време на следващия етап от предизборната надпревара - когато конкурентната борба е вече при същинските избори между конкуренти от различни партии и формирования.
За да бъде определен кандидатът за президент през 2007 г., френската Социалистическа партия организира първични избори, в които можеха да участват всички партийни членове - и привържениците на Сеголен Роаял веднага започнаха активна кампания за набиране на нови членове, които да са и нейни симпатизанти. Благодарение на тази плодотворна тактика, а също и на един уебсайт и добре премерени политически послания, които категорично я разграничаваха от партийния апарат, Сеголен Роаял спечели внушителните 61% от гласовете в първичните избори, макар след това да загуби в президентската надпревара.
Но това не бе

последното стъпало

в иновативното ноу-хау на френските социалисти. Година преди президентските избори през 2012 г. те решиха да организират първични избори, до които да бъдат допуснати не само членовете на партията, а дори всички избиратели. Единственото изискване, което те трябваше да удовлетворят, за да участват, беше само да подпишат декларация в подкрепа на ценностите на левицата, който ангажимент реално не ги обвързваше и не ги задължаваше с нищо. Дори сред кандидатите на първичните избори за спечелването на номинацията на Социалистическата партия за президентските избори във Франция през 2012 г. имаше и нечленове на партията. Ето как една от големите формации реши да определи кандидата си за изборния сблъсък с тогавашния титуляр на президентския пост Никола Саркози чрез процедура, която не е типична за политическа партия. Франсоа Оланд, партньор в живота на Сеголен Роаял до края на 70-те години на миналия век и баща на нейните четири деца, спечели убедително номинацията на социалистите и победи Никола Саркози в президентската надпревара. По това време Оланд и Роаял вече бяха разделени и новият президент се нанесе в Елисейския дворец заедно с партньорката си, журналистката Валери Трирваильо.
Предварителните избори не само са

лакмус за настроенията

сред избирателите - симпатизанти на дадена партия, а при "отворени" първични избори, в които гласуването не се ограничава само до членовете и симпатизантите на определена политическа формация, те дават информация изобщо за предпочитанията на електоралното тяло към формулираните предизборни платформи. Както към подредбата на приоритетите, заявени от кандидата за номинация, така и спрямо определени вътрешно- и външнополитически ориентации.
Като съвременен политически инструмент, първичните избори разширяват територията на своето приложение. Това явление е до голяма степен по принуда, защото все по-често окончателните изборни резултати безмилостно декласират кандидатите, които са определяни от партийните елити при закрити врати спрямо определените чрез естествения подбор на първичните избори. Този етап на предизборния процес дори въведе нов термин в политологията - "селекторат" (от англ. дума "select" - избирам), тоест кръга от хора, които участват в избора не само на номинираните  да участват в предизборната борба за висши публични длъжности, но и за заемането на ръководни постове в дадена партийна формация. Като анализира петдесет големи партии в единадесет държави с парламентарна демокрация, Офер Кениг, изследовател от Израелския институт за демокрация, още през 2009 г. установява, че двадесет и четири измежду политическите формации са отредили на редовните си членове "значителна роля" при процедурата за избор на лидер.
В Латинска Америка, в приблизително 40% от президентските избори след отстраняването от власт на военните режими от 80-те години на ХХ век, поне един от основните кандидати е бил определен чрез системата на първичните избори. Обстойно изследване на политическите партии отново в Латинска Америка установява, че през 2000 г. повече от половината вече са прибягвали до първични или друг вид избори. Друго изследване сред латиноамериканското население за степента на доверие към политическите партии показва, че то бележи най-ниски стойности в Боливия и Еквадор, където никога не са провеждани първични избори.
Макар че тенденцията именно чрез "предварително пресяване" да бъдат определяни както партийните кандидати за лидерска позиция в организацията, така и кандидатите за участие в изборните надпревари за публични постове, да е с международно разпространение, то е

налице активна съпротива

от страна на традиционните партийни елити. Гражданската активност в щата Калифорния, който е пионер в имплементирането, тоест налагането в практиката на хибридната демокрация (съчетание от пряка и представителна демокрация - б. а.), и всъщност е действен указател за националните тенденции в Съединените щати, придаде още по-голяма тежест на участието на електората в политическия процес, като на референдум през 2011 г. прие решение кандидатите от първичните избори за щатски длъжности да бъдат подреждани по броя на подадените гласове и двамата, спечелили най-много гласове, да се състезават в общите избори, независимо коя партия е издигнала кандидатурата им. Тоест възможно е и двамата кандидати да са представители на една и съща политическа формация.
Ето защо като идея общопартийното допитване в БСП за президентските избори е въвеждане на прогресивна практика. Но не само по какъв начин партията ще участва във вота и с кои формации е допустимо да преговаря за издигането на общи кандидати би трябвало да са предмет на допитването. Има достатъчно време на един следващ етап да бъде сондирано мнението не само на партийните членове на БСП и евентуално и на останалите формации, които участват в определянето на обща кандидатпрезидентска двойка, но и изобщо на избирателите, конкретно за мнението им спрямо изявилите желание да участват в изборната надпревара. Като съществува възможност за избор между повече от едно кандидатпрезидентско дуо, които двойки (президент и вицепрезидент) са представили в публичното пространство своите предизборни платформи.
Демокрацията, включително и вътрешнопартийната, е динамичен процес в развитие, с оглед доказалите се добри чуждестранни практики. Всичко останало е в периферията на актуалността.

* - Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.
(По материали на чуждестранния печат.)